“Свърши си работата” - новата книга на организационния гуру.

В нея пише “Стани offline! Свърши си работата”. Останалите страници са празни.

Дали интернет ви разсейва от “истинската” ви работа?

Сподели това!

За интернет важи една максима - ако знаеш какво търсиш и как да го търсиш, няма начин да не го намериш! Разбира се, Google прави задачата доста по-лесна, още повече ако сте привърженик на четенето онлайн, може да си спестите доста хартиени купчини вкъщи. Освен това със сигурност ви се е случвало да си купите последния брой на някое списание и когато го разгледате да разберете, че има точно една статия, която ви е интересна и ще прочетете. Е, тук на помощ идват онлайн изданията, при това free..

Нека започнем с портала за списания Zinio, където може да намерите онлайн броеве на огромна част от печатните списания в около 26 категории на няколко езика. Всъщност това е платформа чрез която може да се абонирате за въпросните списания, но и да прочетете онлайн броеве.

Друга подобна платформа е Magatopia, която е издържана в същия дух и където може да загубите доста време в ровене.

Ако все още ви е останал интерес или любопитна тема за която ви се чете, то може да продължите с Magazine Directory, където под скучноватото азбучно подреждане на списанията в каталога се крие голямо количество полезни материали.

В Online Magazines имате избор сред повече от 50 списания, повечето вестници в САЩ и доста регионални news издания.

Приятно четене!

p.s. aко сте попадали на някое интересно онлайн издание, коментарите са ваши да го споделите.

Сподели това!

-Как да правим пари от блогване?

-Вероятно ако досаждаме достатъчно, хората ще започнат да ни плащат да спрем…

Сподели това!

Knol е отговорът на Google на въпроса “Какво е Нет енциклопедия?”. А целта им е ясна - още едно място, където да се пускат контекстуални реклами. Ами да, така е като от Wikipedia спят или просто следват своя модел за развитие, основан изцяло на дарения. Дори мисля, че голямото g закъсняха с отговора, вероятно след като са пробвали всичко по план - предложение за покупка и предложение за партньорство с wiki, което те са отказали. Истината е, че Wiki проекта реално може да печели милиони от реклама, но не го прави, а подобни мащабни проекти издържащи се от “помощи” днес се броят на пръсти.

Google се опитват да играят по правилата, но какво по-лесно от това, когато сам ги определяш. На какво ли е резултат това, че 2 дни след стартирането на Knol в мрежата резултатите от него са индексирани след тези на Wiki? Май девизът “Don’t be evil” беше мото на Google.

Ще кажете - така се случва, когато индексираш цялото световно съдържание и помагаш на немалка част с хостинг. Нормално е да го монетаризираш… Междувременно, на пръв поглед тук можем да заподозрем конспирация, но резултатите в Yahoo са подобни при търсене - knol излиза на второ място. Wiki в материала си за проекта на Google включват и пазаж, в който се дискутира възможния сблъсък на интереси -

Според Danny Sullivan: “Целта на Google да направи Knol лесно откриваем в търсачките може да се превърне в конфликтна точка заради необходимостта резултатите да са неповлияни”. Jeff Chester също е на мнение, че тук има фундаментален конфликт между бизнес модела на търсачката и социалните цели, които предлага за мотив на свои проекти. Това, което се прокрадва бавно, но сигурно е, че Google се преориентира към рекламния модел, където печалбата ще има все по-голяма роля, особено при достъпа до информация, която е твърде търсена… Други са на мнение, че проекта на търсачката по естествен път ще стигне по-висок ранк и ще стане удобна платформа за Google ads… Farhad Manjoo критикува Knol, че поставя в основата си рекламния мотив и че стартира без да има съвсем ясен модел. Преди анонса на проекта през декември 2007 имаше много спекулации относно мотивите на Google, който от организатор на съдържание се превръша и в създател на такова. Според Jack Schofield този проект е директна атака срещу медийната индустрия като цяло…

Сподели това!

Истерията, която предизвика появата на СПИН през 80-те години вече поутихна, особено след като се появиха обнадеждаващи данни, че болестта не е непобедима, а има начин да се ограничи и да й се повлияе. Вирусът на СПИН атакува важно звено в имунната система, която е нашата “защитна стена” срещу външните патогенни микроорганизми и води до срив в нея, което ни прави податливи на банални инфекции, довеждащи в крайна сметка до смъртен изход. Има хора, които обаче са неподатливи на заразяване…

И в този случай генетичният фактор играе решаващата роля - хора, които са хомозиготни по гена CCR5-delta32 са неподатливи на инфектиране с определени щамове HIV. Това е така защото вирусът има нужда от наличието на специфични рецептори за които да се захване, за да осъществи проникването/инфектирането на таргетните имунни клетки. При хората с този ген тези рецептори липсват и дори и при досег с инфекцията не могат да се заразят. Изследванията показват, че генът се среща в 5-14% от европейците, но е изключително рядък при африканци и азиатци.

Днес вече е напълно ясно че HIV, който предизвиква болестта СПИН произлиза от нечовекоподобни примати населяващи регионите в Африка под пустинята Сахара и който вирус е преминал върху човек, предизвиквайки пандемия от тази болест.

Съществуват два типа HIV, които са способни да инфектират хората: HIV-1 и HIV-2. HIV-2 произхожда от маймуните Cercocebus atys, населяващи Гвинея, Габон и Камерун, но HIV-1 е доста по-заразен и именно заради това пандемията е преимуществено от него. HIV-2 се предава трудно и е ограничен в Западна Африка.

Произходът на вируса все още е недостатъчно изяснен и има две основни теории - Камерунската “ловна” хипотеза и Хипотезата за полиомиелитната ваксина.

