7 години минаха откак, непосрествено след 9/11, бял прах съдържащ антракс изпратен по пощата уби петима човека, тероризира живота на двама сенатори демократи, разбуни страховете на цяла нация и спомогна под натиска на паниката Конгресът на САЩ да приеме Patriot Act, който отне директно основни граждански права гарантирани от Конституцията и превърна всеки мирен жител в потенциален “терорист”.

Разследването по случая след 7 години доведе до задънена улица. Миналия месец бившият експерт по биолигични оръжия Стивън Хатфил получи 4.6 милиона долара обезщетение по делото, заведено от него срещу ФБР, Прокуратурата и бившия главен съдия Джон Ашкрофт, заради разрушаване на репутацията му при въвличането му в случая с антракса.

През 2001-ва ABC News излъчи фалшива информация подадена от няколко “добре информирани източника” насочвайки към връзка с Ирак. Този измислен аргумент беше сериозно експлоатиран от провоенно настроените поддръжници. Разследването и в този случай не доведе до резултат. Този случай дори изглежда да е напълно забравен от Буш и администрацията му, тъй като по неговите думи “ние сме благодарни, че след 9/11 няма друга атака на родна почва”. Той явно е забравил обръщението си към нацията от 3 ноември 2001, в което определя антракса като “втора вълна на терористичните атаки”, като обеща “тези престъпления да бъдат разкрити и виновните наказани”.

Една от многото тъжни иронии на ерата на Буш е, че веднага след като създаде “централен фронт във войната срещу тероризма” нападайки Ирак, тероризмът в света ескалира до невиждани преди това размери.

Първоначално администрацията на Буш е смутена от тези резултати, но след това намира начини да опровергае растежа. Интересен факт е, че медийно лице на тази кампания е Джон Бренън, бивш шеф на Националния антитерористичен център и понастоящем съветник на Обама по въпросите на националната сигурност и антитероризма.

През юли 2005 е обявено създаването на интернет база данни достъпна за всеки, в която се картотекират терористичните инциденти. Този проект беше достъпен на адрес tkb.org и по думите на Бренън “ние се опитваме да бъдем отворени и максимално открити пред обществото”… но това трая около две години, когато проектът е прекратен и адресът пренасочен към Memorial Institute for the Prevention of Terrorism (mipt.org)

Много журналисти и независими изследователи използват публично предоставените данни и чрез аналитични инструменти стигат до доста смущаващи графики като тази, например:

Графиката е построена на базата на предоставените официално от сайта данни, като намаляването видно за 2007 се дължи на непълни данни заради спирането му.

Това увеличение на жертвите се дължи в голяма степен и на атаките в Ирак. Последния път, когато Буш е помолен да коментира този факт, отговорът му е бил ясен и кратък “Е, и какво?”.

Преди да слезе от сцената администрацията на Буш прави резки завои в отношението си към тероризма, което е видно от препоръките давани от прессекретаря на Белия дом Дейна Перино, която се обърна към пакистанския президент Мушараф с думите “никога не ограничавайте конституционните свободи в името на борбата с тероризма”.

Истерията, която предизвика появата на СПИН през 80-те години вече поутихна, особено след като се появиха обнадеждаващи данни, че болестта не е непобедима, а има начин да се ограничи и да й се повлияе. Вирусът на СПИН атакува важно звено в имунната система, която е нашата “защитна стена” срещу външните патогенни микроорганизми и води до срив в нея, което ни прави податливи на банални инфекции, довеждащи в крайна сметка до смъртен изход. Има хора, които обаче са неподатливи на заразяване…

И в този случай генетичният фактор играе решаващата роля – хора, които са хомозиготни по гена CCR5-delta32 са неподатливи на инфектиране с определени щамове HIV. Това е така защото вирусът има нужда от наличието на специфични рецептори за които да се захване, за да осъществи проникването/инфектирането на таргетните имунни клетки. При хората с този ген тези рецептори липсват и дори и при досег с инфекцията не могат да се заразят. Изследванията показват, че генът се среща в 5-14% от европейците, но е изключително рядък при африканци и азиатци.

Днес вече е напълно ясно че HIV, който предизвиква болестта СПИН произлиза от нечовекоподобни примати населяващи регионите в Африка под пустинята Сахара и който вирус е преминал върху човек, предизвиквайки пандемия от тази болест.

Съществуват два типа HIV, които са способни да инфектират хората: HIV-1 и HIV-2. HIV-2 произхожда от маймуните Cercocebus atys, населяващи Гвинея, Габон и Камерун, но HIV-1 е доста по-заразен и именно заради това пандемията е преимуществено от него. HIV-2 се предава трудно и е ограничен в Западна Африка.

Произходът на вируса все още е недостатъчно изяснен и има две основни теории – Камерунската “ловна” хипотеза и Хипотезата за полиомиелитната ваксина.

Според Полиомиелитната хипотеза пандемията от СПИН е предизвикана от живата полиомиелитна ваксина за чието приготвяне са използвани тъкани на шимпанзета и е била дадена на милиони африканци в периода 1957-60 при експерименталните масови ваксинации водени от Hilary Koprowski.

