Моля се, в ръждивата ключалка ключ да чуя, че приплъзваш… ~Мария Илиева

Трепете овреме всяка гнусна гад, решила да ви налази… , което просто е малко по-чишитски израз на деликатната психологизма “никой не е роден, за да изпълнява чужди очаквания”. Най-малко пък ние! Дори и от джентълменски подбуди усилията рядко си струват, иначе защо природата ще държи човешкия род в дисбаланс, като произвежда повече женски, отколкото мъжки индивиди. Като се замислим, че поне половината мъжки индивиди веднага попадат в spam box-а, значи остава едно малко отбрано племе, дори малцинство, което има избор.

Но не става дума за “свободния избор” или волята ни на одухотворени същества, които всъщност не притежаваме, защото човек винаги залага на “избора на Егото”, а за ловната страст с непредрешен финал, когато плячката си тръгва с победоносна походка под погледа на хищника, развеселена от факта, че е успяла да глътне малко вода от поточето без да й прегризат гърлото, но и без да знае, че няколкото глътки вода са я направили по-тежка и това ще се окаже фатално в неизбежното преследване. Мускулите са оръжие за оцеляване, а не просто релеф, който да пъчиш във фитнеса.

Ако си антилопа, то за да доживееш утрешния ден трябва като станеш цял ден да бягаш толкова бързо, че да надбягаш и най-бързия лъв. Ако си лъв и искаш да видиш изгрева на следващия ден, то трябва да надбягаш и най-бързата антилопа, за да не умреш от глад. Каквото и да си – антилопа или лъв – сутрин щом станеш трябва да бягаш възможно най-бързо.

Но да се върнем на пулсиращата от вълнение шийна вена на нашата героиня, която пръска феромони със силата на сексуален зов и оглеждайки се в чашата с мартини потъва в самовлюбени мисли за себе си и в ненавистнически мисли за досадното мъжко съсловие, изживявайки смесените чувства на joyfear, на това особено чувство на радостен страх, когато ти се случва нещо прекрасно, но напред е пълна тъма и скок в нищото, от което, колкото и да си куражлийка, все пак ти притреперва под лъжичката, опасявайки се да не станеш отново ябълката изядена от свинете, на които колкото повече се отдаваш, толкова повече роптаеш срещу тях в блога си.

Свинете са основен източник на блага и удоволствия, дори с калните си зурли, но затова се грижи женската фантазия, която умее да “пребоядисва” и най-страховития пейзаж в розово. Така звучното грухтене се чува като сонет на Шекспир, калните крака изглеждат като лустросани до блясък черни чизми, розовата зурла изглежда като сочни и добре целуващи устни, а сланинестият гръб, като силно рамо на което можеш да се приютиш от житейските бури.

Петъчните утрини са като последната права преди финала – с изчерпани сили, но с ентусиазиран напън с който да прекосиш чертата и да паднеш по корем и останеш следващите два дни с дистанционното в ръка, докото целия интересен свят се изтича през екрана.

Средата на годината дойде, а дали сме на средата на каквото и да е? Ако е вярно това, че гениалните неща са прости и забележими, то напрягането на погледа би дало успех. Трябвало е да се роди един с добро зрение, за да превърне тенекиения чайник в парна машина или друг, който да разбунтува La Amistad покрай бреговете на Острова на свободата. Остров от който всички бягат.

Summer time! Идилично, тропическо, бледомастилено синьо, с носталгия по жегите, което стискаме палци да продължи в дълго циганско лято.

Това, което отличава днешния свят от този преди сексуалната революция и бума на рекламата е притъпяването на истинския вкус към живота.

Събуждайки се сутрин, тръгваме по предначертан маршрут баня – фитнес – здравословна закуска – отново баня – костюм – вратовръзка – придвижване до офиса – работа – още работа – много кафе – следобедна умора – бумащина – делови срещи – много телефонни разговори – край на работния ден – висене в задръстване – у дома – баня – новини – секс – сън… Светът е изграден от факти и това са фактите за нашето съществуване. То може да съдържа още много звена, да липсват едни или да се разклонява в различни посоки, но от които и ъгъл да го гледаме твърде много прилича на улей за бобслей – пускайки се веднъж, просто трябва да финишираш в края.

Kill me softly
Eat me slowly

Чувала ли си звука от затръшване на вратата под носа ти? Първо го чуваш, после го усещаш. Е, вече не са ти нужни метафори, за да разбереш за какво става дума. А става дума, че си минала от “тук и сега” в “там и тогава”, т.е. в историята.

Предпочитам да ти го напиша, пиша по-добре отколкото говоря, а и написаното и подписаното си е друга работа – сериозна и неоставяща място за съмнение. В такива моменти става ясно защо животът е като книга с много страници, минаваш от една на следващата и продължаваш, но жалкото е, че няма някой от онези вандали дето късат страници по библиотеките, за да откъсне няколко и от моята книга. С една, две страници книгата никак не олеква, но пък виж сюжетът направо отива в друг коловоз.

Хапчетата за амнезия трябва да ги има във всяка аптека без рецепта. Глътваш едно и ти изтрива егото, спомените и навиците. Не, това не е лечение на гузна съвест или кофти детство, просто прераждане на миналото в нови форми. Така или иначе, винаги ни се случват сходни неща. Да, с известни вариации, но все сходни, защото човек получава не това, което заслужава, а това, което най-много му приляга.

Да забравяш това, което си преживял ти помага да го преживееш отново, но по нов, по-пълнокръвен, жив, дълбок, разтърсващ и красноречив начин…

Подобно на бедните художници, които използват едно платно няколко пъти и върху несполучливите багри на предишното рисуват новото, може да наслагваш един спомен върху друг без да си пречат. Така или иначе смисълът е в търсенето, а не в намирането, защото намереното едва ли ще покрие цената на усилията, но въпреки това ние не бива да спираме да вярваме, че цената си е струвала.