Според Полиомиелитната хипотеза пандемията от СПИН е предизвикана от живата полиомиелитна ваксина за чието приготвяне са използвани тъкани на шимпанзета и е била дадена на милиони африканци в периода 1957-60 при експерименталните масови ваксинации водени от Hilary Koprowski.

Koprowski разработва жива ваксина против полиомиелит използвайки клетъчни култури от бъбрек на маймуни, за които се предполага че са били заразени със SIV (маймунския вариант на HIV), който по този начин е преминал в хората. По едно и също време върху подобна ваксина работят два екипа - този на Koprowski и екипа на Sabin. През 1958 National Institutes of Health в САЩ създава специален комитет по живите полиомиелитни ваксини, за да избере най-подходящата. Разгледани са много кандидати, а тази на Koprowski е била отхвърлена, като за световна дистрибуция е одобрена ваксината на Sabin.

Въпреки всичко Koprowski произвежда и прилага ваксината си на около 1 милион човека в Белгийските територии в Африка, сегашните Конго, Руанда и Бурунди. Детайлни репорти съществуват обаче за ваксинациите на 76 000 деца в района на Киншаса, в този период са ваксинирани и 40 000 деца в Германия и над 7 милиона в Полша. Филмът показан долу за произхода на СПИН е базиран именно на тази хипотеза…

Днес за по-приемлива е възприета Камерунската “ловна” хипотеза, според която ловец е бил ухапан или се е порязъл, когато е разфасовал маймуна и това е довело до инфектирането му. Къде и кога точно се е случило това е спорно. Учените обаче стигат до извода, че HIV-1, който е масово разпространен по света е произлязъл от дивите шимпанзета населяващи югоизточните дъждовни гори на Камерун. Като друго място откъде тръгва заразата е близо до Киншаса. След обстойни генетични изследвания като географски резервоар от който е започнало разпространението на инфекцията се сочат общностите от шимпанзета около река Санага в Камерун.

Изчисления на базата на вирусните мутации на HIV-1 генетичен материал запазен в биологични проби от 1959 (”ZR59″) и 1960 (DRC60) показват, че прехода на вируса от шимпанзета върху човека се е случило през късния 19-ти и ранния 20-ти век - времето на бърза урбанизация на колониите в Африка. Лошите условия в региона по време на колонизацията са довели до спад в имунната система на хората, а близкия им контакт е способствал разпространението на вируса. Активният трафик на хора и стоки е създало условия за географското й разпространение. По-късните ваксинационни кампании срещу “сънната болест” при които са използвани нестерилни игли е довело до още по-голямо разпространение, особено в региона на град Киншаса.

Разпространение

Източник: WHO/UNAIDS

Ако става дума за истинска заплаха, то една от тях е едрата шарка (вариола), която е била напълно изкоренена и обявена от Световната здравна организация за първата болест напълно елиминирана от човешката популация. Това се е случило през 1979г. Вече не се произвеждат ваксини, което означава че няколко поколения нямат никакъв имунитет към тази силно заразна и много смъртоносна инфекция. Малката подробност е, че в света има няколко референтни микробиологични банки, в които се съхраняват щамове от всички бактерии и вируси…  в тях има и активни щамове на вируса на вариолата… това я прави перфектният кандидат за  биологично оръжие…

Сподели това!

Сподели това!

Сподели това!

Сподели това!

Когато стане дума за социални мрежи, едва ли има по-предъвквана тема от тази, колко важно е за един уеб-проект да има свое присъствие в тях. Изглежда просто и естествено - дабавяне на материал, гласуване от аудиторията, коментари и всичко това резултира в популярност, брандинг и печалба. Тази схема, макар и опростена, е добра илюстрация как социалните мрежи работят, като разбира се вътрешната им архитектура и модел са доста по-сложни. Ако сте достатъчно активни потребители, тези мрежи могат да бъдат прекрасен инструмент във всяка една стъпка по пътя към налагане на свое присъствие в интернет. След първоначалния ентусиазъм често се сблъскваме с реалността, която се отличава от онези описания на това “как нещата следва да работят” - с една дума натъкваме се на мит. Кое е мит и кое реалност в социалните мрежи/медии?

• добро съдържание = лавинообразен интерес - това вероятно е една от най-големите грешки, която новаците използващи социални медии правят. Простичко казано - това не е истина. Качественото съдържание невинаги се радва на интереса, който заслужава. Не е достатъчно само да напишете добър материал, макар да е първото изискване, което осмисля усилията ви да налагане някаква идея или продукт в интернет. Има тонове други фактори, които определят реално проявения интерес към него - кой го събмитва, дали е насочен към подходящата аудитория и колко добре е промотиран.

• в социалните мрежи няма правила - друга погрешна концепция е тази, че след като са медиа, чието съдържание се генерира от потребителите, последните могат да правят и казват всичко без това да има последствия. Истината е, че общността познава вашия профил и целите, които си поставяте използвайки социалните мрежи и ако тя усети, че имате намерение да преминете границите, то вие ще бъдете пратен на дъното. Обезателно е, ако искате да използвате силата на социалните медии, да следвате техния етикет.

• не може да изградите стабилни отношения в нета - много са на мнение, че е глупаво да се изграждат и поддържат онлайн отношения с хора, които не познавате от реалния си живот. Това бе един от първите митове, които социалните мрежи разбиха и показаха, че не само е възможно да се работи онлайн, но и да се изграждат стабилни бизнес и лични отношения между хора, които дори не са се виждали или се виждат твърдя рядко “in the real world”. Онлайн отношенията внесоха още едно измерения в начина по който може да се комуникира, а и родиха цяло ново поколение от “дигитални номади”. Социалните медии позволяват да бъдете лице в лице със своята целева аудитория и дори те да не се превърнат в реални клиенти или потребители, то вие успявате да получите ценни обратни връзки за тяхното мнение и начина им на действие.