Koprowski разработва жива ваксина против полиомиелит използвайки клетъчни култури от бъбрек на маймуни, за които се предполага че са били заразени със SIV (маймунския вариант на HIV), който по този начин е преминал в хората. По едно и също време върху подобна ваксина работят два екипа – този на Koprowski и екипа на Sabin. През 1958 National Institutes of Health в САЩ създава специален комитет по живите полиомиелитни ваксини, за да избере най-подходящата. Разгледани са много кандидати, а тази на Koprowski е била отхвърлена, като за световна дистрибуция е одобрена ваксината на Sabin.

Въпреки всичко Koprowski произвежда и прилага ваксината си на около 1 милион човека в Белгийските територии в Африка, сегашните Конго, Руанда и Бурунди. Детайлни репорти съществуват обаче за ваксинациите на 76 000 деца в района на Киншаса, в този период са ваксинирани и 40 000 деца в Германия и над 7 милиона в Полша. Филмът показан долу за произхода на СПИН е базиран именно на тази хипотеза…

Днес за по-приемлива е възприета Камерунската “ловна” хипотеза, според която ловец е бил ухапан или се е порязъл, когато е разфасовал маймуна и това е довело до инфектирането му. Къде и кога точно се е случило това е спорно. Учените обаче стигат до извода, че HIV-1, който е масово разпространен по света е произлязъл от дивите шимпанзета населяващи югоизточните дъждовни гори на Камерун. Като друго място откъде тръгва заразата е близо до Киншаса. След обстойни генетични изследвания като географски резервоар от който е започнало разпространението на инфекцията се сочат общностите от шимпанзета около река Санага в Камерун.

Изчисления на базата на вирусните мутации на HIV-1 генетичен материал запазен в биологични проби от 1959 (“ZR59″) и 1960 (DRC60) показват, че прехода на вируса от шимпанзета върху човека се е случило през късния 19-ти и ранния 20-ти век – времето на бърза урбанизация на колониите в Африка. Лошите условия в региона по време на колонизацията са довели до спад в имунната система на хората, а близкия им контакт е способствал разпространението на вируса. Активният трафик на хора и стоки е създало условия за географското й разпространение. По-късните ваксинационни кампании срещу “сънната болест” при които са използвани нестерилни игли е довело до още по-голямо разпространение, особено в региона на град Киншаса.

Разпространение

Източник: WHO/UNAIDS

Ако става дума за истинска заплаха, то една от тях е едрата шарка (вариола), която е била напълно изкоренена и обявена от Световната здравна организация за първата болест напълно елиминирана от човешката популация. Това се е случило през 1979г. Вече не се произвеждат ваксини, което означава че няколко поколения нямат никакъв имунитет към тази силно заразна и много смъртоносна инфекция. Малката подробност е, че в света има няколко референтни микробиологични банки, в които се съхраняват щамове от всички бактерии и вируси…  в тях има и активни щамове на вируса на вариолата… това я прави перфектният кандидат за  биологично оръжие…

Когато стане дума за социални мрежи, едва ли има по-предъвквана тема от тази, колко важно е за един уеб-проект да има свое присъствие в тях. Изглежда просто и естествено – дабавяне на материал, гласуване от аудиторията, коментари и всичко това резултира в популярност, брандинг и печалба. Тази схема, макар и опростена, е добра илюстрация как социалните мрежи работят, като разбира се вътрешната им архитектура и модел са доста по-сложни. Ако сте достатъчно активни потребители, тези мрежи могат да бъдат прекрасен инструмент във всяка една стъпка по пътя към налагане на свое присъствие в интернет. След първоначалния ентусиазъм често се сблъскваме с реалността, която се отличава от онези описания на това “как нещата следва да работят” – с една дума натъкваме се на мит. Кое е мит и кое реалност в социалните мрежи/медии?

• добро съдържание = лавинообразен интерес - това вероятно е една от най-големите грешки, която новаците използващи социални медии правят. Простичко казано – това не е истина. Качественото съдържание невинаги се радва на интереса, който заслужава. Не е достатъчно само да напишете добър материал, макар да е първото изискване, което осмисля усилията ви да налагане някаква идея или продукт в интернет. Има тонове други фактори, които определят реално проявения интерес към него – кой го събмитва, дали е насочен към подходящата аудитория и колко добре е промотиран.

• в социалните мрежи няма правила - друга погрешна концепция е тази, че след като са медиа, чието съдържание се генерира от потребителите, последните могат да правят и казват всичко без това да има последствия. Истината е, че общността познава вашия профил и целите, които си поставяте използвайки социалните мрежи и ако тя усети, че имате намерение да преминете границите, то вие ще бъдете пратен на дъното. Обезателно е, ако искате да използвате силата на социалните медии, да следвате техния етикет.