Или ако се изразя с думите на един приятел: “една илюзия по-малко!”

Няма изгубени моменти! Всеки един, подобно на отлежалото вино, рафинира характера, превръщайки го от обикновено стъпкано грозде в уханна течност, но уви, не на всяко вино е съдено да стигне до небцето на познавача.

“The most beautiful clothes that can dress a woman are the arms of the man she loves. But for those who haven’t had the fortune of finding this happiness, I am there.”

Yves Saint Laurent

Накрая ще се предадеш, знам го и имам времето да го дочакам. Ти обаче нямаш, за теб то минава по-бързо. Чувала си да казват за някой, че е като “железен юмрук в кадифена ръкавица”, нали? Е, за теб това е точно обратното – отвъд твърдата черупка криеш своята мека и беззащитна розова вътрешност, която не може да се съпротивлява. Единственото, което й остава е да се отдаде на всеки нашественик пробил отвъд. Не си твърда, но си жилава. Пробваш  да се измъкнеш, разчиташ да разсееш вниманието и да използваш някоя пролука. Но къде ще избягаш? Ти си в пустинята, а единственият кладенец на стотици километри е тук.

Избери си филма, в който искаш да продължиш да живееш. Сутрин, когато слънцето пробива през клоните и се прокрадва до теб в леглото, ти си една, неопустошена, твърдоглава и без помен от сълзливи настроения; след кафето филмът се променя; първите разговори за деня те завличат в поредната недовършена сцена… усмивката се сменя с огорчение, ентусиазмът с предпазливост, сърцето сменя ритъма си всеки час… искаш да оставиш града зад гърба си, да го разтопиш в чаша мартини мечтаейки за всичко, което можеш да имаш само защото си ти.

photo by: koincidence

“A narcissist is someone better looking than you are.”

Gore Vidal

Човек е стока и като такава има срок на годност… осмелиш ли се да се противиш на живота, дори да си негов галеник, той рано или късно ти показва вратата над която пише EXIT. С една дума – ти си аут от играта. Правиш крачка назад и отстъпваш място на нов материал, с по-свежи мускули, устни, цици, хормонално подготвен за неясното бъдеще, или се опитваш да си върнеш топката с житейска хитрост. Дори да успееш е за кратко, да знаеш. Виждал си какво става на мач по ръгби, това рискуваш да се случи и на теб – затрупан под една камара, с кости готови да се пръснат на сол. Но за предпочитане са задните редове. Те  предлагат страхотна гледка, далече от прахоляка на терена. На спокойствие можеш да залагаш, стоейки с бира в ръка, докато друг си усуква глезените. Какво ли са изпитвали плебеите по колизеумите? И в това има естетика и май само Нерон е схващал това. Може би и маркиз дьо Сад, частично. Колко цинично, нали?

Ако пропуснеш да се развратиш, животът няма да ти го прости и не ще те подмине – той ще го направи вместо теб. Дааа, няма добро без зло в него, стига да знаеш как да го намериш. It is soooooo go(o)d to be bad. Пиклив егоцентризъм ще запълни всичките ти “бели” морални петна. И се учи да лъжеш! Първоначално с по-прости неща. Ако не ти е приятно с някой, кажи му че вечерта е била толкова специална… вероятно защото самият той е специален. Но аз имам нещо истинско за теб, но няма да ти го дам така, не и безплатно, ще те накарам доста да почакаш, да се изпотиш, да се бръкнеш в смръдливия портфейл,  играта на кредитните ти карти ще разкажа, fucking sugar daddy.

Знаеш ли колко бързо увяхва младостта; знаеш ли колко безвкусен е сексът, когато си тъп; знаеш ли че някой друг спи с жена ти, докато пътуваш извън града; знаеш ли че децата, които си направил ще ти бият шута след като спреш да ги дундуркаш; знаеш ли че светът е толкова голям и няма да видиш и малка част от него? Дали си мислиш че има справедливост или възмездие или живот след смъртта? По-кухи от изгнили пънове са тези идеи. И какво ще правиш, когато се изправиш пред проблемите без да си подготвен? Когато няма наблизо текила или опция да дръпнеш няколко магистралки, за да ти отпуснат мозъчните гънки. Имаш нужда от венозно вкарване на удоволствие? Дошъл си на точния адрес. Отърси се от задръжките, позволи кръвта да нахлуе в периферията, не я дръж в мозъка – мозъкът и половите органи са като скачени съдове – не може и двете да са кръвонапълнени едновременно. Нагонът обезкървява мозъка, помрачава го, колабира го… и франсетата пак са го знаели най-добре – сексът е малката смърт. След толкова много абсент няма начин да не го прозреш, чак да ти запари под задника. И докато ти излизаш от всички възможни социални роли и летиш като куршум назад в миналото, много назад към животинското начало в теб, то светът около теб облича все по-шарени роли, за да ти достави платеното удоволствие. Какъв апогей – танцът на животното и сетивната илюзия – ако бог можеше да изпитва оргазъм, това би го довело до край, със сигурност!

Лятото, сезонът на голите пъпове, мохитото, комарите, потните чела и слънчевите изгаряния, дойде. Дойде още преди месеци и почти приполови. Жегата те кара да мислиш за есента и зимата. Има и друго – сега може да си намерите ски и екипировка на сносни цени. Лятото започна и с него дойде края на сесиите. Останаха няколко седмици преди връщането в България, а в немското студентско общежитие е почти безлюдно. Финални покупки на обезценени стоки, заключителен купон  и стягане на багаж. Роднините, а и прятелите са дали цял списък с неща. Нали тези времена с корекомите и чуждите стоки бяха отминали, вече може да се намери всичко и у нас? Най-важното бяха няколко комплекта ски. Страшно изгодно излязоха. Не успях да ги опаковам навреме и това стана повод за цялата история.