• повече приятели = по-голям успех - в другата страна на скалата са тези, които смятат, че безкрайното добавяне на приятели води до успех. Само защото имате възможност да се свържете с хиляди потребители не означава, че ще можете да изградите стабилна връзка с тях. Не забравяйте, че качеството винаги превъзхожда количеството.

• social media маркетингът е просто нещо - с това се връщаме към мит no. 1. Непознаването на вътрешната структура на социалните мрежи и привидната им лекота подвежда, че използването им е просто като стартирането на блог в blogger. Използването им с идеята “щом съм го направил, значи потребителите ще дойдат скоро” може бързо да ви доведе до отказ да се занимавате с това.

• социалните медии няма да просъществуват дълго - има немалко скептици, които са на мнението, че използването на подобни медии е прищявка и времето отделено в тях е загубено. Интернет обаче по замисъл е социална платформа и именно способността да свързва хората го прави толкова популярен, така че социалните медии тепърва ще преживяват своя разцвет.

• социалните медии ще изместят традиционния маркетинг - най-разпалените защитници на този вид медии игнорират принципа “да не се слагат всички яйца в една кошница”. Колкото и да сте обсебени обаче от тях не бива да оставяте на заден план традициите. Най-добрата маркетингова стратегия е балансираната.

• социалните медии са панацея - доколкото тези медии са чудесен инструмент за т.нар.”online reputation management”, те не са лекарство за всеки проблем. Още по-погрешно е да се мисли, че социалните медии могат да компенсират проблемите в цялостната ви маркетингова стратегия.

• социалните медии са за хлапета - определено много хора правят грешката да асоциират цялото понятие с тийнейджърските страници в Myspace, например. Всъщност те са за всички и са профилирани. Пример за бизнес мрежа е Xing или LinkedIn.

• използването на една мрежа носи успех - колкото и да е популярна една социална медиа, тя невинаги е удачна за изпълнението на всяка цел. Ако се фокусирате в използването само на една, скоро може да се разочаровате. Има много мрежи и вие трябва да подберете онези от тях, които са не само много посещавани, но които носят по-таргетиран трафик за вашите материали. Търсете онези удовлетворяващи най-добре вашата ниша.

Какъв мит може да добавите вие към този списък?

по материали на Eric Brantner

Сподели това!

Сподели това!

“Science is not everything, but science is very beautiful”

Границата между креативната и деструктивна гениалност е проблема на крайността въобще. Ходенето по острието на бръснача без връзка и съобразяване с външните авторитети, принципи и ориентири може да тласне един ум еднакво лесно както в едната така и в другата посока. При все това е трудно да се говори за истинско делене, то се определя единствено от начина по който се използват достиженията.

Става дума за Робърт Опенхаймер - бащата на американската атомна бомба. Оглавява проекта “Манхатън“, започнал от нулата и за един кратък период с много усилия и впрягане на огромен човешки ресурс в крайна сметка възпламеняват първата атомна бомба. Военният ръководител на проекта го попитал преди да стигнат до бомбата - “как ще изглежда това?“. Опенхаймер му отговорил, че не знае, но при всички случаи ще е нещо величествено.

Самият той е евреин и е станал до голяма степен “жертва” на манипулацията на американските военни, тъй като са го накари да смята, че правейки бомбата противодейства на Хитлер, което е било напълно вярно, тъй като германските физици са били на косъм да направят своята атомна бомба, не са им достигали само още няколко месеца, а и съюзниците са успели да бомбандират завода за дестилиране на тежка вода във Финландия, както и да потопят комвоя с вагони тежка вода тръгнал за Германия, с което слагат край на амбициите на германците да стигнат до успешен резултат. Дори когато изходът от войната става ясен и се вижда, че германците губят войната, Опенхаймер в заблуждаван умишлено, че войната е а разгара си и че ако не постигне резултат, с това ще удължи страданията на евреите. Самият той не е имал и идея, че бомбата ще бъде използвана срещу цивилни, а не единствено във военни действия.

Интересен факт е, че урана с който са направени бомбите пуснати над Япония е германски. Уранът, който американците успяват да добият отива целия за експериментите, а обогатяването му е било адски трудоемко, скъпо и бавно и точно тогава съюзниците залавят урана на германците предназначен за разработката на тяхната атомна бомба и го доставят в САЩ. Именно с него са направени първите две бомби пуснати над Япония. Каква ирония само.

J. Robert Oppenheimer
1904 - 1967

Robert Oppenheimer’s name has become almost synonymous with the atomic bomb, and also with the dilemma facing scientists when the interests of the nation and their own conscience collide.

His early education was at the Ethical Culture School in New York. He took math and science classes, but also enthusiastically studied Greek, Latin, French, and German. He had a feel for languages and often learned one quickly just to read something in its original language. He learned Dutch in six weeks in order to give a technical talk in the Netherlands. He also maintained an interest in classics and eastern philosophy throughout his life.

He was always an intense person, tall, thin, contemplative, and probing. After the oral exam for his PhD, the professor administering it is reported to have said, “Phew, I’m glad that’s over. He was on the point of questioning me.” He obtained his PhD in Germany after graduating from Harvard in 1925 and studying at Cambridge University under Ernest Rutherford. In 1929 he returned to the United States and positions at Berkeley and Cal Tech. He was an extraordinary teacher and an excellent theoretician. His analyses predicted many later finds, such as the neutron, positron, meson, and neutron stars.