• не може да изградите стабилни отношения в нета - много са на мнение, че е глупаво да се изграждат и поддържат онлайн отношения с хора, които не познавате от реалния си живот. Това бе един от първите митове, които социалните мрежи разбиха и показаха, че не само е възможно да се работи онлайн, но и да се изграждат стабилни бизнес и лични отношения между хора, които дори не са се виждали или се виждат твърдя рядко “in the real world”. Онлайн отношенията внесоха още едно измерения в начина по който може да се комуникира, а и родиха цяло ново поколение от “дигитални номади”. Социалните медии позволяват да бъдете лице в лице със своята целева аудитория и дори те да не се превърнат в реални клиенти или потребители, то вие успявате да получите ценни обратни връзки за тяхното мнение и начина им на действие.

• повече приятели = по-голям успех - в другата страна на скалата са тези, които смятат, че безкрайното добавяне на приятели води до успех. Само защото имате възможност да се свържете с хиляди потребители не означава, че ще можете да изградите стабилна връзка с тях. Не забравяйте, че качеството винаги превъзхожда количеството.

• social media маркетингът е просто нещо - с това се връщаме към мит no. 1. Непознаването на вътрешната структура на социалните мрежи и привидната им лекота подвежда, че използването им е просто като стартирането на блог в blogger. Използването им с идеята “щом съм го направил, значи потребителите ще дойдат скоро” може бързо да ви доведе до отказ да се занимавате с това.

• социалните медии няма да просъществуват дълго - има немалко скептици, които са на мнението, че използването на подобни медии е прищявка и времето отделено в тях е загубено. Интернет обаче по замисъл е социална платформа и именно способността да свързва хората го прави толкова популярен, така че социалните медии тепърва ще преживяват своя разцвет.

• социалните медии ще изместят традиционния маркетинг - най-разпалените защитници на този вид медии игнорират принципа “да не се слагат всички яйца в една кошница”. Колкото и да сте обсебени обаче от тях не бива да оставяте на заден план традициите. Най-добрата маркетингова стратегия е балансираната.

• социалните медии са панацея - доколкото тези медии са чудесен инструмент за т.нар.”online reputation management”, те не са лекарство за всеки проблем. Още по-погрешно е да се мисли, че социалните медии могат да компенсират проблемите в цялостната ви маркетингова стратегия.

• социалните медии са за хлапета - определено много хора правят грешката да асоциират цялото понятие с тийнейджърските страници в Myspace, например. Всъщност те са за всички и са профилирани. Пример за бизнес мрежа е Xing или LinkedIn.

• използването на една мрежа носи успех - колкото и да е популярна една социална медиа, тя невинаги е удачна за изпълнението на всяка цел. Ако се фокусирате в използването само на една, скоро може да се разочаровате. Има много мрежи и вие трябва да подберете онези от тях, които са не само много посещавани, но които носят по-таргетиран трафик за вашите материали. Търсете онези удовлетворяващи най-добре вашата ниша.

Защо инвестицията в диаманти е мит? Вече писах на тази тема в “Диамантена треска”, където се прави опит да се развенчае мита за “диамантите като сигурна инвестиция”, но явно се оказа недостатъчно, което ме накара да се замисля за едно неизбежно продължение. Провокацията дойде от кампаниите, които занимаващи се с инвестиционни диаманти фирми провеждат у нас, а и не на последно място заради класирането на предишната ми статия на челни позиции в google по фразата “инвестиция в диаманти”.

Раждането на мита

Диамантеният мит шества по света през последните 150 години, но рядко успява да бъде приглушен от материали опитващи се да разкрият тъмната страна на “най-прекрасния от всички камъни“.

През 1948, De Beers пускат в обръщение слогъна “A diamond is forever”, вероятно помните и песента “Diamonds are a girl’s best friend”, отново велика PR кампания на същата фирма, но всичко е въпрос на възприятие. Едно е сигурно – диамантите са най-добрите приятели на бижутерите, но не и изгоден източник за инвестиция!

Развенчаването на този мит започва почти с неговото раждане. През 1982г. Edward Jay Epstein публикува своята статия “Have You Ever Tried to Sell a Diamond?”, където описва тест правен във Великобритания, в който диамант купен през 1970г. се продава през 1978г., но така и без да се вземе дори цената която е дадена за него. Описва и друг случай на богата дама, която се опитва да препродаде своя диамантен пръстен закупен от Tiffany&Co. за 100 000$, което след дълги опити така и не успява да направи. Проблемът в този бизнес е, че цената се определя не от продавачите, а от купувачите. Препродаването на диаманти не се толерира и от диамантените компании, които насищат всяка година пазара с нови количества. Чудно е, как стока, макар и луксозна, чието количество на пазара непрекъснато расте може да има все по-висока цена? Възможно е единствено с изкуствени регулации на пазара.

