Има философи единствено защото има хора, които да им вършат тежката работа! Едно поверие тревожи съзнанието ми твърдейки, че Бог е имал ангажимент към творението си само през първите 7 дни, после го е оставил на самотек, или още по-лошо – в ръцете на човека като негов “заместник”, както и на анонимните сили на природните закони с които не може да се преговаря. И оттогава, чак до днешни времена, човек, подобно на дете с ожулени колена, дига врява до Бога надявайки се някак да привлече вниманието му, но ако е имал някакъв успех през вековете, той е бил доста променлив и само градация на божието безхаберие към човешките ни трепети, именно прозиращата истина в думите на граф László Almásy – няма никакъв Бог…, но се надявам, че някой бди над теб!

Подозирам, че нито Бог е без недостатъци, нито неговото творение, а ние живеем в свят, който от единия си край се разпада и е още на скеле – незавършен и осеян със строителни отпадъци, но с лустросана фасада. Бог ни е подвел, че е сътворил за нас един свят, чието съвършенство е било смутено от нашите грешки. Истината е болезнена! Ние сме набедени, че подведени от гласовете на изкусните си хедонистични нагони вътре с нас, сме стъпили накриво някъде в селенията на райската градина и затова сме били изритани оттам и дамгосани с първородния грях. Какво по-лесно, просто и авторитарно решение да замажеш собствените си грешки. Ако грешим значи склонността ни към грешки е заложена от нашия създател! Има ли право той да изисква ние да бъдем нещо повече от това, което е сътворил в нас? Не знам, Ватиканът, който в лицето на папата е наместник на Божия Син, мълчи! Ще чакаме отговор свише!

Обитаваме един недовършен и изоставен от Бога свят! Свят пълен с изкушения! Свят осеян с погрешни стъпки за които търсим правилната корекция, било то чрез молитви, богоугодни дела или сеанси при психоаналитик. Светът се е развил неимоверно много щом сме успели да заменим Бог с психоаналитик. Сменили сме вездесъщия диктат с диктата на императивите осигуряващи социален комфорт и леко заспиване вечер щом помиришем възглавницата.

Живеем в страхотна епоха, в която медицината удължава живота ни, институции се грижат за черните ни дни, банки ни дават кредити, когато изпаднем на червено, децата ни са задължени от обществените норми да се грижат за нас на старини, университетите ни образоват, самолетите ни развозват из целия мир, имаме много места на Земята, който са Рай и които може да си позволим след като спестим малко пари, можем да общуваме с всеки, пращайки му мейл, или да го издирим във Facebook, ядем топла, прясна и доставена от супермаркета храна, в ресторантите ни готвят и сервират, имаме клиники за in vitro оплождане, дори и за секс няма нужда да се пънем, работим нещата, които ни харесват, има закони, които ни освобождават от “закона на джунглата”, може да се оплачем официално от всеки и всичко на всеки, може цял живот да не правим нищо и социума да ни награди със “социална пенсия” накрая, оставили сме решенията на тежките проблеми на политиците, които се потят над тях от сутрин до здрач, имаме пари с които може да си позволим всичко, има го третия свят, за да получаваме SPA, масажи, вкусна храна и секс с млади жени на приемливи цени, можем да бъдем намерени 24 часа в денонощието без да сме си вкъщи, само защото носим клетъчен телефон в джоба, можем да се противим на всеки набег срещу нас развявайки “човешките си права”, имаме избор с кой сексът ни ще е най-пълноценен и удовлетворяващ…

Определено сме създали един много хубав свят, с който Бог може само да се гордее, защото е естествен завършек на недовършеното от Него. Е, QUO VADIS*, копеле?

*Quo Vadis?, крилатата латинска фраза “Накъде отиваш?”, която се отнася до християнската традиция, свързана с апокрифните текстове за Св. Петър (Vercelli Acts XXXV), в които Исус отговаря на въпроса на Петър. 

Моля се, в ръждивата ключалка ключ да чуя, че приплъзваш… ~Мария Илиева

Трепете овреме всяка гнусна гад, решила да ви налази… , което просто е малко по-чишитски израз на деликатната психологизма “никой не е роден, за да изпълнява чужди очаквания”. Най-малко пък ние! Дори и от джентълменски подбуди усилията рядко си струват, иначе защо природата ще държи човешкия род в дисбаланс, като произвежда повече женски, отколкото мъжки индивиди. Като се замислим, че поне половината мъжки индивиди веднага попадат в spam box-а, значи остава едно малко отбрано племе, дори малцинство, което има избор.

Но не става дума за “свободния избор” или волята ни на одухотворени същества, които всъщност не притежаваме, защото човек винаги залага на “избора на Егото”, а за ловната страст с непредрешен финал, когато плячката си тръгва с победоносна походка под погледа на хищника, развеселена от факта, че е успяла да глътне малко вода от поточето без да й прегризат гърлото, но и без да знае, че няколкото глътки вода са я направили по-тежка и това ще се окаже фатално в неизбежното преследване. Мускулите са оръжие за оцеляване, а не просто релеф, който да пъчиш във фитнеса.

Ако си антилопа, то за да доживееш утрешния ден трябва като станеш цял ден да бягаш толкова бързо, че да надбягаш и най-бързия лъв. Ако си лъв и искаш да видиш изгрева на следващия ден, то трябва да надбягаш и най-бързата антилопа, за да не умреш от глад. Каквото и да си – антилопа или лъв – сутрин щом станеш трябва да бягаш възможно най-бързо.

Но да се върнем на пулсиращата от вълнение шийна вена на нашата героиня, която пръска феромони със силата на сексуален зов и оглеждайки се в чашата с мартини потъва в самовлюбени мисли за себе си и в ненавистнически мисли за досадното мъжко съсловие, изживявайки смесените чувства на joyfear, на това особено чувство на радостен страх, когато ти се случва нещо прекрасно, но напред е пълна тъма и скок в нищото, от което, колкото и да си куражлийка, все пак ти притреперва под лъжичката, опасявайки се да не станеш отново ябълката изядена от свинете, на които колкото повече се отдаваш, толкова повече роптаеш срещу тях в блога си.

Свинете са основен източник на блага и удоволствия, дори с калните си зурли, но затова се грижи женската фантазия, която умее да “пребоядисва” и най-страховития пейзаж в розово. Така звучното грухтене се чува като сонет на Шекспир, калните крака изглеждат като лустросани до блясък черни чизми, розовата зурла изглежда като сочни и добре целуващи устни, а сланинестият гръб, като силно рамо на което можеш да се приютиш от житейските бури.

“Eine Diktatur ohne (Ver-)Führer?” – трудният превод на играта на думи в този немски каламбур съвсем не е случаен. Смисълът се променя от смяната на Führer и Verführer, първото със значение на “водач”, второто на “прелъстител”.