Absorbed in his studies and the theoretical world of physics, he was often somewhat distracted from the “real world.” But the rise of fascism in the 1930s caught his attention, and he took a strong stand against it. By 1939, Niels Bohr brought news to the U.S. that Germans had split the atom. The implication that the Nazis could develop extremely powerful weapons prompted President Roosevelt to establish the Manhattan Project in 1941. In June 1942, Robert Oppenheimer was appointed its director. Preliminary research was being done at Columbia University, the University of Chicago, and in Oak Ridge, Tennessee, but Oppenheimer set up a new research station at Los Alamos, New Mexico. There he brought the best minds in physics to work on the problem of creating an atomic bomb. In the end he was managing more than three thousand people, as well as tackling theoretical and mechanical problems that arose.

On July 16, 1945, Oppenheimer witnessed the first explosion of an atomic bomb in the New Mexico desert. “We knew the world would not be the same,” he said. Within a month, two atomic bombs were dropped on Japanese cities. Japan surrendered on August 10, 1945.

After the war, Oppenheimer chaired the U.S. Atomic Energy Commission. He opposed developing an even more powerful hydrogen bomb. When President Truman finally approved it, Oppenheimer did not argue, but his initial reluctance and the political climate turned against him. In 1953, at the height of U.S. anticommunist feeling, Oppenheimer was accused of having communist sympathies, and his security clearance was taken away. He had, in fact, had friends who were communists, mostly people involved in the antifascist movement of the thirties. This loss of security clearance ended Oppenheimer’s influence on science policy. He held the academic post of director of the Institute of Advanced Study at Princeton, and in the last years of his life, he thought and wrote much about the problems of intellectual ethics and morality. He died of throat cancer in 1967. (източник)

А ето и едно писмо от Опенхаймер писано през 1955, в което той вече осъзнал целия трагизъм на направеното пише с големи букви, че не е баща на атомната бомба и че в действителност е станал жертва на политически машинации. Ето го и текста…

Опенхаймер, както и Айнщайн разбира се, изживяват своята лична трагедия проглеждайки какви могат да бъдат последствията от научните открития попаднали във военни ръце и се обръщат към бурното пропагандиране на пацифизма и проповядване на края на света, ако се следва актуалния път на развитие… Айнщайн е известен с фразата си - “незнам с какви оръжия ще се води Третата световна война, но Четвъртата със сигурност ще е с камъни и пръчки”. Интересно е какво се случва в душата на човек осъзнал последствията, които е предизвикало откритото от него…

Ако все още не сте попадали на него, нека ви дам линка на Нобеловия Институт. Там може да се докоснете до многостранната гениалност на човешките умове…

Сподели това!

Voila! Най-сетне изкарах този пост от черновите… Документалният филм за канадския пианист Глен Гулд, сниман през 1993. Заглавието, както и структурата на филма представят 32 биографични откъса от живота на Гулд използвайки последователността на 32-та фрагмента от “Goldberg Variations” на Бах. 32 Short Films About Glenn Gould е режисиран от Франсоа Жирар в духа на кинолента без хронологична линия, но с идейна такава, която съдържа фактите от биографията на Гулд осветени под различни ъгли.

Глен има своя мисия. Музиката…

My mother tells me that by five years old…
l had decided definitively to become a concert pianist.
l think she had decided sometime earlier.
The story goes that while l was in the womb…
she played the piano continuously to give me a head start…
and evidently it paid off.

Той е странник, изключително музикално надарен, отдаден на фанатичния перфекционизъм с който подхожда към всяко свое начинание, със странни отношения с приятелите си, с манията си да води безкрайно дълги телефонни разговори, с фобиите му от контакт с непознати, с интервютата му давани единствено по телефона, с внезапния отказ да свири пред публика и пълното му отдаване на студиини записи…

Няколко фрагмента са посветени на радиопредаванията, които той води през 1967 - The Idea of the North, както и идеята му за радиопиеса основана на едновременното встъпление на актьорите, идея, която му хрумва заслушвайки се в разговорите в ресторанта на крайпътен мотел на път за Торонто…

You know l am deeply in love with a certain beautiful girl.
l asked her to marry me but she turned me down…
but l still love her more than anything in the world…
and every minute l can spend with her is pure heaven.
But l don’t want to be a bore…
and if l can only get her to tell me when l could see her it would help.
She has a standing invitation to let me take her anywhere she’d like to go…
anytime but it seems to me she never has time for me.
Please if you see her ask her to let me know…
when l can see her and when l can…

Целят филм може да си свалите от тук.

Сподели това!

-Нямам какво да кажа!

-Трябва да блогваш за това.

Колко блога са необходими, за да задоволят интереса на потребителите? Ерата на тромавите издания постепенно залязва и отваря път на блоговете. Всеки би могъл да пропише, да изкаже мнение в свой блог, а читателите да се изправят пред опасността да бъдат повлечени в отдавна трансформиралия се от поток в информационен потоп.

Информацията винаги е била и остава най-ценното, но запазва своите качества в определени граници - тя може да девалвира бързо или напротив - да разкрие свои неподозиран контекст в зависимост от това как е поднесена. Блоговете са посещавани места, там може да получите почти всичко според вкуса си, но не разчитайте то винаги да ви хареса… не забравяйте, блоговете са най-големият графомански експеримент в цялата история и думите не са били използвани толкова интензивно, колкото това се прави днес. Дали има някакъв риск? И още как! Преди няколко хиляди години Хермес е оставил няколко реда - “ще дойде време, когато човек ще се лута из думите си като дете загубено в гората”. Скоро гледали ли сте “Изгубени в превода”.