De Beers не успяват да завладеят европейския пазар и се провалят в кампанията си да наложат диамантите като задължителен атрибут на проспериращите, а след Първата световна война, когато пазарът се срива напълно, дори и богатите европейци загубват вяра в цеността на диамантите. Спасителният ход, който носи небивал успех на компанията De Beers, а и на диамантения бизнес изобщо е Американският пазар… през 1930г. започват масирана рекламна кампания водена от агенцията N. W. Ayer в Ню Йорк. Мотото й е “diamonds are forever” и на нея се възлагат огромните надежди по съживяването на бизнеса -

Планът на Ayer е да превърне диамантите в романтичен обект, но реализацията му е изисквала много дълбоко въздействие върху общоприетия маниер по който мъжете печелят жените и поради това агенцията решава да използва нови стратегии въвличайки в тази кампания филмови звезди, идоли символизиращи романтиката в очите на публиката, които да прокарат внушението за диамантите като символ на неразрушимата и вечна любов и вярност. Кампанията е подкрепена и от множество публикации в подбрани списания и вестници, чиято основна цел е да подсилят връзката между диамантите и романтиката. Историите са фокусирани върху големината на диамантите, които известни и богати личности подаряват на своите любими, подкрепени в папарашки снимки, акцентиращи върху блестящия камък върху ръката на популярна жена.

Схемата на De Beers жъне толкова голям успех в САЩ, че ги превръща в място от което “диамантеният мит” започва шествието си по света, първоначално в Европа, а след това в Азия, предимно Япония и Корея. През 1999г. Matthew Hart в своята статия “How to Steal a Diamond”, описва ефекта, който предизвиква огромното търсене на диаманти от другата страна на веригата – добива им в диамантените мини. Покрай легалните количества се заражда и черен пазар, който се снабдява от крадени от мините диаманти, особено в региона Namaqualand в Южна Африка, както и от т.нар. “кървави диаманти“(конфликтни диаманти), които се доставят от мини управлявани от въоръжени групировки в Африка, добити с робски труд и служещи за финансиране на оръжейните доставки за регионалните войни.

Исторически цената на едро на диамантите се определя от De Beers Group, която държи 80% от пазара и в нея взимат участие фамилията Опенхаймер, която създава световния диамантен бизнес, компанията Anglo American и правителството на Ботсвана. Въпреки, че през последните 10 години се откриха нови находища в Русия, Канада и Австралия, които се опитаха да се преборят с монопола на De Beers, последните чрез своята компания DTC, повишиха цената на едро на три пъти през 2004г. с общо 14% и това е напълно спекулативен ход. Отделно цената им варира силно в зависимост от каратите, цвета, чистотата, формата на диаманта и качеството на шлифовката. Де факто няма цена за грам при диамантите, така както е при благородните метали. За ориентир се използва публикуваният ежеседмично репорт Rapaport Diamond Report.

Диамантите са редки камъни!? Това не е вярно, още повече могат да се произвеждат изкуствени диаманти на много ниска цена и с много по-голяма чистота и правилна структура от естествените. Цената им обаче се определя основно от формата и прецизността на шлифовката. Малко известен факт е, че изкуствено произведените диаманти превишават с пъти природно добитите и има достатъчно, че всеки жител на Америка да получи по една шепа от тях.

Диамантът е най-скъпият скъпоценен камък!? Това не е съвсем вярно – има голям брой други камъни, които превишават по цена диамантите, например изключително качествените рубини могат да достигнат цена от 30 000$ за 1 карат.

Диамантите са много проблематична инвестиция. Макар че е лесно да си купи един диамант, не е лесно да го продадете, освен ако не сте вече утвърден търговец на диаманти. Друг проблем е, че купувайки камък или бижу цената му още докато прекрачите прага на магазина е паднала почти наполовина и ако решите да го продадете, бижутерите ще ги изкупят дори на цени под тези на едро. Купуването на диаманти от несертифицирани търговци крие огромен риск от измами и дори опитни бижутери са попаднали в капана на подобни схеми, изкупувайки стари бижута или донесени им за корекция.

Понастоящем съществуват само няколко фонда, които инвестират в диаманти и то единствено в уникални (много големи по размер и с уникален цвят), предварително проверени и сертифицирани от няколко лаборатории. Между 2007 и 2008 цената на подобни диаманти е скочила с 50%.

Въпроси и отговори

Диамантът е инвестиция извън времето
Цената на диамантите за последните сто години не е падала. Постоянно е над нивото на инфлация в държавите с работеща икономика.

Цената на диамантите се определя спекулативно, тъй като зависи от количеството циркулиращи диаманти на пазара. Тяхното количество се регулира много прецизно и то на няколко нива – фирмите добиващи сурови диаманти селектират най-качествените от тях и те никога не попадат на пазара, а остават в трезорите на компаниите. Допуснатите за продан диаманти се търгуват на диамантени борси ( които са определен брой и тяхната дейност се регулира от DTC ), където попадат определено количество от тях, oпределено според годишните квоти за съответната борса. Това второто ниво на контрол. Като търговец вие трябва да сте сертифициран към някоя определена диамантена борса, за да може да купувате от нея, а дори да имате такъв сертификат, то количеството което може да закупите е лимитирано. Всички тези механизми позволяват цената на диамантите да се държи на желаното ниво и тъй като “диамантеният мит” е на повече от 100 години и основната му сила е в непреходната стойност, то няма начин цената им да не расте.