Един хилядолетен райх отиде в историята, a друг, много по-дълголетен от него, остана. Фюрерите идват и си отиват, Ферфюрерите идват, за да останат. И двамата превземат и владеят, и двамата хвърлят камък с основите, за да разрушат и от руините на разрухата да построят наново. И двамата променят света осезаемо без никой да прозре истинските им намерения, и двамата живеят не за хората, а за идеите. Идеите са взели повече жертви от всяко друго оръжие. Или както се казваше в един филм: “Добрият търговец на оръжие продава както патроните на едната страна, така и ковчезите на другата”.

Идеолозите се бият, търговците продават местата за арената. Идеолозите гинат, търговците им спретват луксозно помпозно погребение. Идеолозите знаят как да не чакат молитвите да се сбъдват, търговците са сребролюбци и продавачи в храма. Идеолозите имат живот, достатъчно богат, че да запълни няколко тома мемоари, търговците нямат собствен живот, те просто следват следата на парите и надничат и се любуват на чуждия живот.

Сгорещи се! Много макалатури излязоха официално като книги, печатниците въртят ли въртят. Гутенберг доволно се подсмихва в гроба, ако да беше жив щеше да е на първия ред на арената да наблюдава като полегнал римски сенатор. Ако си спомняте оная приказка, дето попитали един шоп има ли разлика между лъжец и политик: “Па има – отговорил шопът – како да нема: он лажецо, гяволо, знае дека лаже, политико го сам си верува хаирсъзина.”

Та, вие като лъжете, дали си вярвате? В коя категория шопска да ви сложим. От кога жандармите почнаха и да четат? А ние да горим, без дим, без пушек да си къдим, да си подклаждаме дребните букварски страсти, да пописваме, да подсмърчаме, да подкокоросваме неподкокоросаните дето и не подозират какво се случва.

На кой очите да отваряш, че то за тях самите не е полезно да знаят. Ако не знаят са по-читави, по-верни, по-чисти, като деца сякаш, като вярващи в зъбната фейка, дето очакват за всеки избит зъб пари да получат, подарък. Че за какво са им зъби, че те не хапят. Те на влакнести говеда не налитат. Те кротко си пасят тревицата, легалната имам предвид и посръбват си водицата, чистата, бистрата, чешмяната. Не са далече от истината франсетата дето казват, че само животните пият вода, хората пият вино, при това хубаво, класно – Ризлинг с френско сирене.

Колко е полезно човек да може да остане насаме, да има какво да си каже, да излезе за малко от безпросветния коловоз на ежедневието и да се поразмисли малко за тайнството на живота. Че кога писането стана заплаха, че кога перото стана по-остро от нож, дето бодва там дето най-малко очакваш и най-дълбоко стига до същността. Светът май се зарина с писаното слово. Доста претрупано е станало, че и дигитално вече. Нетърпимо, необозримо, не поток, а потоп. Трудно някак да се побере в окафезени по рождение мозъци, които искат нас да окафезат в царството на абсурдите. Едно аутодафенце да спретнем, мащабно, да се драсне клечката, да се почне, дето се вика “на чисто”, да се пречисти в езиците на пламъка всяка езическа частица от еретичната ни душа.

Ама нейсе, спасени сме вече и по рождение християни, няма връщане назад! Спасен си и толкова! Без много приказки! Остана само книгите да им се тури една клечка и туба бензин, хубаво и продължително да лумтят, а пък чиновниците иззад завесите да поглеждат тайно и да се кикотят, като гледат как пращят, как хартията се нажежава и хвърля искри и как цялата тази сцена се обгражда от журналистите, дето сноват насам-натам, да щракат папараците и после всички дружно да се надбягват към редакците, пък дано докарат някой хонорар.

“If I am not for myself, who will be? And when I am for myself, what am ‘I’? And if not now, when?”

Rabbi Hillel

От 43 гряха споменати в изповедта Al Chet казвана на Йом Кипур, 11 са грехове извършени чрез езика и както предвидливо е отбелязано в Талмуда, езикът е толкова опасен инструмент, че е скрит от света зад две бариери – устните и зъбите – за да се избегне неговата неправилна употреба. Повредата нанесена от езика е дори по-лоша от кражба или измама, защото обезщетенията покриват загубата на вещи, но пробойните от думите не могат да бъдат поправени. Това е причината, някои да твърдят, че за “неправилното говорене” няма опрощение.

Една хасидитска притча говори за човек, който говорил лъжи, но по-късно осъзнавайки, че е сбъркал започнал да мисли как да поправи нещата. Отишъл при равина и попитал как да си спечели опрощение. Равинът му отговорил: “Вземи една пухена възглавница, разпори я и остави всичкия пух да се пръсне на вятъра!” Това се сторило доста странно, но лесно и той го направил. Когато се върнал при равина и му казал, че е изпълнил заръката, той му отвърнал: “Сега, иди и събери пуха от възглавницата, защото думите, които си казал са по-трудни за връщане назад отколкото да върнеш пуха обратно”.

“A poem is never finished, only abandoned.”

Paul Valery

Александрийската библиотека, аутодафетата на Св. Инквизиция и Гестапо, Fahrenheit 451, 1984… книгите имат своята кървата история – реална или утопично преиначена, но винаги способна да се превърне в истинска.

“Езикът кости няма, но кости троши” е крайното осъзнаване на силата му и едновременно с това и безпомощността пред неговата неуловима способност да ерозира твърдите устои на всяка материална култура.

Езикът е като всепроникваща ръжда и гигантска плесен за политически калибрирания ум, крепящ се на единствената основа, която може да му осигури по-трайна власт, а именно репресията, цензурата и законите – всичко, което е гарант за нашата еднаквост и следователно по-лесна управляемост. Сведен просто до смисъла на информация, той е най-ценната стока, а и най-опасната – способна да създава Рокфелеровци или да срива Никсъновци…

Ние всички сме жертви на езика и неспособността да му се противопоставяме ни прави такива. Няма значение какви прегради поставяме пред себе си, с колко високи защитни валове се опасваме, езикът е способен да ги премине и да достигне до целта си.

Писателите са онази клика, която добре познава думите и всички спусъци, които те натискат в умовете ни, така че успешно да събуждат образи, да ги очертават и изпълват със смисъл, да строят реалности от нищото, да провокират емоции, да разпалват страсти и да объркват представи. “Убийте Борхес” са последните думи на Витолд Гомбрович към колегите му писатели в Буенос Айрес, когато напуска Аржентина през 1963г., именно заради онази енигматична сила, която Борхес е имал върху литературата със своите истории. Писателите добре осъзнават това и се борят с него по различен начин. Едни пишат все по-обемни книги (като Харуки Мураками), други – подобно на Оруел – елементаризират изразните средства и с това казват повече с по-малко думи.

Светът е пренаселен не от хората, а от техните книги, от всичко написано. След Гутенберг, интернет е следващото завоевание на езика, неговото последно убежище. Живеем в удивителна епоха, време, когато се пише повече от всякога. Всеки ден е поредното предизвикателство за предела на думите. Противопоставяйки се на отчуждението в една епоха на комуникации, езикът е хипертрофирал в една от своите роли, да бъде защитна стена срещу реалността. Всеки неизвестен феномен създава в душите онзи древен смут, завладявал човешката душа хилядолетия наред, който сме способни да смелим само чрез думите, само ако намерим подходящ начин да го “облечем в тях” и така да го обясним. Това е начин да го асимилираме, защитна реакция, психологическа бариера пред неизвестното, която ражда по милиони драсканици-словоблудства, сподобни да се охарактеризират единствено като “как да не кажем нищо в 500 думи”.