И нещо полезно - Класацията на TIME - 25-те най-добри блога

The Huffington Post
Lifehacker
Metafilter
TreeHugger
PostSecret
и останалите

Сподели това!

Уфоманията е отново извадена от праха, поизтупана и вкарана в обръщение. Интересно е когато това прави правителствена агенция, а всички знаем, че правителствата обичат да крият подобни факти под крилото на “държавната тайна”. Става дума за разсекретените архиви във Великобритания, касаещи регистрирани случаи на НЛО в Кралството в периода 1986-1992. Това е доста материал даден от първа ръка на всички изследователи на НЛО.

Уфологията е във възход особено след инцидента в Розуел през 1947, събитие, което и до ден днешен остава недостатъчно осветено и противоречиво.

И докато по-праволинейните изследователи на НЛО остават в руслото на анализа на материали от срещи от “трети вид”, то една плеяда по-екстравагантни учени се занимават с това наистина да разбулят мистерята из основи - те тръгват обаче по различен път и поставят във фокус не самоцелното търсене на зелени човечета и намиране на неопровержимо доказателство за тяхното съществуване (вероятно човече затворено в клетка в зоологическата градина), а търсят начин да обяснят живота като космически феномен.

В тази посока работи проектът  SETI показвайки, че това, което приемаме за даденост е трудно обяснимо дори от позицията на съвременната наука. “Какво е животът?” е мегавъпрос задаван през цялата история. Съществена крачка в разкриването на тайната му е откриването на генетичния код, организацията на генетичния материал и механизма по неговото реплициране… идеята за това е зададена още в една малка книжка, чийто автор е Шрьодингер - физик, нобелист и основоположник на вълновата механика, със заглавие What Is Life?

ДНК е най-високоорганизираната информационна структура във Вселената - в микроскопичен обем е концентрирана цялата информация за развитието на даден организъм. Невъзможно е подобна структура да е плод на случайни сблъсъци на атоми - появата на ДНК “от нищото” е равносилно на това енциклопедия Британика да бъде написана от случаен набор думи. В действителност в еволюцията на ДНК има една “тъмна зона” за която не се знае много, но тя се е оказала онова звено в развитието, което е довело до качествен скок.

Проектът SETI всъщност поставя доста по-дълбоки въпроси и търси техните отговори. Например, ако съществува друга форма на живот, то тя може да не е хуманоидна! Човешкото ни съзнание е устроено така, че да си представя евентуална чужда форма на живот като подобна на нашата, т.е. хуманоидна, макар и силно изменена. Вероятността това да е така обаче е твърде малка и тази форма може да се отличава драстично от всичко познато, което сме виждали. Или ние трябва да сме готови да се сблъскаме с нещо, което е твърде различно от нас. Това поставя и сериозна бариера в осъществяването на комуникация. От SETI осъзнават, че ако човек не се е научил да осъществява комуникация с видовете населяващи Земята, то е много вероятно да не успее да осъществи и такава с чужд вид, което води до стартирането на много програми свързани с комуникацията между видовете, част от която е са интензивното проучване на делфините и шимпанзетата като най-близък вид, способен да общува с нас.

В момента в който Айнщайн дефинира времето и пространството като относителни, датират и изследванията за субективния ход на времето. Оказва се, че според скоростта на обмяната на веществата си организмите възприемат времето по различен начин. Човешкият мозък има една времева разделителна способност, другите организми имат друга. Най-простият пример е този с мухите, които се опитваме да убием през лятото и колко трудно това ни се отдава. Оказва се, че те съвсем не са толкова прости организми и в тях се крие един свръхбърз мозъчен център, който има хиляди пъти по добра времева разделителна способност от нашата и вижда действията “на забавен кадър” и това им помага да се изплъзнат от удара с вестник… за студенокръвните животни пък времето тече много по-протяжно, заради техния забавен метаболизъм.

Оказва се, че дори на Земята има твърде много неизвестни и живота във всичките си причудливи и многообразни измерения все още представлява огромна загадка за нас. Все още…

Сподели това!

Защо инвестицията в диаманти е мит? Вече писах на тази тема в “Диамантена треска”, където се прави опит да се развенчае мита за “диамантите като сигурна инвестиция”, но явно се оказа недостатъчно, което ме накара да се замисля за едно неизбежно продължение. Провокацията дойде от кампаниите, които занимаващи се с инвестиционни диаманти фирми провеждат у нас, а и не на последно място заради класирането на предишната ми статия на челни позиции в google по фразата “инвестиция в диаманти”.

Раждането на мита

Диамантеният мит шества по света през последните 150 години, но рядко успява да бъде приглушен от материали опитващи се да разкрият тъмната страна на “най-прекрасния от всички камъни”.

През 1948, De Beers пускат в обръщение слогъна “A diamond is forever”, вероятно помните и песента “Diamonds are a girl’s best friend”, отново велика PR кампания на същата фирма, но всичко е въпрос на възприятие. Едно е сигурно - диамантите са най-добрите приятели на бижутерите!

Развенчаването на този мит започва почти с неговото раждане. През 1982 Edward Jay Epstein публикува своята статия “Have You Ever Tried to Sell a Diamond?”, където описва тест правен във Великобритания, в който диамант купен през 1970 се продава през 1978, но така и без да се вземе дори цената която е дадена за него. Описва и друг случай на богата дама, която се опитва да препродаде своя диамантен пръстен закупен от Tiffany & Co. за 100 000$, което след дълги опити така и не успява да направи. Проблемът в този бизнес е, че цената се определя не от продавачите, а от купувачите. Препродаването на диаманти не се толерира и от диамантените компании, които насищат всяка година пазара с нови количества. Чудно е, как стока, макар и луксозна, чието количество на пазара непрекъснато расте може да има все по-висока цена? Възможно е единствено с регулации на пазара.

