Диамантеният мит шества по света през последните 150 години, но рядко успява да бъде приглушен от материали опитващи се да разкрият тъмната страна на “най-прекрасния от всички камъни”.
През 1948, De Beers пускат в обръщение слогъна “A diamond is forever”, вероятно помните и песента “Diamonds are a girl’s best friend”, отново велика PR кампания на същата фирма, но всичко е въпрос на възприятие. Едно е сигурно – диамантите са най-добрите приятели на бижутерите, но не и изгоден източник за инвестиция!
Развенчаването на този мит започва почти с неговото раждане. През 1982г. Edward Jay Epstein публикува своята статия “Have You Ever Tried to Sell a Diamond?”, където описва тест правен във Великобритания, в който диамант купен през 1970г. се продава през 1978г., но така и без да се вземе дори цената която е дадена за него. Описва и друг случай на богата дама, която се опитва да препродаде своя диамантен пръстен закупен от Tiffany&Co. за 100 000$, което след дълги опити така и не успява да направи. Проблемът в този бизнес е, че цената се определя не от продавачите, а от купувачите. Препродаването на диаманти не се толерира и от диамантените компании, които насищат всяка година пазара с нови количества. Чудно е, как стока, макар и луксозна, чието количество на пазара непрекъснато расте може да има все по-висока цена? Възможно е единствено с изкуствени регулации на пазара.