Сред повечето думи, малкото смисъл се намира все по-трудно. Езикът, който някога е имал магична сила, е девалвиран и принизен до “изразно средство”. Джунглата става все по-голяма и по-гъста, а начина да бъдем преведени през нея все по-криволичещ и отговорен. Да си добър гид в това пътуване днес се отплаща с Нобелова награда за литература, а книгите остават най-верните пазители на паметта на цивилизацията, поставяйки ни на раменете на миналите поколения и техните постижения.

И въпреки че да пишеш се оказва толкова отговорно, писането никога не е било професия, а писателите не са приемани сериозно, освен ако не са накърнявали политически интереси или не са застрашавали устоите на обществото с писанията си.

{ Продължение… }

Това, което отличава днешния свят от този преди сексуалната революция и бума на рекламата е притъпяването на истинския вкус към живота.

Събуждайки се сутрин, тръгваме по предначертан маршрут баня – фитнес – здравословна закуска – отново баня – костюм – вратовръзка – придвижване до офиса – работа – още работа – много кафе – следобедна умора – бумащина – делови срещи – много телефонни разговори – край на работния ден – висене в задръстване – у дома – баня – новини – секс – сън… Светът е изграден от факти и това са фактите за нашето съществуване. То може да съдържа още много звена, да липсват едни или да се разклонява в различни посоки, но от които и ъгъл да го гледаме твърде много прилича на улей за бобслей – пускайки се веднъж, просто трябва да финишираш в края.

Kill me softly
Eat me slowly

Чувала ли си звука от затръшване на вратата под носа ти? Първо го чуваш, после го усещаш. Е, вече не са ти нужни метафори, за да разбереш за какво става дума. А става дума, че си минала от “тук и сега” в “там и тогава”, т.е. в историята.

Предпочитам да ти го напиша, пиша по-добре отколкото говоря, а и написаното и подписаното си е друга работа – сериозна и неоставяща място за съмнение. В такива моменти става ясно защо животът е като книга с много страници, минаваш от една на следващата и продължаваш, но жалкото е, че няма някой от онези вандали дето късат страници по библиотеките, за да откъсне няколко и от моята книга. С една, две страници книгата никак не олеква, но пък виж сюжетът направо отива в друг коловоз.

Хапчетата за амнезия трябва да ги има във всяка аптека без рецепта. Глътваш едно и ти изтрива егото, спомените и навиците. Не, това не е лечение на гузна съвест или кофти детство, просто прераждане на миналото в нови форми. Така или иначе, винаги ни се случват сходни неща. Да, с известни вариации, но все сходни, защото човек получава не това, което заслужава, а това, което най-много му приляга.

Да забравяш това, което си преживял ти помага да го преживееш отново, но по нов, по-пълнокръвен, жив, дълбок, разтърсващ и красноречив начин…

Подобно на бедните художници, които използват едно платно няколко пъти и върху несполучливите багри на предишното рисуват новото, може да наслагваш един спомен върху друг без да си пречат. Така или иначе смисълът е в търсенето, а не в намирането, защото намереното едва ли ще покрие цената на усилията, но въпреки това ние не бива да спираме да вярваме, че цената си е струвала.

Или ако се изразя с думите на един приятел: “една илюзия по-малко!”

Няма изгубени моменти! Всеки един, подобно на отлежалото вино, рафинира характера, превръщайки го от обикновено стъпкано грозде в уханна течност, но уви, не на всяко вино е съдено да стигне до небцето на познавача.

“The most beautiful clothes that can dress a woman are the arms of the man she loves. But for those who haven’t had the fortune of finding this happiness, I am there.”

Yves Saint Laurent

Накрая ще се предадеш, знам го и имам времето да го дочакам. Ти обаче нямаш, за теб то минава по-бързо. Чувала си да казват за някой, че е като “железен юмрук в кадифена ръкавица”, нали? Е, за теб това е точно обратното – отвъд твърдата черупка криеш своята мека и беззащитна розова вътрешност, която не може да се съпротивлява. Единственото, което й остава е да се отдаде на всеки нашественик пробил отвъд. Не си твърда, но си жилава. Пробваш  да се измъкнеш, разчиташ да разсееш вниманието и да използваш някоя пролука. Но къде ще избягаш? Ти си в пустинята, а единственият кладенец на стотици километри е тук.

Избери си филма, в който искаш да продължиш да живееш. Сутрин, когато слънцето пробива през клоните и се прокрадва до теб в леглото, ти си една, неопустошена, твърдоглава и без помен от сълзливи настроения; след кафето филмът се променя; първите разговори за деня те завличат в поредната недовършена сцена… усмивката се сменя с огорчение, ентусиазмът с предпазливост, сърцето сменя ритъма си всеки час… искаш да оставиш града зад гърба си, да го разтопиш в чаша мартини мечтаейки за всичко, което можеш да имаш само защото си ти.

photo by: koincidence

You see things and you say: “Why?” But I dream things that never were and I say: “Why not?”

George Bernard Shaw

Двоякото значение на английската дума “dream“, която се превежда и като сън и като мечта, показва по удивителен начин тънката граница помежду им, която е по-скоро въпрос на игра на смисли. А дали тези толкова ефимерни състояния имат такава голяма власт върху нашия “real life”? Да, вероятно след като прекарваме 1/3 от живота си в сън… и още кой знае колко в мечти.

А защо мечтаем да получим това, което нямаме и не сме доволни от това, което имаме? Кой знае?

Но именно този ненаситен импулс в нас, необвързан нито с нивото на интелекта, нито с възраст, пол, състояние, професия и положение в обществото, е най-големият капан, в който хлътваме по най-глупавия начин… защото той е слабото ни място, което отваря пътя на цялата индустрия на мечтите – нещата които искаме да имаме, но никога няма да получим. Всичко, което тя ще направи е да напомпа вашите желания до пръсване, да ви покаже на бърз каданс всичко от което имате нужда и лелеете денонощно, ще се заиграе с най-съкровенните ви очаквания и после ще издигне милион прегради пред вас и тях, за да влезе в ролята на платен гид, прибирайки пари на всяка вратичка, преминаването през която с малко ви приближава до желаното.

Желаното не е създадено, за да бъде достигано, нито опитвано, то е еталон, златен телец, статуетка поставена на пиедестал, която играе единствено ролята на стръв, за да привлича и улавя желанията, но е напълно непригодна да ги задоволи.

-Как да правим пари от блогване?

-Вероятно ако досаждаме достатъчно, хората ще започнат да ни плащат да спрем…

Knol е отговорът на Google на въпроса “Какво е Нет енциклопедия?”. А целта им е ясна – още едно място, където да се пускат контекстуални реклами. Ами да, така е като от Wikipedia спят или просто следват своя модел за развитие, основан изцяло на дарения. Дори мисля, че голямото g закъсняха с отговора, вероятно след като са пробвали всичко по план – предложение за покупка и предложение за партньорство с wiki, което те са отказали. Истината е, че Wiki проекта реално може да печели милиони от реклама, но не го прави, а подобни мащабни проекти издържащи се от “помощи” днес се броят на пръсти.