Вечерта имаше прощален купон с много пиене, едва ли някой остана трезвен. Общежитието по това време е изцяло празно, българите си тръгваха винаги последни. Единствената жива душа беше пазителката на реда, която съвместяваше задълженията на портиер, надзирател и коридорен психолог. Подвизаваше се в една стая на най-долния етаж със стратегическа позиция така че да не изпуска от поглед целия поток на общежитието.

Полунощ минаваше и алкохола отдавна беше затъмнил частично съзнанието на цялата компания. Тогава решихме да пробваме ските. Беше юли, за писта единствено можеше да се използват стълбите от горните етажи. Представете си пияни, които едва се държат на крака, но със ски летящи по стълбите. Данданията беше грандиозна. Това явно провокира любопитството на нашата домакинка, която реши да види от къде идва тази врява и нетипични звуци. Ако питате мен – голяма грешка от нейна страна, тъй като на площадката, където спирахме между 2 и 3 етаж я пресрещнаха фронтално цял поток от спускачи и отнесаха и нея и нездравото и любопитство чак до първия етаж.

Жената беше със сериозно поражения от търкалянето по стълбите.

На следващия ден вече изтрезняли, постепенно осъзнаването какво се е случило взе връх и нямаше начин да не отидем да я видим поне до болницата.

Така и стана, но когато отидохме казаха, че са я гипсирали и са я преместили в друга болница. Защо?

Жената упорито твърдяла, че е била блъсната от скиори по стълбите. И това посред лято.

Най-голямата грешка, която някой може да направи, е да се страхува да не направи нито една…

photo by jblyth.com

Нека оставим красивите жени на мъжете без въображение. -Марсел Пруст

„Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да мечтаеш по-малко, а повече.“
„Да знаеш не винаги означава да попречиш.“
„Да искаш да не мислиш за нея, това означава, че все още мислиш за нея.“
„Излъганият мъж навсякъде вижда излъгани мъже.“
„Истинският рай е изгубеният рай.“
„Както много интелигенти, той не можеше да говори просто за простите неща.“
„Не сме особено взискателни и справедливи към това, което не ни вълнува.“
„Няма нищо по-нежно от кореспонденцията на приятели, които не желаят повече да се срещат.“
„Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.“
„Силната мисъл предава частица от своята сила на противника.“
„Той толкова дълго е размишлявал над това, че е започнал да го проповядва.“

There’s a fine line between fishing and standing
on the shore like an idiot.
-Steven Wright

Ако все още някой таи някакви илюзии за любовта, то по-здравословно е да се отърси от тях по-бързо. Любовта е доста кървава битка и единствената при която спиш с врага в едно легло. Ще попитате – не може ли да бъде по-просто? Да, може, така е в романите и понякога във филмите с happy end, когато пълното щастие минава и избърсва сълзите на всички герои малко преди финалните надписи.

Но нека си поговорим за действителността!

Как да се научим да получаваме повече от това което ни се случва? Възможно ли е да сме щастливи без да се спъваме непрекъснато в едни и същи препятствия? Как да бъдем себе си и това да се харесва на другите?

Много от тези въпроси периодично се появяват в главите ни и често остават без отговор или просто нуждата да си отговорим на тях много бързо отминава. А всъщност отговорите им съвсем не са толкова трудни, когато разберем къде е края на кълбото, за да го разплетем.

“Мили майко и татко,

Вече трети ден сме в Созопол. Пътувахме много мъчително с колата, явно трябва да се сменя. Настанихме се на талян “Паустовски” – това са две стаи в една рибарска къща, дадени на Д. за лаборатория и спане. С. донесе доста апаратура, пишещата машина и ще работим. Мястото е приказно, няма никой освен нас и пазача, имаме самостоятелно заливче сред скалите с кей. Котараците са райски. Тичат на воля и съм ги пуснала на свобода. Био е във възторг. Вода и електричество няма, но ние сме свикнали с такива условия и сме подготвени. Пейзажът е почти като на картичката, ние сме при цветята.

Целувки

8.VIII.1977г.”

Особено чувство те обзема, когато намериш картичка на твоята възраст, при това в чудесен вид. Усещаш, че годините са един миг.

Да си различен е запомнящо се, но друго е по-важно…

Не приемай нещата лично, всеки има лоши дни.

Слушай другите внимателно.

Прави най-доброто на което си способен без значение какво ще получиш накрая.

Благодари на себе си повече отколкото на другите.

Оправяй си косата, мий си зъбите и закусвай добре.

ИГРАЙ!

Приемай и прощавай.

Не се притеснявай. И аз съм толкова разтревожен колкото и ти.

Бъди щедър и осъзнат.

Не говори зад нечий гръб. Просто недей.

Уважавай.

Не се опитвай да изглеждаш добре. Изглеждай добре.

Усмихвай се.

Мий си чиниите.

Хубавите неща не се случват за една нощ. Бъди търпелив.

Споделяй емоциите си.

Не бъди егоист. Мисли за тези на които им пука за теб.

Бъди отговорен.

Отново – уважавай тези, които ти отделят от времето си.

Доверието е на първо място, но не уважавай някой, който не уважава теб самия.

Нетърпението ще ти коства много. Винаги.

Осъзнай разликите, за да разбереш какво е общото, което споделяме.

Провалът е най-добрият метод за учене.

Бъди внимателен. Хората те познават по-добре от теб самия.

Имаш нужда от решение? Започни с малките идеи, които водят до големи промени.

Следвай вкусовете си, а не чуждите.

Всичко е ОК. Ти също можеш да плачеш понякога.

Споделянето е добро нещо.

Направи нещо! Иначе няма друг начин нещо да се случи.

Знай кога да си тръгнеш.

Промяната е хубаво нещо. Прегърни промяната.

Нещата са такива каквито са.