Диамантът е инвестиция с международно признание
Диамантът не познава граници – купувате в Европа, продавате в Америка. Навсякъде действа и като платежно средство по целия свят, можете да го размените за всяка валута, а парите за него ще получите във всяка точка на света.

Би било хубаво, ако това беше истина, но само от опит може да разберете дали може да продадете закупен диамант и това да е с печалба. Истината е, че основната цел е диамантите да бъдат продадени, но ако решите да превърнете своята инвестиция отново в пари ще се сблъскате с доста проблеми. От там насетне връщането на вложените в тях пари става практически невъзможно или със загуба поне 30% от първоначалната им цена. Това определено не звучи като изгодна инвестиция.

Компаниите, които имат за основен бизнес продажбата на инвестиционни диаманти, ви предлагат и то основно за да ви успокоят, че във всеки момент биха могли да изкупят вашите диаманти, но на 30% по-ниска цена. Това може да ви шокира първоначално, но следва успокояваща информация – цените на диамантите растат ежегодно, така че след няколко години когато цената им се е повишила едно обратно изкупуване от диамантената компания ще ви донесе все пак печалба.

Да, печалба ще има, но тя няма да е за вас, а за компанията, защото тя е успяла да спечели от всеки един ход -

• продала ви е малко парче камък на много висока цена и евентуално е вложила парите в инвестиционни инструменти, които ще й донесат >50% печалба и то в 1-вата година след инвестирането;
• ако решите да продадете обратно камъка, то тяхната печалба е 30%, тъй като това е цената на която ще ви изкупят обратно камъка;
• междувременно цената на диамантите се е покачила леко, което означава, че ако те препродадат изкупеният от вас диамант ще спечелят и цялата разлика от покачването на цената. Ако сте купили през 2006г.  диамант на стойност 9500$ и искате след година компанията да ви го изкупи обратно, тъй като имате нужда от пари в брой, тя ще го направи на цена около 6860$, това е така защото в този момент подобен камък ще се продава от същата компания за около 9800$ и те ще ви дадат 70% от тази цена, нещо за което сте се съгласили подписвайки договора с тях. Каква ще е печалбата им за 1 година само от вашия 1-каратов диамант – 2640$ (печалба при обратното изкупуване) + 300$ (повишения на цената за година) = 2940$ / 1 карат / 1 година. Доста сериозна печалба, как мислите!? Отделно компанията е инвестирала цялата ви сума и е успяла да я увеличи поне с 20%, които, разбира се, прибира тя…

Ако все пак сте решили да продадете диамантените си бижута, то ето няколко полезни съвета за вас -

• ще имате печалба, ако бижуто ви е било подарък и не сте инвестирали собствени средстава в него, тогава продажбата му на каквато и да е цена ще е изгодна за вас.
• чудите се защо бижутерите няма да ви дадат за вашето бижу същата или близка цена до тази на която биха го продали? Модните течения засягат силно бижутерския бизнес и вашето бижу много скоро няма да представлява интерес, освен това магазините се зареждат по цени на едро. Не бива да се надявате обаче да получите дори и цена на едро, а доста по-ниска, тъй като не е лесно да се продаде демодирано и при все това и използвано бижу. Има редки изключения – ако притежавате уникат или майсторско бижу на голям бижутер или бижуто е доста старо (от 1930г. или по-старо и е в отлично състояние) или има особена история, ако е било притежание на известна личност, то може да се надявате да получите по-висока цена за него, но тогава е добе да го предложите на търг в аукционна къща.
• максимално висока цена ще получите, ако продавате директно на някой желаещ да го купи, но поемайки по този път вниманието ви трябва да е изострено, тъй като може да се натъкнете на лъжливи клиенти и да бъдете подведени при плащането. Ако бижуто ви е уникат и е с цена над 20 000$ и има особена история, то е добре да го продадете чрез аукционна къща.

Диамантът е трайна инвестиция
Диамантът не се поддава на модните тенденции, за разлика например от изкуството то и старинните предмети. В сравнение с курсовите бури, настроения и прищевки на аукционите, постоянно запазва цената си, което предполага равномерно повишаване на стойността.

Самите “инвестиционни диаманти” са актуална мода и са начин да се използва продажбата на диаманти за бързо натрупване на капитал, който да се инвестира в друг мащабен и доста по-доходоносен бизнес.

Диамантът почти не може да бъде унищожен
Няма да се счупи, няма да се надраска, не му въздействат киселини, основи или вода. Което далеч не е така при другите форми на инвестиция. Парите, антиките, ценните книжа или недвижими  имоти могат да бъдат унищожени от природните бедствия.

Диамантът е най-твърдото познато вещество, инертен е и не взаимодейства с химикали, не се окислява, но е твърде крехък. Често се бърка твърдостта с крехкостта, две съвсем различни качества на материалите. Диамантът е много по-крехък от други скъпоценни камъни. Освен това неговото съхраняване ще ви коства определена сума. Би било глупаво да държите инвестиционните си диаманти в къщи, където могат да станат обект на кражба. Най-разумно е да ги оставите в сейф, но наемането на такъв определено струва пари. Така че предвидете и финанси за тяхното сигурно съхраняване.