Google се опитват да играят по правилата, но какво по-лесно от това, когато сам ги определяш. На какво ли е резултат това, че 2 дни след стартирането на Knol в мрежата резултатите от него са индексирани след тези на Wiki? Май девизът “Don’t be evil” беше мото на Google.

Ще кажете – така се случва, когато индексираш цялото световно съдържание и помагаш на немалка част с хостинг. Нормално е да го монетаризираш… Междувременно, на пръв поглед тук можем да заподозрем конспирация, но резултатите в Yahoo са подобни при търсене – knol излиза на второ място. Wiki в материала си за проекта на Google включват и пазаж, в който се дискутира възможния сблъсък на интереси -

Според Danny Sullivan: “Целта на Google да направи Knol лесно откриваем в търсачките може да се превърне в конфликтна точка заради необходимостта резултатите да са неповлияни”. Jeff Chester също е на мнение, че тук има фундаментален конфликт между бизнес модела на търсачката и социалните цели, които предлага за мотив на свои проекти. Това, което се прокрадва бавно, но сигурно е, че Google се преориентира към рекламния модел, където печалбата ще има все по-голяма роля, особено при достъпа до информация, която е твърде търсена… Други са на мнение, че проекта на търсачката по естествен път ще стигне по-висок ранк и ще стане удобна платформа за Google ads… Farhad Manjoo критикува Knol, че поставя в основата си рекламния мотив и че стартира без да има съвсем ясен модел. Преди анонса на проекта през декември 2007 имаше много спекулации относно мотивите на Google, който от организатор на съдържание се превръша и в създател на такова. Според Jack Schofield този проект е директна атака срещу медийната индустрия като цяло…

Истерията, която предизвика появата на СПИН през 80-те години вече поутихна, особено след като се появиха обнадеждаващи данни, че болестта не е непобедима, а има начин да се ограничи и да й се повлияе. Вирусът на СПИН атакува важно звено в имунната система, която е нашата “защитна стена” срещу външните патогенни микроорганизми и води до срив в нея, което ни прави податливи на банални инфекции, довеждащи в крайна сметка до смъртен изход. Има хора, които обаче са неподатливи на заразяване…

И в този случай генетичният фактор играе решаващата роля – хора, които са хомозиготни по гена CCR5-delta32 са неподатливи на инфектиране с определени щамове HIV. Това е така защото вирусът има нужда от наличието на специфични рецептори за които да се захване, за да осъществи проникването/инфектирането на таргетните имунни клетки. При хората с този ген тези рецептори липсват и дори и при досег с инфекцията не могат да се заразят. Изследванията показват, че генът се среща в 5-14% от европейците, но е изключително рядък при африканци и азиатци.

Днес вече е напълно ясно че HIV, който предизвиква болестта СПИН произлиза от нечовекоподобни примати населяващи регионите в Африка под пустинята Сахара и който вирус е преминал върху човек, предизвиквайки пандемия от тази болест.

Съществуват два типа HIV, които са способни да инфектират хората: HIV-1 и HIV-2. HIV-2 произхожда от маймуните Cercocebus atys, населяващи Гвинея, Габон и Камерун, но HIV-1 е доста по-заразен и именно заради това пандемията е преимуществено от него. HIV-2 се предава трудно и е ограничен в Западна Африка.

Произходът на вируса все още е недостатъчно изяснен и има две основни теории – Камерунската “ловна” хипотеза и Хипотезата за полиомиелитната ваксина.

Според Полиомиелитната хипотеза пандемията от СПИН е предизвикана от живата полиомиелитна ваксина за чието приготвяне са използвани тъкани на шимпанзета и е била дадена на милиони африканци в периода 1957-60 при експерименталните масови ваксинации водени от Hilary Koprowski.

Koprowski разработва жива ваксина против полиомиелит използвайки клетъчни култури от бъбрек на маймуни, за които се предполага че са били заразени със SIV (маймунския вариант на HIV), който по този начин е преминал в хората. По едно и също време върху подобна ваксина работят два екипа – този на Koprowski и екипа на Sabin. През 1958 National Institutes of Health в САЩ създава специален комитет по живите полиомиелитни ваксини, за да избере най-подходящата. Разгледани са много кандидати, а тази на Koprowski е била отхвърлена, като за световна дистрибуция е одобрена ваксината на Sabin.

Въпреки всичко Koprowski произвежда и прилага ваксината си на около 1 милион човека в Белгийските територии в Африка, сегашните Конго, Руанда и Бурунди. Детайлни репорти съществуват обаче за ваксинациите на 76 000 деца в района на Киншаса, в този период са ваксинирани и 40 000 деца в Германия и над 7 милиона в Полша. Филмът показан долу за произхода на СПИН е базиран именно на тази хипотеза…

Днес за по-приемлива е възприета Камерунската “ловна” хипотеза, според която ловец е бил ухапан или се е порязъл, когато е разфасовал маймуна и това е довело до инфектирането му. Къде и кога точно се е случило това е спорно. Учените обаче стигат до извода, че HIV-1, който е масово разпространен по света е произлязъл от дивите шимпанзета населяващи югоизточните дъждовни гори на Камерун. Като друго място откъде тръгва заразата е близо до Киншаса. След обстойни генетични изследвания като географски резервоар от който е започнало разпространението на инфекцията се сочат общностите от шимпанзета около река Санага в Камерун.

Изчисления на базата на вирусните мутации на HIV-1 генетичен материал запазен в биологични проби от 1959 (“ZR59″) и 1960 (DRC60) показват, че прехода на вируса от шимпанзета върху човека се е случило през късния 19-ти и ранния 20-ти век – времето на бърза урбанизация на колониите в Африка. Лошите условия в региона по време на колонизацията са довели до спад в имунната система на хората, а близкия им контакт е способствал разпространението на вируса. Активният трафик на хора и стоки е създало условия за географското й разпространение. По-късните ваксинационни кампании срещу “сънната болест” при които са използвани нестерилни игли е довело до още по-голямо разпространение, особено в региона на град Киншаса.

Разпространение

Източник: WHO/UNAIDS

Ако става дума за истинска заплаха, то една от тях е едрата шарка (вариола), която е била напълно изкоренена и обявена от Световната здравна организация за първата болест напълно елиминирана от човешката популация. Това се е случило през 1979г. Вече не се произвеждат ваксини, което означава че няколко поколения нямат никакъв имунитет към тази силно заразна и много смъртоносна инфекция. Малката подробност е, че в света има няколко референтни микробиологични банки, в които се съхраняват щамове от всички бактерии и вируси…  в тях има и активни щамове на вируса на вариолата… това я прави перфектният кандидат за  биологично оръжие…

Когато стане дума за социални мрежи, едва ли има по-предъвквана тема от тази, колко важно е за един уеб-проект да има свое присъствие в тях. Изглежда просто и естествено – дабавяне на материал, гласуване от аудиторията, коментари и всичко това резултира в популярност, брандинг и печалба. Тази схема, макар и опростена, е добра илюстрация как социалните мрежи работят, като разбира се вътрешната им архитектура и модел са доста по-сложни. Ако сте достатъчно активни потребители, тези мрежи могат да бъдат прекрасен инструмент във всяка една стъпка по пътя към налагане на свое присъствие в интернет. След първоначалния ентусиазъм често се сблъскваме с реалността, която се отличава от онези описания на това “как нещата следва да работят” – с една дума натъкваме се на мит. Кое е мит и кое реалност в социалните мрежи/медии?

