“A narcissist is someone better looking than you are.”
Gore Vidal
Човек е стока и като такава има срок на годност… осмелиш ли се да се противиш на живота, дори да си негов галеник, той рано или късно ти показва вратата над която пише EXIT. С една дума – ти си аут от играта. Правиш крачка назад и отстъпваш място на нов материал, с по-свежи мускули, устни, цици, хормонално подготвен за неясното бъдеще, или се опитваш да си върнеш топката с житейска хитрост. Дори да успееш е за кратко, да знаеш. Виждал си какво става на мач по ръгби, това рискуваш да се случи и на теб – затрупан под една камара, с кости готови да се пръснат на сол. Но за предпочитане са задните редове. Те предлагат страхотна гледка, далече от прахоляка на терена. На спокойствие можеш да залагаш, стоейки с бира в ръка, докато друг си усуква глезените. Какво ли са изпитвали плебеите по колизеумите? И в това има естетика и май само Нерон е схващал това. Може би и маркиз дьо Сад, частично. Колко цинично, нали?
Ако пропуснеш да се развратиш, животът няма да ти го прости и не ще те подмине – той ще го направи вместо теб. Дааа, няма добро без зло в него, стига да знаеш как да го намериш. It is soooooo go(o)d to be bad. Пиклив егоцентризъм ще запълни всичките ти “бели” морални петна. И се учи да лъжеш! Първоначално с по-прости неща. Ако не ти е приятно с някой, кажи му че вечерта е била толкова специална… вероятно защото самият той е специален. Но аз имам нещо истинско за теб, но няма да ти го дам така, не и безплатно, ще те накарам доста да почакаш, да се изпотиш, да се бръкнеш в смръдливия портфейл, играта на кредитните ти карти ще разкажа, fucking sugar daddy.
Знаеш ли колко бързо увяхва младостта; знаеш ли колко безвкусен е сексът, когато си тъп; знаеш ли че някой друг спи с жена ти, докато пътуваш извън града; знаеш ли че децата, които си направил ще ти бият шута след като спреш да ги дундуркаш; знаеш ли че светът е толкова голям и няма да видиш и малка част от него? Дали си мислиш че има справедливост или възмездие или живот след смъртта? По-кухи от изгнили пънове са тези идеи. И какво ще правиш, когато се изправиш пред проблемите без да си подготвен? Когато няма наблизо текила или опция да дръпнеш няколко магистралки, за да ти отпуснат мозъчните гънки. Имаш нужда от венозно вкарване на удоволствие? Дошъл си на точния адрес. Отърси се от задръжките, позволи кръвта да нахлуе в периферията, не я дръж в мозъка – мозъкът и половите органи са като скачени съдове – не може и двете да са кръвонапълнени едновременно. Нагонът обезкървява мозъка, помрачава го, колабира го… и франсетата пак са го знаели най-добре – сексът е малката смърт. След толкова много абсент няма начин да не го прозреш, чак да ти запари под задника. И докато ти излизаш от всички възможни социални роли и летиш като куршум назад в миналото, много назад към животинското начало в теб, то светът около теб облича все по-шарени роли, за да ти достави платеното удоволствие. Какъв апогей – танцът на животното и сетивната илюзия – ако бог можеше да изпитва оргазъм, това би го довело до край, със сигурност!
Деликатна самоизмама
“A narcissist is someone better looking than you are.”
Gore Vidal
Човек е стока и като такава има срок на годност… осмелиш ли се да се противиш на живота, дори да си негов галеник, той рано или късно ти показва вратата над която пише EXIT. С една дума – ти си аут от играта. Правиш крачка назад и отстъпваш място на нов материал, с по-свежи мускули, устни, цици, хормонално подготвен за неясното бъдеще, или се опитваш да си върнеш топката с житейска хитрост. Дори да успееш е за кратко, да знаеш. Виждал си какво става на мач по ръгби, това рискуваш да се случи и на теб – затрупан под една камара, с кости готови да се пръснат на сол. Но за предпочитане са задните редове. Те предлагат страхотна гледка, далече от прахоляка на терена. На спокойствие можеш да залагаш, стоейки с бира в ръка, докато друг си усуква глезените. Какво ли са изпитвали плебеите по колизеумите? И в това има естетика и май само Нерон е схващал това. Може би и маркиз дьо Сад, частично. Колко цинично, нали?
Ако пропуснеш да се развратиш, животът няма да ти го прости и не ще те подмине – той ще го направи вместо теб. Дааа, няма добро без зло в него, стига да знаеш как да го намериш. It is soooooo go(o)d to be bad. Пиклив егоцентризъм ще запълни всичките ти “бели” морални петна. И се учи да лъжеш! Първоначално с по-прости неща. Ако не ти е приятно с някой, кажи му че вечерта е била толкова специална… вероятно защото самият той е специален. Но аз имам нещо истинско за теб, но няма да ти го дам така, не и безплатно, ще те накарам доста да почакаш, да се изпотиш, да се бръкнеш в смръдливия портфейл, играта на кредитните ти карти ще разкажа, fucking sugar daddy.
Знаеш ли колко бързо увяхва младостта; знаеш ли колко безвкусен е сексът, когато си тъп; знаеш ли че някой друг спи с жена ти, докато пътуваш извън града; знаеш ли че децата, които си направил ще ти бият шута след като спреш да ги дундуркаш; знаеш ли че светът е толкова голям и няма да видиш и малка част от него? Дали си мислиш че има справедливост или възмездие или живот след смъртта? По-кухи от изгнили пънове са тези идеи. И какво ще правиш, когато се изправиш пред проблемите без да си подготвен? Когато няма наблизо текила или опция да дръпнеш няколко магистралки, за да ти отпуснат мозъчните гънки. Имаш нужда от венозно вкарване на удоволствие? Дошъл си на точния адрес. Отърси се от задръжките, позволи кръвта да нахлуе в периферията, не я дръж в мозъка – мозъкът и половите органи са като скачени съдове – не може и двете да са кръвонапълнени едновременно. Нагонът обезкървява мозъка, помрачава го, колабира го… и франсетата пак са го знаели най-добре – сексът е малката смърт. След толкова много абсент няма начин да не го прозреш, чак да ти запари под задника. И докато ти излизаш от всички възможни социални роли и летиш като куршум назад в миналото, много назад към животинското начало в теб, то светът около теб облича все по-шарени роли, за да ти достави платеното удоволствие. Какъв апогей – танцът на животното и сетивната илюзия – ако бог можеше да изпитва оргазъм, това би го довело до край, със сигурност!