Полезни линкове
Diamonds as an investment
The Diamond Myth by Stuart Reid
Подробна информация за диамантите по света
De Beers Sees Threat of Blood Diamonds
The myth of socially responsible investing
Have You Ever Tried to Sell a Diamond?
Diamonds and culture

Светът се оказа в петролна хватка. Очаквана или не тя е факт и справянето с нея на фона на петролната зависимост изглежда трудна задача. Всички се оплакват от високата цена на течното злато – бизнес-светът се тревожи от покачващата се цена на петролните сурови продукти, а политиците се измъчват за геополитическото положение в което са поставени богатите на петрол държави и останалия свят, на който всяко зареждане на бензин му излиза през носа. И ако цената му сега е спаднала леко, не трябва да забравяме, че това се случи след огромен скок нагоре.

Какво всъщност знаем за петрола? Знаем ли откъде произлиза? (не мислете, че е от динозаврите). Знаете ли колко реално струва на саудитците извличането на един барел суров петрол?

Ето няколко факта за петрола, които не знаете -

1. Петрол = Земно масло

Думата “петрол” ( petroleum ) идва от гръцкото “petros”, което означава скала, камък и латинското “oleum” означаващо масло. Преди да бъде наречен така от немския минеролог Гьорг Бауер през 1556г., хората са го наричали просто “земно масло”.

Всъщност, китайците които са първите изкопали нефтен кладенец през 347г.пр.н.е., който е бил с дълбочина 240 метра, са наричали нефта и продължават да го наричат – shi you, буквално “земно масло”.

2. “Фосилните горива” произхождат от динозаврите, нали?

Общото мнение, което фигурира дори в училищните учебници е, че петрола е продукт от разлагането на органична материя от ерата на динозаврите и поради това се нарича и “фосилно гориво”, но това всъщност не е вярно. Въпреки че повечето учени вярват, че петролът има биологичен произход, те не са на мнение, че той е продукт от динозаврите. Теорията, която обяснява наличието му се свързва с едноклетъчния планктон, натрупан в ранните етапи от историята на Земята и подложен на разлагане в недрата в продължение на милиони години.

Има и такива учени (предимно руски), които са на мнение, че петрола не е продукт на живите организми, което лежи в основата на т.нар. абиогенна хипотеза за произхода му. Според нея той е формиран от дълбоки залежи на въглерод в недрата, депозирани там още в зората на образуване на Земята. Ако това ви звучи прекалено недостоверно, то знайте, че един от нейните поддръжници е Менделеев – бащата на периодичната таблица на елементите.

(Ако сте заитригувани от темата, Сесил Адамс говори за това в The Straight Dope)

3. Древните народи са използвали петрола!

Хората използват петролни продукти от много отдавна. Асфалтът, който е продукт от обработката му, се е използвал в Древен Вавилон като водоизолираща замазка при строенето на кораби. Катранът е използван за пръв път през 8 век в Багдат при павирането на улиците. Непречистен керосин е използван в нощни лампи.

По време на Византийската империя, всеизвестното оръжие – гръцки огън – е било използвано за превземане на вражески позиции и е съдържало петрол. То се е използвало и в морски битки, както и при превземането на крепости, а изумителното му качество да не се гаси от водата, а напротив да се разпалва от нея, и да продължава да гори дори попаднал в морето е всявало ужас в противника.

4. Обичате ли китовете? Благодарете на петрола!

През 19 век огромната нужда от китово масло е довело до бум в лова на китове. То е било използвано за гориво в лампите, тъй като гори бавно и не отделя никакъв мирис, както и за смазка при механизми и машини. Използвало се е в ранните фотографски техники, като съставка при много лекарства, сапуни и козметика придавайки специфичен “бляскав ефект”.

Благодарение на усъвършенстването на процеса на дестилация на суровия петрол и производството на различни деривати, нуждата от китово масло намаляла драстично и ловът им станал икономически неизгоден. Комерсиалният лов на китове е прекратен напълно през 1986г.

И последно – има само едно място, където оригиналното китово масло се използва все още – в космическите сонди. NASA откриват, че спермацетното китово масло не замръзва дори при много ниски температури, което го прави идеален лубрикант при космическите сонди.

5. Когато бензинът е бил толкова евтин, че е бил ненужен

В ранните години на Standard Oil, когато колите не са били толкова популярни, основният продукт произвеждан от петрола е бил керосинът. Бензинът като страничен продукт от производството на керосин не е имал никакво приложение. Бил е евтин продукт използван като разтворител и за премахване на мазни петна от дрехите… всъщност той е бил толкова евтин, че петролните компании са го изхвърляли като ненужен в реките!

6. Как се образува цената на бензина?

Ако се чудите защо бензинът е на различна цена, дори в рамките на града след като цената му за транспортиране е еднаква за дадено място, то може да вините териториалното ценообразуване- може да заредите една марка бензин в бензиностанция на една компания, в един град и той да е на различна цена. Защо? Такава е политиката на нефтените компании за по-големи печалби – те зареждат различно количество горива на бензиностанциите в зависимост от обема на трафика през нея, качеството на обслужване, близката конкуренция и др. Това рефлектира в разлики в цените.