De Beers не успяват да завладеят европейския пазар и се провалят в кампанията си да наложат диамантите като задължителен атрибут на проспериращите, а след Първата световна война, когато пазарът се срива напълно, дори и богатите европейци загубват вяра в цеността на диамантите. Спасителният ход, който носи небивал успех на компанията De Beers, а и на диамантения бизнес изобщо е Американският пазар… през 1930 започват масирана рекламна кампания водена от агенцията N. W. Ayer в Ню Йорк. Мотото й е “diamonds are forever” и на нея се възлагат огромните надежди по съживяването на бизнеса -

Планът на Ayer е да превърне диамантите в романтичен обект, но реализацията му е изисквала много дълбоко въздействие върху общоприетия маниер по който мъжете печелят жените и поради това агенцията решава да използва нови стратегии въвличайки в тази кампания филмови звезди, идоли символизиращи романтиката в очите на публиката, които да прокарат внушението за диамантите като символ на неразрушимата и вечна любов и вярност. Кампанията е подкрепена и от множество публикации в подбрани списания и вестници, чиято основна цел е да подсилят връзката между диамантите и романтиката. Историите са фокусирани върху големината на диамантите, които известни и богати личности подаряват на своите любими, подкрепени в папарашки снимки, акцентиращи върху блестящия камък върху ръката на популярна жена.

Схемата на De Beers жъне толкова голям успех в САЩ, че ги превръща в място от което “диамантеният мит” започва шествието си по света, първоначално в Европа, а след това в Азия, предимно Япония и Корея. През 1999 Matthew Hart в своята статия “How to Steal a Diamond”, описва ефекта, който предизвиква огромното търсене на диаманти от другата страна на веригата - добива им в диамантените мини. Покрай легалните количества се заражда и черен пазар, който се снабдява от крадени от мините диаманти, особено в региона Namaqualand в Южна Африка, както и от т.нар. “кървави диаманти”(конфликтни диаманти), които се доставят от мини управлявани от въоръжени групировки в Африка, добити с робски труд и служещи за финансиране на оръжейните доставки за регионалните войни.

Исторически цената на едро на диамантите се определя от De Beers Group, която държи 80% от пазара и в нея взимат участие фамилията Опенхаймер, която създава световния диамантен бизнес, компанията Anglo American и правителството на Ботсвана. Въпреки, че през последните 10 години се откриха нови находища в Русия, Канада и Австралия, които се опитаха да се преборят с монопола на De Beers, последните чрез своята компания DTC, повишиха цената на едро на три пъти през 2004г. с общо 14% и това е напълно спекулативен ход. Отделно цената им варира силно в зависимост от каратите, цвета, чистотата, формата на диаманта и качеството на шлифовката. Де факто няма цена за грам при диамантите, така както е при благородните метали. За ориентир се използва публикуваният ежеседмично репорт Rapaport Diamond Report.

Диамантите са редки камъни!? Това не е вярно, още повече могат да се произвеждат изкуствени диаманти на много ниска цена и с много по-голяма чистота и правилна структура от естествените. Цената им обаче се определя основно от формата и прецизността на шлифовката. Малко известен факт е, че изкуствено произведените диаманти превишават с пъти природно добитите и има достатъчно, че всеки жител на Америка да получи по една шепа от тях.

Диамантът е най-скъпият скъпоценен камък!? Това не е съвсем вярно - има голям брой други камъни, които превишават по цена диамантите, например изключително качествените рубини могат да достигнат цена от 30 000$ за 1 карат.

Диамантите са много проблематична инвестиция. Макар че е лесно да си купи един диамант, не е лесно да го продадете, освен ако не сте вече утвърден търговец на диаманти. Друг проблем е, че купувайки камък или бижу цената му още докато прекрачите прага на магазина е паднала почти наполовина и ако решите да го продадете, бижутерите ще ги изкупят дори на цени под тези на едро. Купуването на диаманти от несертифицирани търговци крие огромен риск от измами и дори опитни бижутери са попаднали в капана на подобни схеми, изкупувайки стари бижута или донесени им за корекция.

Понастоящем съществуват само няколко фонда, които инвестират в диаманти и то единствено в уникални (много големи по размер и с уникален цвят), предварително проверени и сертифицирани от няколко лаборатории. Между 2007 и 2008 цената на подобни диаманти е скочила с 50%.

Въпроси и отговори

Диамантът е инвестиция извън времето
Цената на диамантите за последните сто години не е падала. Постоянно е над нивото на инфлация в държавите с работеща икономика.

Цената на диамантите се определя спекулативно, тъй като зависи от количеството циркулиращи диаманти на пазара. Тяхното количество се регулира много прецизно и то на няколко нива - фирмите добиващи сурови диаманти селектират най-качествените от тях и те никога не попадат на пазара, а остават в трезорите на компаниите. Допуснатите за продан диаманти се търгуват на диамантени борси ( които са определен брой и тяхната дейност се регулира от DTC ), където попадат определено количество от тях, oпределено според годишните квоти за съответната борса. Това второто ниво на контрол. Като търговец вие трябва да сте сертифициран към някоя определена диамантена борса, за да може да купувате от нея, а дори да имате такъв сертификат, то количеството което може да закупите е лимитирано. Всички тези механизми позволяват цената на диамантите да се държи на желаното ниво и тъй като “диамантеният мит” е на повече от 100 години и основната му сила е в непреходната стойност, то няма начин цената им да не расте.