• добро съдържание = лавинообразен интерес - това вероятно е една от най-големите грешки, която новаците използващи социални медии правят. Простичко казано – това не е истина. Качественото съдържание невинаги се радва на интереса, който заслужава. Не е достатъчно само да напишете добър материал, макар да е първото изискване, което осмисля усилията ви да налагане някаква идея или продукт в интернет. Има тонове други фактори, които определят реално проявения интерес към него – кой го събмитва, дали е насочен към подходящата аудитория и колко добре е промотиран.

• в социалните мрежи няма правила - друга погрешна концепция е тази, че след като са медиа, чието съдържание се генерира от потребителите, последните могат да правят и казват всичко без това да има последствия. Истината е, че общността познава вашия профил и целите, които си поставяте използвайки социалните мрежи и ако тя усети, че имате намерение да преминете границите, то вие ще бъдете пратен на дъното. Обезателно е, ако искате да използвате силата на социалните медии, да следвате техния етикет.

• не може да изградите стабилни отношения в нета - много са на мнение, че е глупаво да се изграждат и поддържат онлайн отношения с хора, които не познавате от реалния си живот. Това бе един от първите митове, които социалните мрежи разбиха и показаха, че не само е възможно да се работи онлайн, но и да се изграждат стабилни бизнес и лични отношения между хора, които дори не са се виждали или се виждат твърдя рядко “in the real world”. Онлайн отношенията внесоха още едно измерения в начина по който може да се комуникира, а и родиха цяло ново поколение от “дигитални номади”. Социалните медии позволяват да бъдете лице в лице със своята целева аудитория и дори те да не се превърнат в реални клиенти или потребители, то вие успявате да получите ценни обратни връзки за тяхното мнение и начина им на действие.

• повече приятели = по-голям успех - в другата страна на скалата са тези, които смятат, че безкрайното добавяне на приятели води до успех. Само защото имате възможност да се свържете с хиляди потребители не означава, че ще можете да изградите стабилна връзка с тях. Не забравяйте, че качеството винаги превъзхожда количеството.

• social media маркетингът е просто нещо - с това се връщаме към мит no. 1. Непознаването на вътрешната структура на социалните мрежи и привидната им лекота подвежда, че използването им е просто като стартирането на блог в blogger. Използването им с идеята “щом съм го направил, значи потребителите ще дойдат скоро” може бързо да ви доведе до отказ да се занимавате с това.

• социалните медии няма да просъществуват дълго - има немалко скептици, които са на мнението, че използването на подобни медии е прищявка и времето отделено в тях е загубено. Интернет обаче по замисъл е социална платформа и именно способността да свързва хората го прави толкова популярен, така че социалните медии тепърва ще преживяват своя разцвет.

• социалните медии ще изместят традиционния маркетинг - най-разпалените защитници на този вид медии игнорират принципа “да не се слагат всички яйца в една кошница”. Колкото и да сте обсебени обаче от тях не бива да оставяте на заден план традициите. Най-добрата маркетингова стратегия е балансираната.

• социалните медии са панацея - доколкото тези медии са чудесен инструмент за т.нар.”online reputation management”, те не са лекарство за всеки проблем. Още по-погрешно е да се мисли, че социалните медии могат да компенсират проблемите в цялостната ви маркетингова стратегия.

• социалните медии са за хлапета - определено много хора правят грешката да асоциират цялото понятие с тийнейджърските страници в Myspace, например. Всъщност те са за всички и са профилирани. Пример за бизнес мрежа е Xing или LinkedIn.

• използването на една мрежа носи успех - колкото и да е популярна една социална медиа, тя невинаги е удачна за изпълнението на всяка цел. Ако се фокусирате в използването само на една, скоро може да се разочаровате. Има много мрежи и вие трябва да подберете онези от тях, които са не само много посещавани, но които носят по-таргетиран трафик за вашите материали. Търсете онези удовлетворяващи най-добре вашата ниша.

“Science is not everything, but science is very beautiful”

Границата между креативната и деструктивна гениалност е проблемът на крайността въобще. Ходенето по острието на бръснача без връзка и съобразяване с външните авторитети, принципи и ориентири може да тласне един ум еднакво лесно както в едната така и в другата посока. При все това е трудно да се говори за истинско делене, то се определя единствено от начина по който се използват достиженията.

Става дума за Робърт Опенхаймер – бащата на американската атомна бомба. Оглавяващ проекта “Манхатън“, започнал от нулата и за кратък период с много усилия и впрягане на огромен човешки ресурс в крайна сметка възпламенява първата атомна бомба. Военният ръководител на проекта го попитал преди да стигнат до бомбата – “как ще изглежда това?“. Опенхаймер му отговорил, че не знае, но при всички случаи ще е нещо величествено.

Самият той е евреин и е станал до голяма степен “жертва” на манипулацията на американските военни, тъй като са го накарали да мисли, че правейки бомбата противодейства на Хитлер, което е било напълно вярно, тъй като германските физици са били на косъм да направят своята атомна бомба, не са им достигали само още няколко месеца, а и съюзниците са успели да бомбандират завода за дестилиране на тежка вода във Финландия, както и да потопят комвоя с вагони тежка вода тръгнал за Германия, с което слагат край на амбициите на германците да стигнат до успешен резултат. Дори когато изходът от войната става ясен и се вижда, че германците губят войната, Опенхаймер е заблуждаван умишлено, че войната е а разгара си и че ако не постигне резултат, с това ще удължи страданията на евреите. Самият той не е имал и идея, че бомбата ще бъде използвана срещу цивилни, а не единствено във военни действия.

Интересен факт е, че урана с който са направени бомбите пуснати над Япония е германски. Цялото количество уран, който американците успяват да добият е изразходван за експериментите, а обогатяването му е било адски трудоемко, скъпо и бавно и точно тогава съюзниците залавят урана на германците предназначен за разработката на тяхната атомна бомба и го доставят в САЩ. Именно с него са направени първите две бомби пуснати над Япония. Каква ирония само.

J. Robert Oppenheimer
1904 – 1967

Robert Oppenheimer’s name has become almost synonymous with the atomic bomb, and also with the dilemma facing scientists when the interests of the nation and their own conscience collide.

His early education was at the Ethical Culture School in New York. He took math and science classes, but also enthusiastically studied Greek, Latin, French, and German. He had a feel for languages and often learned one quickly just to read something in its original language. He learned Dutch in six weeks in order to give a technical talk in the Netherlands. He also maintained an interest in classics and eastern philosophy throughout his life.