Не забравяй и другата страна.

Прави правилните неща. Винаги.

Позволи на нещата да стават. Не губиш нищо.

Взимай решения.

По-късно или СЕГА?

Подходящият момент е всичко. Не го пропускай. Никога.

Използвай подходящ хумор, за да се оправиш при всякакви обстоятелства.

Бъди там, когато някой има нужда от помощта ти.

Какво има значение? Твоето присъствие.

“Свърши си работата” – новата книга на организационния гуру.

В нея пише “Стани offline! Свърши си работата”. Останалите страници са празни.

Дали интернет ви разсейва от “истинската” ви работа?

За интернет важи една максима – ако знаеш какво търсиш и как да го търсиш, няма начин да не го намериш! Разбира се, Google прави задачата доста по-лесна, още повече ако сте привърженик на четенето онлайн, може да си спестите доста хартиени купчини вкъщи. Освен това със сигурност ви се е случвало да си купите последния брой на някое списание и когато го разгледате да разберете, че има точно една статия, която ви е интересна и ще прочетете. Е, тук на помощ идват онлайн изданията, при това free.

Нека започнем с портала за списания Zinio, където може да намерите онлайн броеве на огромна част от печатните списания в около 26 категории на няколко езика. Всъщност това е платформа чрез която може да се абонирате за въпросните списания, но и да прочетете онлайн броеве.

Друга подобна платформа е Magatopia, която е издържана в същия дух и където може да загубите доста време в ровене.

Ако все още ви е останал интерес или любопитна тема за която ви се чете, то може да продължите с Magazine Directory, където под скучноватото азбучно подреждане на списанията в каталога се крие голямо количество полезни материали.

В Online Magazines имате избор сред повече от 50 списания, повечето вестници в САЩ и доста регионални news издания.

Приятно четене!

-Нямам какво да кажа!

-Трябва да блогваш за това.

Колко блога са необходими, за да задоволят интереса на потребителите? Ерата на тромавите издания постепенно залязва и отваря път на блоговете. Всеки би могъл да пропише, да изкаже мнение в свой блог, а читателите да се изправят пред опасността да бъдат повлечени в отдавна трансформиралия се от поток в информационен потоп.

Информацията винаги е била и остава най-ценното, но запазва своите качества в определени граници – тя може да девалвира бързо или напротив – да разкрие свои неподозиран контекст в зависимост от това как е поднесена. Блоговете са посещавани места, там може да получите почти всичко според вкуса си, но не разчитайте то винаги да ви хареса… не забравяйте, блоговете са най-големият графомански експеримент в цялата история и думите не са били използвани толкова интензивно, колкото това се прави днес. Дали има някакъв риск? И още как! Преди няколко хиляди години Хермес е оставил няколко реда – “ще дойде време, когато човек ще се лута из думите си като дете загубено в гората”. Скоро гледали ли сте “Изгубени в превода”.

И нещо полезно – Класацията на TIME – 25-те най-добри блога

The Huffington Post
Lifehacker
Metafilter
TreeHugger
PostSecret и останалите

Защо инвестицията в диаманти е мит? Вече писах на тази тема в “Диамантена треска”, където се прави опит да се развенчае мита за “диамантите като сигурна инвестиция”, но явно се оказа недостатъчно, което ме накара да се замисля за едно неизбежно продължение. Провокацията дойде от кампаниите, които занимаващи се с инвестиционни диаманти фирми провеждат у нас, а и не на последно място заради класирането на предишната ми статия на челни позиции в google по фразата “инвестиция в диаманти”.

Раждането на мита

Диамантеният мит шества по света през последните 150 години, но рядко успява да бъде приглушен от материали опитващи се да разкрият тъмната страна на “най-прекрасния от всички камъни“.

През 1948, De Beers пускат в обръщение слогъна “A diamond is forever”, вероятно помните и песента “Diamonds are a girl’s best friend”, отново велика PR кампания на същата фирма, но всичко е въпрос на възприятие. Едно е сигурно – диамантите са най-добрите приятели на бижутерите, но не и изгоден източник за инвестиция!

Развенчаването на този мит започва почти с неговото раждане. През 1982г. Edward Jay Epstein публикува своята статия “Have You Ever Tried to Sell a Diamond?”, където описва тест правен във Великобритания, в който диамант купен през 1970г. се продава през 1978г., но така и без да се вземе дори цената която е дадена за него. Описва и друг случай на богата дама, която се опитва да препродаде своя диамантен пръстен закупен от Tiffany&Co. за 100 000$, което след дълги опити така и не успява да направи. Проблемът в този бизнес е, че цената се определя не от продавачите, а от купувачите. Препродаването на диаманти не се толерира и от диамантените компании, които насищат всяка година пазара с нови количества. Чудно е, как стока, макар и луксозна, чието количество на пазара непрекъснато расте може да има все по-висока цена? Възможно е единствено с изкуствени регулации на пазара.

De Beers не успяват да завладеят европейския пазар и се провалят в кампанията си да наложат диамантите като задължителен атрибут на проспериращите, а след Първата световна война, когато пазарът се срива напълно, дори и богатите европейци загубват вяра в цеността на диамантите. Спасителният ход, който носи небивал успех на компанията De Beers, а и на диамантения бизнес изобщо е Американският пазар… през 1930г. започват масирана рекламна кампания водена от агенцията N. W. Ayer в Ню Йорк. Мотото й е “diamonds are forever” и на нея се възлагат огромните надежди по съживяването на бизнеса -

Планът на Ayer е да превърне диамантите в романтичен обект, но реализацията му е изисквала много дълбоко въздействие върху общоприетия маниер по който мъжете печелят жените и поради това агенцията решава да използва нови стратегии въвличайки в тази кампания филмови звезди, идоли символизиращи романтиката в очите на публиката, които да прокарат внушението за диамантите като символ на неразрушимата и вечна любов и вярност. Кампанията е подкрепена и от множество публикации в подбрани списания и вестници, чиято основна цел е да подсилят връзката между диамантите и романтиката. Историите са фокусирани върху големината на диамантите, които известни и богати личности подаряват на своите любими, подкрепени в папарашки снимки, акцентиращи върху блестящия камък върху ръката на популярна жена.