Диамантът е инвестиция с международно признание
Диамантът не познава граници – купувате в Европа, продавате в Америка. Навсякъде действа и като платежно средство по целия свят, можете да го размените за всяка валута, а парите за него ще получите във всяка точка на света.

Би било хубаво, ако това беше истина, но само от опит може да разберете дали може да продадете закупен диамант и това да е с печалба. Истината е, че основната цел е диамантите да бъдат продадени, но ако решите да превърнете своята инвестиция отново в пари ще се сблъскате с доста проблеми. От там насетне връщането на вложените в тях пари става практически невъзможно или със загуба поне 30% от първоначалната им цена. Това определено не звучи като изгодна инвестиция.

Компаниите, които имат за основен бизнес продажбата на инвестиционни диаманти, ви предлагат и то основно за да ви успокоят, че във всеки момент биха могли да изкупят вашите диаманти, но на 30% по-ниска цена. Това може да ви шокира първоначално, но следва успокояваща информация - цените на диамантите растат ежегодно, така че след няколко години когато цената им се е повишила едно обратно изкупуване от диамантената компания ще ви донесе все пак печалба.

Да, печалба ще има, но тя няма да е за вас, а за компанията, защото тя е успяла да спечели от всеки един ход -

• продала ви е малко парче камък на много висока цена и евентуално е вложила парите в инвестиционни инструменти, които ще й донесат >50% печалба и то в 1-вата година след инвестирането;
• ако решите да продадете обратно камъка, то тяхната печалба е 30%, тъй като това е цената на която ще ви изкупят обратно камъка;
• междувременно цената на диамантите се е покачила леко, което означава, че ако те препродадат изкупеният от вас диамант ще спечелят и цялата разлика от покачването на цената. Ако сте купили през 2006г.  диамант на стойност 9500$ и искате след година компанията да ви го изкупи обратно, тъй като имате нужда от пари в брой, тя ще го направи на цена около 6860$, това е така защото в този момент подобен камък ще се продава от същата компания за около 9800$ и те ще ви дадат 70% от тази цена, нещо за което сте се съгласили подписвайки договора с тях. Каква ще е печалбата им за 1 година само от вашия 1-каратов диамант - 2640$ (печалба при обратното изкупуване) + 300$ (повишения на цената за година) = 2940$ / 1 карат / 1 година. Доста сериозна печалба, как мислите!? Отделно компанията е инвестирала цялата ви сума и е успяла да я увеличи поне с 20%, които, разбира се, прибира тя…

Ако все пак сте решили да продадете диамантените си бижута, то ето няколко полезни съвета за вас -

• ще имате печалба, ако бижуто ви е било подарък и не сте инвестирали собствени средстава в него, тогава продажбата му на каквато и да е цена ще е изгодна за вас.
• чудите се защо бижутерите няма да ви дадат за вашето бижу същата или близка цена до тази на която биха го продали? Модните течения засягат силно бижутерския бизнес и вашето бижу много скоро няма да представлява интерес, освен това магазините се зареждат по цени на едро. Не бива да се надявате обаче да получите дори и цена на едро, а доста по-ниска, тъй като не е лесно да се продаде демодирано и при все това и използвано бижу. Има редки изключения - ако притежавате уникат или майсторско бижу на голям бижутер или бижуто е доста старо (от 1930г. или по-старо и е в отлично състояние) или има особена история, ако е било притежание на известна личност, то може да се надявате да получите по-висока цена за него, но тогава е добе да го предложите на търг в аукционна къща.
• максимално висока цена ще получите, ако продавате директно на някой желаещ да го купи, но поемайки по този път вниманието ви трябва да е изострено, тъй като може да се натъкнете на лъжливи клиенти и да бъдете подведени при плащането. Ако бижуто ви е уникат и е с цена над 20 000$ и има особена история, то е добре да го продадете чрез аукционна къща.

Диамантът е трайна инвестиция
Диамантът не се поддава на модните тенденции, за разлика например от изкуството то и старинните предмети. В сравнение с курсовите бури, настроения и прищевки на аукционите, постоянно запазва цената си, което предполага равномерно повишаване на стойността.

Самите “инвестиционни диаманти” са актуална мода и са начин да се използва продажбата на диаманти за бързо натрупване на капитал, който да се инвестира в друг мащабен и доста по-доходоносен бизнес.

Диамантът почти не може да бъде унищожен
Няма да се счупи, няма да се надраска, не му въздействат киселини, основи или вода. Което далеч не е така при другите форми на инвестиция. Парите, антиките, ценните книжа или недвижими  имоти могат да бъдат унищожени от природните бедствия.

Диамантът е най-твърдото познато вещество, инертен е и не взаимодейства с химикали, не се окислява, но е твърде крехък. Често се бърка твърдостта с крехкостта, две съвсем различни качества на материалите. Диамантът е много по-крехък от други скъпоценни камъни. Освен това неговото съхраняване ще ви коства определена сума. Би било глупаво да държите инвестиционните си диаманти в къщи, където могат да станат обект на кражба. Най-разумно е да ги оставите в сейф, но наемането на такъв определено струва пари. Така че предвидете и финанси за тяхното сигурно съхраняване.

Полезни линкове
Diamonds as an investment
The Diamond Myth by Stuart Reid
Подробна информация за диамантите по света
De Beers Sees Threat of Blood Diamonds
The myth of socially responsible investing
Have You Ever Tried to Sell a Diamond?
Diamonds and culture

Сподели това!