7. Петролният шок през 70-те

Подвеждащо е да мислим, че днешните космически цени на петрола са нов проблем – това вече се е случвало. Два пъти!

През 1973г. арабските страни членки на OPEC спират износа на петрол на САЩ заради войната в Близкия изток, заради подкрепата, която САЩ, Европа и Япония оказват на Израел в тази война. Всъщност арабите използват петрола като оръжие и обезкървяват промишлеността на тези страни.

Ефектът е бил мигновен – цената на петрола скача 4 пъти, а бензина поскъпва с 40%. Опашките пред бензиностанциите стават стандартна гледка, максималната скорост по пътищата е ограничена до 55 мили/час, а през 1975г. САЩ стартират своята програма за стратегически петролен резерв. Тогава за пръв път погледът се обръща и към нестандартни идеи като търсене на технологии за усвояване на възобновяеми източници, основно слънчева енергия и такава от вятъра.

През 1979г. следва втората криза предизвикана от вземането на властта от Аятолах Хомейни в Иран след Иранската революция и изгонването на иранския шах. За втори път в рамките на шест години цената на суровия петрол скача няколко пъти връщайки гледката с опашките коли отново в действителността.

Петролната криза през 70-те е последвана от пресищането през 80-те, когато цената спада много и всички бързо забравят колко са харчили за бензин преди това… и така до следващата криза сега.

8. Защо саудитците са толкова богати?

Извличането на нефт от недрата е сложен процес, но е добре разработена наука и технологично е много добре отъпкан. Запитвали ли сте се някога колко точно струва на най-голямата компания в Саудитска Арабия – Saudi Aramco добиването на един барел петрол?

Списание Форбс дава отговора -

Aramco може да утоли своята гигантска жажда за растеж без проблем – няма по-лесна задача от това за най-печелившата компания в света… Миналата година министъра на петрола Али Ал-Найми заяви, че средната цена за добив на един барел суров петрол в Саудитска Арабия струва 2$. На световните пазари той се продава за 130$.(Източник)

9. Покачването на цените на петрола вдига всички останали цени

Ако ходите с колело на работа, дали покачването на цената на петрола е от значение за вас? САЩ внася ежедневно по 20 милиона барела суров петрол и само 45% от него се използват за производство на бензин. По-голямата част се използва в промишлеността за добив на енергия, металургията и изгарянето на отпадъци, както и за производство на деривати – асфалт, пластмаса…

Голяма част от производствата използват различни изходни продукти от дестилацията на петрола и зависят пряко от тях. Те се използват в производството на хартия, текстил, крушки, екрани, компютърни компоненти… и логично поскъпването на суровия петрол се отразява директно на тези производства.

10. Достигнали ли сме петролния пик?

Графиката показва темповете на добиване на петрол в страните извън OPEC. Собственото производство в САЩ има пик по време на световната криза от 70-те (изображение: Wikipedia)

Концепцията за “петролния пик” е създадена от геолога Кинг Хуберт през 1956г., за да предскаже кога САЩ ще достигнат пик в собственото си производство.

Учените и петролният бизнес са обезпокоени и заинтересовани от количествата петрол, които се извличат от недрата, както и онези които потенциално остават като запас в бъдеще. Защо? Тъй като цената за добива му ще започне драстично да се покачва, когато залежите от петрол станат по-оскъдни и недостъпни, а това със сигурност ще се случи на фона на непрестанно нарастващото население на Земята, което се нуждае от все повече ресурс.

Икономистите алармират, че пазарът на петрол не е гъвкав, което означава че малки спадове в производството биха предизвикали мигновенно и огромно покачване на цените. По време на кризата през 70-те спад в доставките с 25% е довело до покачване на цената с 400%. Пик в производството ще доведе до силен спад след това, а това е ясен знак за сериозна криза в световната икономика.

Е, достигнали ли сме петролния пик? Мненията са разделени на две – според едни вече сме го достигнали и за това свидетелстват високите цени на горивата, докато други твърдят че от този пик ни делят около десет години. Някой изследователи предсказваха такъв пик през 1990г., но той е явно че не се състоя.

Едно е ясно обаче – ако кризата през 70-те беше предупреждение, то сегашната е по-сериозна и няма да свърши толкова бързо.

Инвестицията в диаманти като една от популярните стратегии за предпазване на парите от девалвация е мит поддържан от диамантените компании използвайки спекулативно високите им цени. Преди ден компанията Gem Diamonds обяви за откритието си – 478 каратов камък в своята мина в Лесото, който е един от 20-те най-големи кръгли диаманта откривани някога и има потенциал да стане най-големия шлифован камък с кръгла форма в света, както заради големината си, така и заради забележителната си чистота и цвят. Той обаче трудно може да се сравнява с гиганският Cullinan diamond открит през 1905г., от който е шлифована 530 каратовата “Голяма звезда на Африка” с капковидна форма.