Схемата на De Beers жъне толкова голям успех в САЩ, че ги превръща в място от което “диамантеният мит” започва шествието си по света, първоначално в Европа, а след това в Азия, предимно Япония и Корея. През 1999г. Matthew Hart в своята статия “How to Steal a Diamond”, описва ефекта, който предизвиква огромното търсене на диаманти от другата страна на веригата – добива им в диамантените мини. Покрай легалните количества се заражда и черен пазар, който се снабдява от крадени от мините диаманти, особено в региона Namaqualand в Южна Африка, както и от т.нар. “кървави диаманти“(конфликтни диаманти), които се доставят от мини управлявани от въоръжени групировки в Африка, добити с робски труд и служещи за финансиране на оръжейните доставки за регионалните войни.

Исторически цената на едро на диамантите се определя от De Beers Group, която държи 80% от пазара и в нея взимат участие фамилията Опенхаймер, която създава световния диамантен бизнес, компанията Anglo American и правителството на Ботсвана. Въпреки, че през последните 10 години се откриха нови находища в Русия, Канада и Австралия, които се опитаха да се преборят с монопола на De Beers, последните чрез своята компания DTC, повишиха цената на едро на три пъти през 2004г. с общо 14% и това е напълно спекулативен ход. Отделно цената им варира силно в зависимост от каратите, цвета, чистотата, формата на диаманта и качеството на шлифовката. Де факто няма цена за грам при диамантите, така както е при благородните метали. За ориентир се използва публикуваният ежеседмично репорт Rapaport Diamond Report.

Диамантите са редки камъни!? Това не е вярно, още повече могат да се произвеждат изкуствени диаманти на много ниска цена и с много по-голяма чистота и правилна структура от естествените. Цената им обаче се определя основно от формата и прецизността на шлифовката. Малко известен факт е, че изкуствено произведените диаманти превишават с пъти природно добитите и има достатъчно, че всеки жител на Америка да получи по една шепа от тях.

Диамантът е най-скъпият скъпоценен камък!? Това не е съвсем вярно – има голям брой други камъни, които превишават по цена диамантите, например изключително качествените рубини могат да достигнат цена от 30 000$ за 1 карат.

Диамантите са много проблематична инвестиция. Макар че е лесно да си купи един диамант, не е лесно да го продадете, освен ако не сте вече утвърден търговец на диаманти. Друг проблем е, че купувайки камък или бижу цената му още докато прекрачите прага на магазина е паднала почти наполовина и ако решите да го продадете, бижутерите ще ги изкупят дори на цени под тези на едро. Купуването на диаманти от несертифицирани търговци крие огромен риск от измами и дори опитни бижутери са попаднали в капана на подобни схеми, изкупувайки стари бижута или донесени им за корекция.

Понастоящем съществуват само няколко фонда, които инвестират в диаманти и то единствено в уникални (много големи по размер и с уникален цвят), предварително проверени и сертифицирани от няколко лаборатории. Между 2007 и 2008 цената на подобни диаманти е скочила с 50%.

Въпроси и отговори

Диамантът е инвестиция извън времето
Цената на диамантите за последните сто години не е падала. Постоянно е над нивото на инфлация в държавите с работеща икономика.

Цената на диамантите се определя спекулативно, тъй като зависи от количеството циркулиращи диаманти на пазара. Тяхното количество се регулира много прецизно и то на няколко нива – фирмите добиващи сурови диаманти селектират най-качествените от тях и те никога не попадат на пазара, а остават в трезорите на компаниите. Допуснатите за продан диаманти се търгуват на диамантени борси ( които са определен брой и тяхната дейност се регулира от DTC ), където попадат определено количество от тях, oпределено според годишните квоти за съответната борса. Това второто ниво на контрол. Като търговец вие трябва да сте сертифициран към някоя определена диамантена борса, за да може да купувате от нея, а дори да имате такъв сертификат, то количеството което може да закупите е лимитирано. Всички тези механизми позволяват цената на диамантите да се държи на желаното ниво и тъй като “диамантеният мит” е на повече от 100 години и основната му сила е в непреходната стойност, то няма начин цената им да не расте.

Диамантът е инвестиция с международно признание
Диамантът не познава граници – купувате в Европа, продавате в Америка. Навсякъде действа и като платежно средство по целия свят, можете да го размените за всяка валута, а парите за него ще получите във всяка точка на света.

Би било хубаво, ако това беше истина, но само от опит може да разберете дали може да продадете закупен диамант и това да е с печалба. Истината е, че основната цел е диамантите да бъдат продадени, но ако решите да превърнете своята инвестиция отново в пари ще се сблъскате с доста проблеми. От там насетне връщането на вложените в тях пари става практически невъзможно или със загуба поне 30% от първоначалната им цена. Това определено не звучи като изгодна инвестиция.

Компаниите, които имат за основен бизнес продажбата на инвестиционни диаманти, ви предлагат и то основно за да ви успокоят, че във всеки момент биха могли да изкупят вашите диаманти, но на 30% по-ниска цена. Това може да ви шокира първоначално, но следва успокояваща информация – цените на диамантите растат ежегодно, така че след няколко години когато цената им се е повишила едно обратно изкупуване от диамантената компания ще ви донесе все пак печалба.