He was always an intense person, tall, thin, contemplative, and probing. After the oral exam for his PhD, the professor administering it is reported to have said, “Phew, I’m glad that’s over. He was on the point of questioning me.” He obtained his PhD in Germany after graduating from Harvard in 1925 and studying at Cambridge University under Ernest Rutherford. In 1929 he returned to the United States and positions at Berkeley and Cal Tech. He was an extraordinary teacher and an excellent theoretician. His analyses predicted many later finds, such as the neutron, positron, meson, and neutron stars.

Absorbed in his studies and the theoretical world of physics, he was often somewhat distracted from the “real world.” But the rise of fascism in the 1930s caught his attention, and he took a strong stand against it. By 1939, Niels Bohr brought news to the U.S. that Germans had split the atom. The implication that the Nazis could develop extremely powerful weapons prompted President Roosevelt to establish the Manhattan Project in 1941. In June 1942, Robert Oppenheimer was appointed its director. Preliminary research was being done at Columbia University, the University of Chicago, and in Oak Ridge, Tennessee, but Oppenheimer set up a new research station at Los Alamos, New Mexico. There he brought the best minds in physics to work on the problem of creating an atomic bomb. In the end he was managing more than three thousand people, as well as tackling theoretical and mechanical problems that arose.

On July 16, 1945, Oppenheimer witnessed the first explosion of an atomic bomb in the New Mexico desert. “We knew the world would not be the same,” he said. Within a month, two atomic bombs were dropped on Japanese cities. Japan surrendered on August 10, 1945.

After the war, Oppenheimer chaired the U.S. Atomic Energy Commission. He opposed developing an even more powerful hydrogen bomb. When President Truman finally approved it, Oppenheimer did not argue, but his initial reluctance and the political climate turned against him. In 1953, at the height of U.S. anticommunist feeling, Oppenheimer was accused of having communist sympathies, and his security clearance was taken away. He had, in fact, had friends who were communists, mostly people involved in the antifascist movement of the thirties. This loss of security clearance ended Oppenheimer’s influence on science policy. He held the academic post of director of the Institute of Advanced Study at Princeton, and in the last years of his life, he thought and wrote much about the problems of intellectual ethics and morality. He died of throat cancer in 1967. (източник)

А ето и едно писмо от Опенхаймер писано през 1955, в което той вече осъзнал целия трагизъм на направеното пише с големи букви, че не е баща на атомната бомба и че в действителност е станал жертва на политически машинации. Ето и самият текст…

Опенхаймер, както и Айнщайн разбира се, изживяват своята лична трагедия проглеждайки какви могат да бъдат последствията от научните открития попаднали във военни ръце и се обръщат към бурното пропагандиране на пацифизма и проповядване на края на света, ако се следва актуалния път на развитие… Айнщайн е известен с фразата си – “не знам с какви оръжия ще се води Третата световна война, но Четвъртата със сигурност ще е с камъни и пръчки”. Интересно е какво се случва в душата на човек осъзнал последствията, които е предизвикало откритото от него…

Ако все още не сте попадали на него, нека ви дам линка на Нобеловия Институт. Там може да се докоснете до многостранната гениалност на човешките умове…

-Нямам какво да кажа!

-Трябва да блогваш за това.

Колко блога са необходими, за да задоволят интереса на потребителите? Ерата на тромавите издания постепенно залязва и отваря път на блоговете. Всеки би могъл да пропише, да изкаже мнение в свой блог, а читателите да се изправят пред опасността да бъдат повлечени в отдавна трансформиралия се от поток в информационен потоп.

Информацията винаги е била и остава най-ценното, но запазва своите качества в определени граници – тя може да девалвира бързо или напротив – да разкрие свои неподозиран контекст в зависимост от това как е поднесена. Блоговете са посещавани места, там може да получите почти всичко според вкуса си, но не разчитайте то винаги да ви хареса… не забравяйте, блоговете са най-големият графомански експеримент в цялата история и думите не са били използвани толкова интензивно, колкото това се прави днес. Дали има някакъв риск? И още как! Преди няколко хиляди години Хермес е оставил няколко реда – “ще дойде време, когато човек ще се лута из думите си като дете загубено в гората”. Скоро гледали ли сте “Изгубени в превода”.

И нещо полезно – Класацията на TIME – 25-те най-добри блога

The Huffington Post
Lifehacker
Metafilter
TreeHugger
PostSecret и останалите

Уфоманията е отново извадена от праха, поизтупана и вкарана в обръщение. Интересно е когато това прави правителствена агенция, а всички знаем, че правителствата обичат да крият подобни факти под крилото на “държавната тайна”. Става дума за разсекретените архиви във Великобритания, касаещи регистрирани случаи на НЛО в Кралството в периода 1986-1992. Това е доста материал даден от първа ръка на всички изследователи на НЛО.

Уфологията е във възход особено след инцидента в Розуел през 1947, събитие, което и до ден днешен остава недостатъчно осветено и противоречиво.

И докато по-праволинейните изследователи на НЛО остават в руслото на анализа на материали от срещи от “трети вид”, то една плеяда по-екстравагантни учени се занимават с това наистина да разбулят мистерята из основи – те тръгват обаче по различен път и поставят във фокус не самоцелното търсене на зелени човечета и намиране на неопровержимо доказателство за тяхното съществуване (вероятно човече затворено в клетка в зоологическата градина), а търсят начин да обяснят живота като космически феномен.

В тази посока работи проектът  SETI показвайки, че това, което приемаме за даденост е трудно обяснимо дори от позицията на съвременната наука. “Какво е животът?” е мегавъпрос задаван през цялата история. Съществена крачка в разкриването на тайната му е откриването на генетичния код, организацията на генетичния материал и механизма по неговото реплициране… идеята за това е зададена още в една малка книжка, чийто автор е Шрьодингер - физик, нобелист и основоположник на вълновата механика, със заглавие What Is Life?

ДНК е най-високоорганизираната информационна структура във Вселената – в микроскопичен обем е концентрирана цялата информация за развитието на даден организъм. Невъзможно е подобна структура да е плод на случайни сблъсъци на атоми – появата на ДНК “от нищото” е равносилно на това енциклопедия Британика да бъде написана от случаен набор думи. В действителност в еволюцията на ДНК има една “тъмна зона” за която не се знае много, но тя се е оказала онова звено в развитието, което е довело до качествен скок.

Проектът SETI всъщност поставя доста по-дълбоки въпроси и търси техните отговори. Например, ако съществува друга форма на живот, то тя може да не е хуманоидна! Човешкото ни съзнание е устроено така, че да си представя евентуална чужда форма на живот като подобна на нашата, т.е. хуманоидна, макар и силно изменена. Вероятността това да е така обаче е твърде малка и тази форма може да се отличава драстично от всичко познато, което сме виждали. Или ние трябва да сме готови да се сблъскаме с нещо, което е твърде различно от нас. Това поставя и сериозна бариера в осъществяването на комуникация. От SETI осъзнават, че ако човек не се е научил да осъществява комуникация с видовете населяващи Земята, то е много вероятно да не успее да осъществи и такава с чужд вид, което води до стартирането на много програми свързани с комуникацията между видовете, част от която е са интензивното проучване на делфините и шимпанзетата като най-близък вид, способен да общува с нас.