Всъщност диамантите не са толкова скъпи поради ред причини:

1/днес вече се добиват милиони карати годишно,

2/повечето са с ниско качество – с вътрешни дефекти, мътен цвят и малки по размер,

3/цената за добиването им е ниска.

Политиката, която имат картелите е в “укриване” на големи количества диаманти с високо качество в трезорите им и допускането до пазара на малки количества по-нискокачествени камъни. Така цената остава висока, но фиктивна, и може да бъде манипулирана от производителите. Така че купувайки диамант вие никога не бихте могли да си върнете вложеното, тъй като камъните не се изкупуват обратно, тяхната цел е да бъдат продадени. Веднъж закупен диамантът губи голяма част от стойността си още в мига в който прекрачите прага на бижутерския магазин. Компаниите харчат големи бюджети за реклама привличайки филмови звезди, светски личности, успели бизнесмени и техните съпруги като рекламни лица, заемайки им свои скъпи бижута за важни публични събития – филмови награди и светски партита, където рекламата проработва сама – хиляди папараци правещи милиони снимки и на всяка една от тях се вижда бижу. В действителност истински богатите почти никога не се заглеждат по подобни бижута и не дават крупни суми, за да ги притежават, а по-скоро предпочитат да ги “наемат” при конкретни поводи, но така спомагат за изграждането на имиджа на димантите като неотменен символ на просперитет, богатство и стил и така улесняват да се затвори целия кръг на печалбата (profit circle) на този бизнес.

Исторически диамантите са открити и добивани в продължение на векове единствено в Индия, но през 18 век тези източници се изчерпват, а Индия бива засенчена от Бразилия, където първият диамант е открит през 1725г. Добиването им от първичните източници (кимберлитови тръби), което слага начало на разпространението им в големи количества, става след разработването на диамантените полета в Африка след 1870г. От тогава до сега там са добити над 4.5 милиарда карата диаманти. Интересно е, че 20% от това количество е изкопано само за последните 5 години. Картата дава представа за актуалните локации на мините и добитото количество. Лидер е Русия със своите 38 милиона карата, следвана от полетата в Африка (Конго, Ботсвана, Лесото, Зимбабве), Австралия, Канада и Бразилия.

Макар картелите да отричат съществуването на т.нар. “кървави диаманти” една немалка част от достигналите до пазара камъни са именно такива. В нестабилните държави в централна Африка различни военни фракции вземат контрол над диамантени мини и използвайки робски труд търгуват добитите камъни, за да набавят финансиране на локалните войни. Големите корпорации изкупуват нелегално камъните като по този начин спонсорират кръвопролитията, които не са техен пряк проблем, спестявайки си доста производствени разходи. В отговор на нарушаването на човешките права и разгарянето на локалните войни в Африка през 2002г. е иницииран Kimberley Process, който цели да гарантира, че потоците от “кървави диаманти” няма да бъдат смесени с добитите от фирмените мини и това става чрез сертифициране на камъните и проследяване на пътя им. По актуални данни обаче все още около 3% от диамантите на пазара се считат за такива, най-вече заради слабия контрол по границите на африканския континент, където е лесно те да бъдат пренесени и продадени на черния пазар.

Понастоящем годишно се произвеждат около 6000 кг. шлифовани и полирани диаманти за бижутерската промишленост, около 20 000 кг. добити камъни се продават за други производства, както и се произвеждат около 100 000 кг. синтетични диаманти.

Дистрибуцията им се контролира от Diamond Trading Company (DTC) клон на най-голямата диамантена компания De Beers бидейки под пряк нейн надзор и търгува суровите диаманти добити в мините на компанията, както и тези от мини на други компании. Обработката им обаче е високотехнологичен процес и се осъществява в няколко традиционни центъра в Амстердам, Антверп, Йоханесбург, Ню Йорк и Тел Авив. Като нови се създават и в Индия, Китай и Тайланд, най-вече заради евтината работна ръка и ниските данъци. В Индия например се “бълват” огромни количества малки диаманти, които служат за “обсипване” на бижутата с блясък и като контур около по-големи камъни. Готовите камъни имат сертификат показващ техните карати, чистота, геометричен дизайн и фирмата шлифовала и полирала камъка. Те се търгуват на диамантените борси, които са 26. Това е и последното звено на контрол, където на купувачите на едро се разрешава да купуват сравнително малки количества обработени камъни, които да влагат в бижута за крайния клиент. Според Rio Tinto Group през 2002г. добитите и реализирани на пазара диаманти са оценени на: 9 милиарда $ в сурови диаманти, 14 милиарда $ след шлифоване, 28 милиарда $ в търговия на едро с бижута и 57 милиарда $ крайна печалба.

Ако сте решили да спечелите сърцето на жената на вашите мечти или да направите подарък с който да се вречете в любов на жената на сърцето ви, то по-добре изберете някакъв по-оригинален подарък или похарчете парите за незабравимо пътуване до екзотична дестинация. В противен случай е почти сигурно, че парите ви ще отидат на вятъра.

Четете продължението – Диамантите като инвестиционен мит