Инвестицията в диаманти като една от популярните стратегии за предпазване на парите от девалвация е мит поддържан от диамантените компании използвайки спекулативно високите им цени. Преди ден компанията Gem Diamonds обяви за откритието си – 478 каратов камък в своята мина в Лесото, който е един от 20-те най-големи кръгли диаманта откривани някога и има потенциал да стане най-големия шлифован камък с кръгла форма в света, както заради големината си, така и заради забележителната си чистота и цвят. Той обаче трудно може да се сравнява с гиганският Cullinan diamond открит през 1905г., от който е шлифована 530 каратовата “Голяма звезда на Африка” с капковидна форма.
Всъщност диамантите не са толкова скъпи поради ред причини:
1/днес вече се добиват милиони карати годишно,
2/повечето са с ниско качество – с вътрешни дефекти, мътен цвят и малки по размер,
3/цената за добиването им е ниска.
Политиката, която имат картелите е в “укриване” на големи количества диаманти с високо качество в трезорите им и допускането до пазара на малки количества по-нискокачествени камъни. Така цената остава висока, но фиктивна, и може да бъде манипулирана от производителите. Така че купувайки диамант вие никога не бихте могли да си върнете вложеното, тъй като камъните не се изкупуват обратно, тяхната цел е да бъдат продадени. Веднъж закупен диамантът губи голяма част от стойността си още в мига в който прекрачите прага на бижутерския магазин. Компаниите харчат големи бюджети за реклама привличайки филмови звезди, светски личности, успели бизнесмени и техните съпруги като рекламни лица, заемайки им свои скъпи бижута за важни публични събития – филмови награди и светски партита, където рекламата проработва сама – хиляди папараци правещи милиони снимки и на всяка една от тях се вижда бижу. В действителност истински богатите почти никога не се заглеждат по подобни бижута и не дават крупни суми, за да ги притежават, а по-скоро предпочитат да ги “наемат” при конкретни поводи, но така спомагат за изграждането на имиджа на димантите като неотменен символ на просперитет, богатство и стил и така улесняват да се затвори целия кръг на печалбата (profit circle) на този бизнес.
Исторически диамантите са открити и добивани в продължение на векове единствено в Индия, но през 18 век тези източници се изчерпват, а Индия бива засенчена от Бразилия, където първият диамант е открит през 1725г. Добиването им от първичните източници (кимберлитови тръби), което слага начало на разпространението им в големи количества, става след разработването на диамантените полета в Африка след 1870г. От тогава до сега там са добити над 4.5 милиарда карата диаманти. Интересно е, че 20% от това количество е изкопано само за последните 5 години. Картата дава представа за актуалните локации на мините и добитото количество. Лидер е Русия със своите 38 милиона карата, следвана от полетата в Африка (Конго, Ботсвана, Лесото, Зимбабве), Австралия, Канада и Бразилия.
Макар картелите да отричат съществуването на т.нар. “кървави диаманти” една немалка част от достигналите до пазара камъни са именно такива. В нестабилните държави в централна Африка различни военни фракции вземат контрол над диамантени мини и използвайки робски труд търгуват добитите камъни, за да набавят финансиране на локалните войни. Големите корпорации изкупуват нелегално камъните като по този начин спонсорират кръвопролитията, които не са техен пряк проблем, спестявайки си доста производствени разходи. В отговор на нарушаването на човешките права и разгарянето на локалните войни в Африка през 2002г. е иницииран Kimberley Process, който цели да гарантира, че потоците от “кървави диаманти” няма да бъдат смесени с добитите от фирмените мини и това става чрез сертифициране на камъните и проследяване на пътя им. По актуални данни обаче все още около 3% от диамантите на пазара се считат за такива, най-вече заради слабия контрол по границите на африканския континент, където е лесно те да бъдат пренесени и продадени на черния пазар.
Понастоящем годишно се произвеждат около 6000 кг. шлифовани и полирани диаманти за бижутерската промишленост, около 20 000 кг. добити камъни се продават за други производства, както и се произвеждат около 100 000 кг. синтетични диаманти.
Дистрибуцията им се контролира от Diamond Trading Company (DTC) клон на най-голямата диамантена компания De Beers бидейки под пряк нейн надзор и търгува суровите диаманти добити в мините на компанията, както и тези от мини на други компании. Обработката им обаче е високотехнологичен процес и се осъществява в няколко традиционни центъра в Амстердам, Антверп, Йоханесбург, Ню Йорк и Тел Авив. Като нови се създават и в Индия, Китай и Тайланд, най-вече заради евтината работна ръка и ниските данъци. В Индия например се “бълват” огромни количества малки диаманти, които служат за “обсипване” на бижутата с блясък и като контур около по-големи камъни. Готовите камъни имат сертификат показващ техните карати, чистота, геометричен дизайн и фирмата шлифовала и полирала камъка. Те се търгуват на диамантените борси, които са 26. Това е и последното звено на контрол, където на купувачите на едро се разрешава да купуват сравнително малки количества обработени камъни, които да влагат в бижута за крайния клиент. Според Rio Tinto Group през 2002г. добитите и реализирани на пазара диаманти са оценени на: 9 милиарда $ в сурови диаманти, 14 милиарда $ след шлифоване, 28 милиарда $ в търговия на едро с бижута и 57 милиарда $ крайна печалба.
Ако сте решили да спечелите сърцето на жената на вашите мечти или да направите подарък с който да се вречете в любов на жената на сърцето ви, то по-добре изберете някакъв по-оригинален подарък или похарчете парите за незабравимо пътуване до екзотична дестинация. В противен случай е почти сигурно, че парите ви ще отидат на вятъра.
Четете продължението – Диамантите като инвестиционен мит