В момента в който Айнщайн дефинира времето и пространството като относителни, датират и изследванията за субективния ход на времето. Оказва се, че според скоростта на обмяната на веществата си организмите възприемат времето по различен начин. Човешкият мозък има една времева разделителна способност, другите организми имат друга. Най-простият пример е този с мухите, които се опитваме да убием през лятото и колко трудно това ни се отдава. Оказва се, че те съвсем не са толкова прости организми и в тях се крие един свръхбърз мозъчен център, който има хиляди пъти по добра времева разделителна способност от нашата и вижда действията “на забавен кадър” и това им помага да се изплъзнат от удара с вестник… за студенокръвните животни пък времето тече много по-протяжно, заради техния забавен метаболизъм.

Оказва се, че дори на Земята има твърде много неизвестни и живота във всичките си причудливи и многообразни измерения все още представлява огромна загадка за нас. Все още…

Online речници

• Английски

Eurodict | Cambridge Dictionary Online | Dictionary.com | FreeDictionary |
SA Dictionary online | Longman contemporary english | AskOxford |

• Френски

Reverso | Alexandria | ARTFL | Neil Coffey | XMLittre |

• Немски

BeoLingus | Dict.cc | Leo.org | Odge.de | PONS.de | QuickDic |

• Испански

CLAVE | Elmundo.es | SpanishDict | Tomisimo | Webster Online |

• Италиански

De Mauro | Treccani.it |

• Китайски

ComRite | Fawen | nciko | Dict.CN | ChineseTools | Iciba | Baidu Dict | ciyang.com |

• Арабски

Nastik | JavaKedaton | QaMoose |

• Японски

DIC Yahoo | ALC Dictionary | JREF Dictionaries | goo Dictionary |
livedoor Dictionary | Sanseido Web Dictionary | Jim Breens’ WWWJDIC |

Безплатни онлайн езикови курсове

Едни от сериозните сайтове предлагащи богато съдържание включително и безплатни онлайн курсове е about.com, където може да намерите следните – английски като втори език, италиански, френски, немски, испански, китайски(mandarin), японски

Е, тук може да потренирате и да подобрите езиковите си способности на няколко езика. Регистрирайте се, за да получавате новостите във всяка една езикова категория. Определено няма да съжалявате за това, което ще научите. Не само по езика, но и за културния аспект на нацията.

Сайтове за автоматичен превод

Безспорна в тази група е безплатната услуга на Google – Google Translate

Сайтът осигурява превод от и на 34 езика, сред които и български, но не оставайте с грешното впечатлечние, че той може да замести професионален преводач или че всеки текст е по силите му. Аз съм експериментирал с доста сложни текстове и понякога са се получавали наистина добри резултати, но основната му функция е да ви ориентира в смисъла на текста. Превежда както отделни текстове, така и цели уеб страници, като най-качествени са преводите от по-говоримите езици. Преводи на по-екзотични, в това число и български, може да бъдат не дотам смислени.

Ако работен език ви е английският, може да ползвате и друг много удобен мултиезичен преводач – Babylon, който лесно се интегрира в приложенията ви, превежда писма в пощата, автоматично довършва думи, интегриран е с Wikipedia, както и с някои сайтове за чуждоезиково обучение.

Сайтове за езиков тренинг

Мрежата е буквално залята от подобни сайтове и не всички предлагат нещо полезно, но основната им идея, базирана на принципа на SNS сайтовете ( social network sites ) е да свързва хората от цял свят и на реципрочен принцип да им помага да овладяват чужд език. Нужно е да се регистрирате посочвайки майчиния си език и този, който искате да тренирате, споделяте подробности около мотивацията си да го учите и очаквате някой знаещ езика да ви пише или търсите активно контакти. Така използвайки email, чат и аудио комуникация с човек чийто матерен език изучавате може бързо да си създадете “естествена езикова среда” и да проговорите разбираемо за кратко време. Ето няколко интересни сайта в тази категория -

LiveMocha.com е най-голямата мрежа за онлайн чуждоезиково обучение, която за 1 година от стартирането си достигна 1 милион регистрирани от 200 страни. В платформата са въведени иновативни методи за оценка на напредъка на всеки, както и е разширена с нови езици, като арабски и корейски. Сайтът има за цел усъвършенстването на говоримия език (conversational proficiency), което в днешния живот се превръща в нещо особено важно за бизнеса и личното развитие.

iTalki.com е изключително богат free ресурс, обръщащ внимание на сигурността на комуникация с него, недопускайки реклами, спам, както и това сайтът да се превърне в сайт за запознанства. Акцентът и при него е усвояване на говоримия език в “класни стаи без стени”. Има около 400 000 потребители от 100 страни.

Lang-8 също е ресурс заслужаващ внимание с потребители от над 100 страни и ориентиран предимно към Азия и изучаването на китайски, корейски и японски, но и не само. Той е популярен сред онези западняци владеещи добре английски и испански, които имат бизнес в Китай и трябва бързо да усвоят езика.

Palabea.net е млад, доста амбициозен езиков проект базиран в Германия и бързо набиращ скорост онлайн. Събрал е около себе си големи медийни партньори като Deutsche Welle, BBC, Cultura Italiana и вече с над 55 000 потребители от 190 страни. Предлага гъвкава, иновативна и много интуитивна за ползване система за обучение, поддържа блог и форум, както и планира да разшири оффлайн дейността си. Припознават като своя пряк конкурент LiveMocha.com

Много е вероятно да е пропуснат някой интересен сайт, който ползвате. Това е лесно поправимо, споделете го в коментарите, за да бъде достъпен… така или иначе този пост не претендира да е напълно изчерпателен.

Дали блоговете са поредната модна вълна в нета или имат по-сериозна “мисия”? Кои са блогърите? Какво е блогване? Докъде се простира мащаба на блогинга? Какви са тенденциите в блогосферата и как се развива блогоманията? Нетът съдържа 133 милиона блога индексирани в technorati формиращи главния поток от генерирано съдържание и най-бързо обновяващата се и динамична среда. Графиката е показателна – количеството търсения в Google по термина “blog” показва стремглаво растящ тренд, а самата дума “blog” е избрана за дума на годината през 2004.

Тазгодишното проучаване на състоянието на блогосферата е доста любопитно и като автор на блог живо ме заинтригува, а вероятно ще заинтригува и вас, без значение дали сте блогъри или четете писанията им. Блоговете вече са част от ежедневието на всеки активно браузващ в мрежата. Едва ли някой е предполагал, че след ерата на форумите, блоговете, които започнаха като “лични дневници” ще се превърнат в нещо, което да приемаме на сериозно, но те дори надминаха това и се превърнаха в част от главния информационен поток и най-големия генератор на съдържание в нета.