Ако си падате авантюрист, обичате да сменяте по-често въздуха в дробовете си, носите по няколко различни валути в портфейла си и редовно пътувате на стоп, вероятно сте от онази особена номадска порода, на която и става скучно твърде бързо, която има нужда от разнообразие, от това да вижда, научава и помирисва нови неща, да се запознава с нови хора и е адски, ама адски адаптивна и може да вирее в много спартански условия. Ако сте дори не 100%-ово покритие на този типаж, а по-малко нетът предлага доста благини за това как бързо да си изберете маршрут, да намерите къде да отседнете, да откриете приятели, да проговорите езика и да си прекарате чудесно!

Може да започнете с това да намерите място на което да отседнете! Това става лесно - нужно е да влезете в нета и да се поровите в сайтове като CouchSurfing и HospitalityClub. Бързо ще намерите приятели в почти всички страни по света. Ако все пак разчитате на традиционните хостели, един от най-добре организираните сайтове за намирането на такъв е HostelWorld, който разполага и с мобилна версия и може да сърфирате в него през телефона си. Там ще намерите голям лист с хостели, кратко описание и снимки, цени и условия, отзиви на посетители, както и формиран от тях рейтинг за всеки хостел. Може да проверите в реално време за свободни места за съответните дати, както и да направите резервация.

За бърза ориентация може да използвате Google Maps през телефона си или през wifi в почти всяка кафетерия. Добре е да снимате доста, да качвате снимките си в онлайн албум, да си водите лист с посетените места и да записвате кратки отметки и истории, най-добре в някой издържлив на употреба тефтер, като Moleskine, например.

Сподели това!

Както често се случва в последния момент ни се налага да свършим ангажиментите, които сме отлагали дълго време. И често обвиняваме случая за това, липсата на време и всичко около нас, което започва да ни пречи и сякаш колкото повече работа имаме, толкова повече разсейващи стимули се появяват. Именно липсата на време е основната отличителна черта на западния свят и правилното му организиране става все повече залог за успех. През последните 20 години се разви цяла наука за управление на времето и планирането на ангажиментите. Писането на бележки и правенето на “to do list” е само кратък анонс към същността на въпроса. Защо не ни стига времето? Защо искаме да свършим повече неща отколкото можем да си позволим? Защо времето е винаги срещу нас? Защо винаги не ни достига съвсем малко? Защо пропускането на един ангажимент може толкова да обърка всички останали след него?

Ето един сценарии, който може би ви е познат… Започвате деня си пълни с ентусиазъм, в главата ви витаят нови креативни идеи, които нямате търпение да видите реализирани, дори предвкусвате успеха от крайния резултат. Включвайки компютъра, обичайният поток от емейли е залял пощата ви и ако имате доброто желание да отговорите подробно на всички тях не бихте свършили и до утре. Преглеждате писмата и решавате да отговорите само на спешните. Отваряте едно от тях и натискате “reply” започвайки да пишете първите редове, но 20 минути по-късно установявате, че ви е все по-трудно да се ровите в пощата си и се опитвате да се разсеете за момент с цигара, допивате кафето, което ви чака на дъното на сутрешната чаша, ровите се безцелно из нета. След това се сещате, че важен проект чака да бъде довършен и че крайния срок наближава с големи крачки… минимизирате прозореца с писмата си и отваряте файла с проекта си… след 15 минути се любувате на истински креативен поток от мисли и работата по проекта ви върви перфектно… докато телефонът ви не започва да звъни и както винаги някой иска нещо от вас. Изслушвате го търпеливо и решавате, че е най-добре да си насрочите среща, за да обсъдите подробностите… правите го и записвате в органайзера си срещата, но докато правите това, попадате в хаоса на бюрото си на важно писмо, което е останало затрупано под листите, на което е важно да отговорите в срок. Прочитате писмото, но за жалост установявате, че за да напишете смислен отговор трябва да звъннете на 5 човека, за да ви изпратят информация. Затваряте телефона с думите “ще ти се обадя по-късно, за да уговорим подробностите за срещата”… започвате да ровите търсейки нужното ви инфо, за да отговорите на писмото, но сърцето ви забива лудо, когато установявате, че част от файловете сте изтрили по време на последното разчистване на компютъра си…

В същото време поглеждате часовника с периферното си зрение и установявате, че едва след половин час е първата ви среща за деня, а снощи сте си легнали без да прегледате отчетите, които ще трябва да се коментират на тази среща… освен това имахте уговорка да потвърдите срещата си в началото на деня, нещо което явно сте пропуснали. А писмата в пощенската ви кутия продължават да се трупат… вашият ентусиазъм постепено започва да се изпарява, а намерението да свършите работата си в срок изглежда все по-далечна цел…

Предполагам, че това е познат сценарии на повечето от вас? Как да бъдем ефективни и да отхвърляме ангажиментите, които ни очакват? Отговорът е да бъдем организирани и целенасочени. Но как може да постигнем това? На първо място концентрирайте се върху важните, но не спешни задачи, т.е. върху вашите дългосрочни проекти и отделяйте време за тях именно, когато се чувствате най-креативни. Когато дойде крайния срок за проекта ви, вие ще имате готов план, който няма да е продукт на няколкодневно денонощно висене пред компютъра с пълен пепелник и чаша кафе.

Задачите които са важни, но спешни вършете непосредствено след първите. Така няма да загубите ентусиазма от работата си и тя няма да се превърне в “отхвърляне” на текущи задачи, чиито поток е неспирен. Затова правейки си списък със задачи не записвайте всяка, която ви е дошла на ум, а само онези които наистина може да свършите. Определете си дадено количество задачи за деня в противен случай отмятането на ангажименти в един безкраен списък бързо ще ви обезсърчи и няма да стигнете твърде далече. Научете се да правите бързо избор, за да не