Да, печалба ще има, но тя няма да е за вас, а за компанията, защото тя е успяла да спечели от всеки един ход -

• продала ви е малко парче камък на много висока цена и евентуално е вложила парите в инвестиционни инструменти, които ще й донесат >50% печалба и то в 1-вата година след инвестирането;
• ако решите да продадете обратно камъка, то тяхната печалба е 30%, тъй като това е цената на която ще ви изкупят обратно камъка;
• междувременно цената на диамантите се е покачила леко, което означава, че ако те препродадат изкупеният от вас диамант ще спечелят и цялата разлика от покачването на цената. Ако сте купили през 2006г.  диамант на стойност 9500$ и искате след година компанията да ви го изкупи обратно, тъй като имате нужда от пари в брой, тя ще го направи на цена около 6860$, това е така защото в този момент подобен камък ще се продава от същата компания за около 9800$ и те ще ви дадат 70% от тази цена, нещо за което сте се съгласили подписвайки договора с тях. Каква ще е печалбата им за 1 година само от вашия 1-каратов диамант – 2640$ (печалба при обратното изкупуване) + 300$ (повишения на цената за година) = 2940$ / 1 карат / 1 година. Доста сериозна печалба, как мислите!? Отделно компанията е инвестирала цялата ви сума и е успяла да я увеличи поне с 20%, които, разбира се, прибира тя…

Ако все пак сте решили да продадете диамантените си бижута, то ето няколко полезни съвета за вас -

• ще имате печалба, ако бижуто ви е било подарък и не сте инвестирали собствени средстава в него, тогава продажбата му на каквато и да е цена ще е изгодна за вас.
• чудите се защо бижутерите няма да ви дадат за вашето бижу същата или близка цена до тази на която биха го продали? Модните течения засягат силно бижутерския бизнес и вашето бижу много скоро няма да представлява интерес, освен това магазините се зареждат по цени на едро. Не бива да се надявате обаче да получите дори и цена на едро, а доста по-ниска, тъй като не е лесно да се продаде демодирано и при все това и използвано бижу. Има редки изключения – ако притежавате уникат или майсторско бижу на голям бижутер или бижуто е доста старо (от 1930г. или по-старо и е в отлично състояние) или има особена история, ако е било притежание на известна личност, то може да се надявате да получите по-висока цена за него, но тогава е добе да го предложите на търг в аукционна къща.
• максимално висока цена ще получите, ако продавате директно на някой желаещ да го купи, но поемайки по този път вниманието ви трябва да е изострено, тъй като може да се натъкнете на лъжливи клиенти и да бъдете подведени при плащането. Ако бижуто ви е уникат и е с цена над 20 000$ и има особена история, то е добре да го продадете чрез аукционна къща.

Диамантът е трайна инвестиция
Диамантът не се поддава на модните тенденции, за разлика например от изкуството то и старинните предмети. В сравнение с курсовите бури, настроения и прищевки на аукционите, постоянно запазва цената си, което предполага равномерно повишаване на стойността.

Самите “инвестиционни диаманти” са актуална мода и са начин да се използва продажбата на диаманти за бързо натрупване на капитал, който да се инвестира в друг мащабен и доста по-доходоносен бизнес.

Диамантът почти не може да бъде унищожен
Няма да се счупи, няма да се надраска, не му въздействат киселини, основи или вода. Което далеч не е така при другите форми на инвестиция. Парите, антиките, ценните книжа или недвижими  имоти могат да бъдат унищожени от природните бедствия.

Диамантът е най-твърдото познато вещество, инертен е и не взаимодейства с химикали, не се окислява, но е твърде крехък. Често се бърка твърдостта с крехкостта, две съвсем различни качества на материалите. Диамантът е много по-крехък от други скъпоценни камъни. Освен това неговото съхраняване ще ви коства определена сума. Би било глупаво да държите инвестиционните си диаманти в къщи, където могат да станат обект на кражба. Най-разумно е да ги оставите в сейф, но наемането на такъв определено струва пари. Така че предвидете и финанси за тяхното сигурно съхраняване.

Полезни линкове
Diamonds as an investment
The Diamond Myth by Stuart Reid
Подробна информация за диамантите по света
De Beers Sees Threat of Blood Diamonds
The myth of socially responsible investing
Have You Ever Tried to Sell a Diamond?
Diamonds and culture

Ако си падате авантюрист, обичате да сменяте по-често въздуха в дробовете си, носите по няколко различни валути в портфейла си и редовно пътувате на стоп, вероятно сте от онази особена номадска порода, на която и става скучно твърде бързо, която има нужда от разнообразие, от това да вижда, научава и помирисва нови неща, да се запознава с нови хора и е адски, ама адски адаптивна и може да вирее в много спартански условия. Ако сте дори не 100%-ово покритие на този типаж, а по-малко нетът предлага доста благини за това как бързо да си изберете маршрут, да намерите къде да отседнете, да откриете приятели, да проговорите езика и да си прекарате чудесно!

Може да започнете с това да намерите място на което да отседнете! Това става лесно – нужно е да влезете в нета и да се поровите в сайтове като CouchSurfing и HospitalityClub. Бързо ще намерите приятели в почти всички страни по света. Ако все пак разчитате на традиционните хостели, един от най-добре организираните сайтове за намирането на такъв е HostelWorld, който разполага и с мобилна версия и може да сърфирате в него през телефона си. Там ще намерите голям лист с хостели, кратко описание и снимки, цени и условия, отзиви на посетители, както и формиран от тях рейтинг за всеки хостел. Може да проверите в реално време за свободни места за съответните дати, както и да направите резервация. Може да ползвате и ActiveHotels, с достъп до огромна база хотели със значителни отстъпки.

За бърза ориентация може да използвате Google Maps през телефона си или през wifi в почти всяка кафетерия. Добре е да снимате доста, да качвате снимките си в онлайн албум, да си водите лист с посетените места и да записвате кратки отметки и истории, най-добре в някой издържлив на употреба тефтер, като Moleskine, например.