Блоговете… :

• привличат най-много трафик и читатели в нета
• са страници поддържани от авторите си, в които се публикуват мнения и коментари, фото и видео във всички познати сфери на живота
• са глобален феномен – простиращ се на 6 континента, 66 страни и 81 езика
• са тук, за да просъществуват – средната продължителност на поддържане на блог е три години, а колективно на ден блогърите генерират по 1 милион поста
• не са хомогенен формат – те са лични, професионални или коропоративни и обслужват различни цели, като третират средно по 5 основни теми във всеки от тях
• са обичани от търсачки като Google, която е създала интрументи за търсене в блогове, както и четене на rss емисиите
• са печеливши – блогърите използващи различни канали за монетаризация на техните блогове дсотигат средна печалба за година от 6000$, а онези с повече от 100К уникални посещения/месечно достигат до годишен приход от 75 000$

Кои за блогърите?

• 2/3 са мъже
• 50% са в групата 18-34 години
• са в огромната си част по-образовани от средностатистическия потребител
• 70% от тях са завършили колеж
• 44% от тях са семейни

Блогването като глобален феномен

• изследването е проведено в 66 страни сред блогове на 20 езика
• 72% публикуват блогове на английски
• 43% от блогърите живеят в САЩ

Лични, професионални и корпоративни блогове

Блогърите не са хомогенна група, като един от начините да се фрагментира блогосферата е да се раздели на групи -

• лични блогове – за теми от личен интерес и не касаещи професията на автора
• професионални – свързани с индустрията и професията с която е ангажиран авторът им, но не пряко с компанията му
• корпоративни – официални блогове на компаниите

Блоговете – давност на феномена

Блоговете не са “new kids on the block”. 37% от блоговете са на възраст 2-4 години, което показва че блогинга вече не е нов феномен. Половината от блогърите поддържат повече от един блог, средно по 3.

На какви теми се блогва?

Професионалните и лични тематики са еднакво популярни. 3/4 от блогърите покриват три или повече от тези теми, а средния брой теми е 5. Съществуват обаче и някои разлики обусловени териториално. Музиката е по-популярна в Азия отколкото политиката, докато личните теми, лайфстайла и религията са по-слабо популярни в Европа.

ЗАЩО БЛОГВАТ БЛОГЪРИТЕ?

Повечето блогъри използват тази платформа да споделят личните си идеи, както и да споделят опит и мнения. На второ място е използването на блогването за създаване на контакти и за увеличаване на приходите, основно чрез самореклама и предлагане на различни услуги като freelancer. Други причини включват: активизъм, публикуване на произведения, създаване на имидж, както и публикуване на “неузрели” идеи.

Как измерват “успеха” си блогърите?

82% от тях използват повече критерии за оценка на своя успех и ефективност, но водещо остава личното удовлетворение. Блогърите не разчитат единствено на субективното си усещане, но отчитат и количествените метрики като броя на коментарите на публикациите си, броя на уникалните посещения, както и броя на абонаментите.

Колко време отделят блогърите за писането на постове?

Блогърите инвестират значително количество от времето си в създаването и обновяването на блоговете си, както и за дейности свързани индиректно със самия блог. 20% от тях губят повече от 10 часа в блогване на седмица.

Сами ли се справят?

Масово блоговете се явяват персонална грижа на авторите си и не използват услугите на външни автори или поддръжка. Една малка част плащат за поддръжка и платени статии.

Колко често постват?

Обикновено блоговете с по-голям ранг се обновяват по-често. Графиката е показателна, разгледайте я внимателно.

Какви посещения получават на месец?

Само 5% от блогърите не знаят и не се интересуват от статистиката на посещенията в техния блог. Останалата част са в различна степен заинтересовани от нея. Google Analytics е любим на 2/3 от блогърите, а 42% от тях използват повече от една статистика.

Как печелят блогърите и колко на година?

Не е пресилено, ако кажем че интернет е машина за пари, но печеленето им изисква не по-малко вложени усилия от всеки друг бизнес. Монетаризацията на сайтовете/блоговете, особено ако те са създадени с комерсиална цел, е основна тяхна цел. Накратко съществуват няколко основни начина за монетаризация – реклама, партньорски програми и предлагане на собствен продукт/услуга. Основната част от блогърите имат реклами в блоговете си, като почти 1/3 от тях използват повече от 3 рекламни механизма за печелене на пари. И все пак 46% от тях нямат никакви реклами в сайтовете си. Ако се вземе средното равнище на рекламиращите блогъри тяхната печалба е средно 6000$/годишно, единствено топ 1% от блогърите печелят по 200 000$/годишно. Тези получаващи по 100К и повече уникални на месец успяват да достигнат до 75 000$ годишно, като средният приход при тази група възлиза на 22 000$.

Блогърите инвестират средно по 1800$ годишно за реклама на собствените си блогове, а печалбата им е средно 5000$, тази на блогърите от Азия е с 50% по-висока, а тези от Европа печелят 75% повече.

Те са навсякъде и лесно може да ги разпознаете – с лаптоп под мишница, френетично тракащи по клавиатурата на маса в Starbucks Cafe, където има безжичен интернет… въпреки тези показателни симптоми, че сте попаднали именно на такава порода хора ще ви е много трудно да разберете какво точно правят те. Може да чатят с приятели и да отхвърлят дневната доза писма, но може да сключват сделки за милиони, да изпращат контракти или да обсъждат бизнес стратегията със своя партньор намиращ се на другия край на света. Такъв човек може да е писател, журналист, брокер, лекар, дизайнер, музикант, бизнесмен, студент… може да разглежда актуалните парчета в last.fm, да подготвя презентация, да пише сценарий, договор, да си поръчва самолетен билет или просто да рови за забавление. Тази разнородна порода хора е обединена от едно единствено нещо – връзката си с нета, която е по-силна и от пъпна връв. Там е тяхната реална среда, там те реално съществуват, другото около тях са просто досадни купчини материя, които само им се пречкат с измислените си граници и условности. Те са широко скроени, знаят как да намират нужната информация за отрицателно време, мислят мащабно и са смели в мечтите си, рядко губят време да обясняват целите си, а просто ги следват. Все по-често може да чуете изказване от сорта -

Бизнесът ми е в Лондон. Моят съдружник е в Ню Йорк. Нашият общ проект е фокусиран в Китай… моят офис е там, където е моят лаптоп – което през следващите няколко месеца ще включва места като LA, Сан Франциско, Ню Йорк, Лондон, Пекин, Шанхай… и навсякъде ще се чувствам у дома си…

На някой това може да се стори прекалено, но за други това е стил на живот. Те реално не живеят на конкретно място или ако имат такова се прибират там за кратко и в най-лошия случай, за да сменят куфарите преди да поемат към друга дестинация. Те са свикнали с всички онези досадни неудобства на уседналите хора – часови разлики, смяна на климата, различна културна среда и език… това отдавна не е проблем за тях, защото те са съвременните номади, кръстосващи света заедно с почти цялото си богатство – основно идеите в главите им, лаптопа, който е по-скоро вид “мобилен офис”, както и кредитната карта, с която да покриват все пак материалните си потребности.