Както често се случва в последния момент ни се налага да свършим ангажиментите, които сме отлагали дълго време. И често обвиняваме случая за това, липсата на време и всичко около нас, което започва да ни пречи и сякаш колкото повече работа имаме, толкова повече разсейващи стимули се появяват. Именно липсата на време е основната отличителна черта на западния свят и правилното му организиране става все повече залог за успех. През последните 20 години се разви цяла наука за управление на времето и планирането на ангажиментите. Писането на бележки и правенето на “to do list” е само кратък анонс към същността на въпроса. Защо не ни стига времето? Защо искаме да свършим повече неща отколкото можем да си позволим? Защо времето е винаги срещу нас? Защо винаги не ни достига съвсем малко? Защо пропускането на един ангажимент може толкова да обърка всички останали след него?

Ето един сценарии, който може би ви е познат… Започвате деня си пълни с ентусиазъм, в главата ви витаят нови креативни идеи, които нямате търпение да видите реализирани, дори предвкусвате успеха от крайния резултат. Включвайки компютъра, обичайният поток от емейли е залял пощата ви и ако имате доброто желание да отговорите подробно на всички тях не бихте свършили и до утре. Преглеждате писмата и решавате да отговорите само на спешните. Отваряте едно от тях и натискате “reply” започвайки да пишете първите редове, но 20 минути по-късно установявате, че ви е все по-трудно да се ровите в пощата си и се опитвате да се разсеете за момент с цигара, допивате кафето, което ви чака на дъното на сутрешната чаша, ровите се безцелно из нета. След това се сещате, че важен проект чака да бъде довършен и че крайния срок наближава с големи крачки… минимизирате прозореца с писмата си и отваряте файла с проекта си… след 15 минути се любувате на истински креативен поток от мисли и работата по проекта ви върви перфектно… докато телефонът ви не започва да звъни и както винаги някой иска нещо от вас. Изслушвате го търпеливо и решавате, че е най-добре да си насрочите среща, за да обсъдите подробностите… правите го и записвате в органайзера си срещата, но докато правите това, попадате в хаоса на бюрото си на важно писмо, което е останало затрупано под листите, на което е важно да отговорите в срок. Прочитате писмото, но за жалост установявате, че за да напишете смислен отговор трябва да звъннете на 5 човека, за да ви изпратят информация. Затваряте телефона с думите “ще ти се обадя по-късно, за да уговорим подробностите за срещата”… започвате да ровите търсейки нужното ви инфо, за да отговорите на писмото, но сърцето ви забива лудо, когато установявате, че част от файловете сте изтрили по време на последното разчистване на компютъра си…

В същото време поглеждате часовника с периферното си зрение и установявате, че едва след половин час е първата ви среща за деня, а снощи сте си легнали без да прегледате отчетите, които ще трябва да се коментират на тази среща… освен това имахте уговорка да потвърдите срещата си в началото на деня, нещо което явно сте пропуснали. А писмата в пощенската ви кутия продължават да се трупат… вашият ентусиазъм постепено започва да се изпарява, а намерението да свършите работата си в срок изглежда все по-далечна цел…

Предполагам, че това е познат сценарии на повечето от вас? Как да бъдем ефективни и да отхвърляме ангажиментите, които ни очакват? Отговорът е да бъдем организирани и целенасочени. Но как може да постигнем това? На първо място концентрирайте се върху важните, но не спешни задачи, т.е. върху вашите дългосрочни проекти и отделяйте време за тях именно, когато се чувствате най-креативни. Когато дойде крайния срок за проекта ви, вие ще имате готов план, който няма да е продукт на няколкодневно денонощно висене пред компютъра с пълен пепелник и чаша кафе.

Задачите които са важни, но спешни вършете непосредствено след първите. Така няма да загубите ентусиазма от работата си и тя няма да се превърне в “отхвърляне” на текущи задачи, чиито поток е неспирен. Затова правейки си списък със задачи не записвайте всяка, която ви е дошла на ум, а само онези които наистина може да свършите. Определете си дадено количество задачи за деня в противен случай отмятането на ангажименти в един безкраен списък бързо ще ви обезсърчи и няма да стигнете твърде далече. Научете се да правите бързо избор, за да не губите първоначалната инерция, която сте набрали. Научете се да пишете чернови на всичко върху което работите, да записвате идеите си когато ви хрумват и във вида в които ви хрумват, преглеждайте записките си, когато имате почивка. Научете се да събирате идеите си “разделно”…

И все пак ние не сме машини, не може да се движим по безкрайно стриктна програма, а трябва да се съобразяване с кондицията си, настроението, а и не на последно място с текущите тенденции. Организирането на житейския хаос не е лесна задача и не трябва да забравяте, че отношенията между нас и времето са като между господар и роб – не можем да искаме от него повече от това, което то ни отпуска.

Преди няколко години SSL International за пореден път наложи презервативите с марка DUREX като най-успешните на пазара. Манчестърската рекламна агенция McCann-Erickson “очовечи” сперматозоида, като с това създаде уникален медиен носител, зареден с тонове креативност и хумор. Марката DUREX е утвърден лидер по продажби в много европейски страни, но независимо от това потребителите започват да я обвиняват в старомодност, младежите се отказват от марката с мотиви като: “тези презервативи още дядо ми ги е ползвал” и пр. Налагало се радикално нова форма на реклама, която нахално да излезе на улицата и да стане част от градското пространство и живота на хората. Градът е Лондон, а необичайните носители, основна част от концепцията на агенцията са групи актьори, свободно движещи се по улиците на града, облечени в специални костюми: бели чорапогащи, бели шапки с много издължен връх като пипало и с ” дебелички бели тела”, щедро подплатени с дунапрен.

Гледката на фона на града е всичко друго, но не и незабележима и е замислена като улични протести на борещи се за правата си сперматозоиди, които скандират: “Незабавно спрете DUREX!“, “Милиони наши братя загиват всяка нощ!”, “Защитете ни, незабавно спрете DUREX!” . Освен, че безспорно е изключително нетрадиционна реклама, акцията на SSL International идеално се вписва в пространството на Лондон, живата реклама ”срещу” DUREX е жизнерадостно шествие на младия потентен англичанин, който при всяка еякулация губи около 100 милиона сперматозоида. Този медицински факт води и до появяването на лозунга наложен от английската компания: ”Има сто милиона причини за използването на DUREX”. Освен в градска среда, целите на новия осъвременен имидж е трайното наместване в клубната култура на Великобритания а оттам и на цяла Европа. Част от комуникативните програма е: Видимо присъствие на марката в такъв сегмент на медийното пространство, което обезпечава достъпа до целевата аудитория, като често появяване по музикалния канал MTV-важен източник на информация за най-новите тенденции в модата, музиката, начина на живот, а защо не и на правенето на любов. Изборът на музикален стил е вид  идентичност, защо и марката презерватив да не бъде, страхът от СПИН и други болести винаги ще си остане мощен манипулатор в рекламата. Посланието е ясно: ”Използването на DUREX е както сигурно, така и модерно!”, нещо като осъвременен вариант на абревиатурата от характеристики, станала основа за създаването на марката през 1929г. : здравина (Durability), надеждност (Reliability), отлично качество (Excellence) = DU+RE+(E)X. Налагане на асоциации с марката, чрез спонсориране на определени предавания по телевизията, радиото и онлайн мероприятия.  Създаване на сайт www.durexdance.com, в който са отразени много от най-значимите клубни събития, като наред с това се рекламират и най-новите продукти на марката. Резултатът от новаторската и креативна форма на възраждане на най-популярния презерватив в света е че традицията продължава – DUREX просто унищожава конкуренцията. Дали иронията и хуморът, залегнали в създаването на живи сперматозоиди, непокорни и активни, уплашени единствено от DUREX не са типични за англичаните? Другите постери са също доста иронични.

От доктор Кондом до марка презервативи DUREX

Смята се, че предшественикът на днешния презерватив се е използвал от египтяните още преди 3000 години. Първите доказателства за използването на презервативи в Европа се съдържат в пещерните рисунки в Комбарелис, Франция. Писмени документи показват, че легендарният любовник Казанова редовно е използвал този метод за контрацепция. Той наричал презерватива “Redingote Anglaise” (английски жакет за езда). Известно е, че японците за имали два типа презервативи: “Kawagata” или “Kyotai” са се правили от тънка кожа, а “Kabutogata” се е правил от черупка на костенурка или от рог. По-късно въвеждането на по-удобни и изискани презервативи от червата на домашен едър и дребен добитък настъпило благодарение на придворния лекар на Карл II (крал на Англия през 1930-1685 и Шотландия и Ирландия през 1660- 1685) – полковникът на Негово Величество от кралската армия, граф Кондом. По заявки на други аристократи, на които доктор Кондом не можел да откаже, възникнало дребно серийно производство на презервативи. Търговската марка ”Кондом” легнала по-близо до сърцето на англичаните, отколкото използваната дотогава дума receptacle. По този начин презервативът послужил за първия известен в историята пример за превръщането на търговска марка в нарицателно име. Днес най-продаваната марка презервативи е DUREX. Продавана в повече от 150 държави, държи 26 % от световния 4 милионен пазар на презервативи, което го превръща в кондом №1 в света. Марката DUREX може да се похвали с редица успехи в съвременното развитие на презервативите, сред които: първия лубрикиран презерватив, първия анатомично оформен кондом, и наскоро – първия в света нелатексов презерватив. През 1915г. Л.А. Джаксън основава London Rubber Company (LRC)-малка фирма за търговия на гумени продукти с Германия. Седалището на фирмата е малко помещение зад една тютюнопродавница в Лондон. През 1929 г. за пръв път е регистрирана търговската марка DUREX. През 1932г. е основана фабрика за производство на презервативи DUREX в Хакни, която се съсредоточава върху нова технология на обработка на латекса. През 1941г. поради избухването на войната доставките на презервативи от Германия спират. За да може да посрещне нарасналото търсене от страна на армията, компанията LRC разгръща производството на презервативи DUREX. През 1951г. LRC въвеждат първата напълно автоматизирана линия, която чувствително ускорява техниката на производство на презервативи. През 1962г. LRC отварят първата клиника за семейно планиране във Великобритания, а презервативите DUREX стават широко достъпни чрез Националната Здравна Служба (NHS – National Health Service). През 1964г. LRC лансират във Великобритания първия автомат за продажба на презервативи. През 1980г. презервативите започват да се продават в заведенията, смесените магазини и супермаркетите по цял свят. След откриването на СПИН, значително нараства употребата на презервативи като предпазно средство. Първият супермаркет, в който започват да се продават презервативи е Asda. През 1982г. във Великобритания се провежда първата рекламна кампания на DUREX, използваща плакати. Темата на кампанията е “По-близки срещи”. Правителството на Великобритания лансира своята кампания “Не умирай поради невежество”. Компанията LRC пуска в експлоатация първия в историята свободно поставен автомат за продажба на презервативи във Великобритания, разположен на автобусна спирка в Нънийтън. И така до сайтовете за безопасен секс и клубна култура с повече от 52 локализирани подсайта. Запазвайки традицията през годините, марката DUREX се превръща в поп икона на Великобритания. Дали заради прословутите резервираност или изобретателност на жителите на острова или поради добрата социална политика, факт е, че още от възникването си марката DUREX прекрасно вирее на английска почва. Тя не идва за да ни ограничи в секса, а напротив, за да ни покаже, че можем и заслужаваме да правим много повече секс – сигурен, надежден и изключителен.