Achilles and the Tortoise (アキレスと亀 Akiresu to Kame) is a 2008 Japanese film written, directed, edited by Takeshi Kitano. The film is the third and final part of Kitano’s surrealist autobiographical trilogy, starting with Takeshis’ and continuing with Glory to the Filmmaker!.

Парадоксът на Зенон с бягащия Ахил и недостижимата костенурка, която с всяка негова крачка е все по-близо, но все пак на косъм преднина, е удивителна метафора на преследването на съвършенството в изкуството и често комичния и наивен напън, който го съпровожда. Да си художник е призвание и не толкова заради това, че трябва да си често интимен с музите и да им се нравиш, за да ти отпуснат по някое вдъхновено докосване да стигне до четката ти, но и заради стоицизма и спартанското падане и ставане на което се обричаш в социален план и това да си вечна емблема на една пъстра avis rara.

Филмовата лента е истинско прозрение за премълчаваните задкулисни усилия, които изпълват живота на художника, за неизбежността да примиряваш таланта си с вкусовете на публиката и трендовете на арт пазара, за непрестанното разминаване на дарба и известност и че талантът в никакъв случай не е гаранция за успех и известност, което увеличава вероятността един творец да има по-скоро съдбата на Ван Гог и да не продаде нито една картина през живота си, отколкото да бъде ала Салвадор Дали, и това че ако водиш битка и на материалния и на духовния фронт в крайна сметка ще изгубиш и двете.

Историята проследява живота на Мачису, дете на богат фабрикант и меценат, отраснало в дом със скъпи вещи и колекционерски платна и подтиквано да рисува от малко. За жалост неочаквания фалит на фабриките за коприна на баща му слага край на също толкова копринените му фантазии и го запращат в забутаната селска къща на далечен чичо, където майка му, малко преди да се самоубие, го изоставя. Със странното си упорство да рисува Мачису си проправя път напред и докато работи като печатар, за да се издържа, в свободното си време рисува, опитвайки се и да продаде нещо. Отчаяните му опити да се хареса на купувачите, които непрекъснато отклоняват картините му са не само безнадеждни, но се превръщат в многогодишна борба. Но това не го отказва и на края той успява все пак да догони костенурката, макар и не за дълго, като едва се отървава на косъм от смъртта докато рисува огън в един предизвикан умишлено от него пожар. Животът му отнема много – парите, дъщерята, достойнството – но жилавата нишка на желанието да рисува не оставя и за миг четката му да изсъхне и платното да е бяло. И все пак финалът е с happy end, след като малко преди края историята поема към фатален обрат, но се разминава само с изгарянията на Мачису,  който попада отново на грижите на напусналата го преди време жена, която се връща отново. И така костенурката отново набира преднина пред Ахил!

Със сигурност ви се случва да записвате разни дребни неща на малки листчета. С времето те започват да се трупат, да попадат в боклука, между други листи или просто да не може да ги намерите. Лошото е, че подобен навик ме съпътства и при класифицирането на хубавите филми. Ето и първите 40 от тях, следващите във втората част на поста:

1. 2046
2. Леон (Leon)
3. Китайска кутия (Chinese box)
4. Английският пациент (English patient)
5. The legend of 1900
6. Death Note
7. Стик номер 3 (3-iron)
8. 9/11
9. Zeitgeist
10. Thirty Two Short Films About Glenn Gould (1993)
11. Der Himmel uber Berlin
12. Ai no korida
13. Valley of Flowers (2006)
14. Taking sides (Извънредни мерки: Случаят Фуртвенглер)
15. The Pianist (2002)
16. Shine (1996)
17. 99 francs
18. Миграцията на птиците (Le Peuple Migrateur)
19. Spring, Summer, Fall, Winter, and Spring
20. Непоносимата лекота на битието
21. Красив ум
22. Изкуплението Шоушенк
23. Плътско познание
24. Сибирският бръснар
25. Престъпление и наказание
26. Eternal Sunshine of the Spotless Mind
27. Cashback
28. Taxidermia
29. Prestige
30. Записки под възглавката
31. Die Falscher (Фалшификаторите)
32. 12
33. Love in the Time of Cholera
34. Im Juli
35. The Constant Gardener
36. Криминале (Pulp Fuction)
37. Body of Lies
38. Ip Man
39. Да устоиш на Пикасо (Surviving Picasso)
40. Enemy at the Gates

“Всяко тяло има своята тайна” е слогъна на филма, получен от играта на думи на английски. Съвсем накратко – добра идея и добра реализация на филма, с достатъчно талантливи актьори.

Д-р Тед Грей (едва ли е случайна тази заемка на името, вероятно от Grey’s Anatomy) заминава на важна специализация по патология. Всичко в живота му изглежда като по ноти – заможно семейство, любяща годеница, бляскаво бъдеще, специализация в престижна болница, но съдбата не търпи съвършените стечения на обстоятелствата и решава да го въвлече в игра…  веднага след като пристига е забелязан от елита на привилигированите в програмата стажанти, които го канят да се присъедини към тях, но това приятелство ще го отведе твърде далече в използването на анатомичните познания. Тед се запознава с Джейк Гало, който заедно с още четирима патолози се занимават с извънкласни дейности, имащи за цел да доведат до перфектното убийство. Отегчението им от баналните случаи с които се сблъскват ежедневно бързо се сблъсква с амбициите им и липсата на предизвикателство ражда идея как да си го набавят. Започват търсенето на перфектното убийство, което за един патолог означава да е трудно разгадаемо. Всеки един от групата си набелязва жертва, която убива по достатъчно изобретателен начин, така че трудно да бъде разгадан, а на сутринта трупа е вече на масата за дисекция пред погледите на останалите… започва разгадаването. Разбира се, нещата никога не са толкова прости, колкото изглеждат на повърхността. Увлечението им взима все по-големи размери, личните отношения между тях тръгват в погрешна посока и всеки един се превръща в потенциална мишена за другите… ясно е, че в подобен филм не може да се очаква хепиенд.

Voila! Най-сетне изкарах този пост от черновите… Документалният филм за канадския пианист Глен Гулд, сниман през 1993. Заглавието, както и структурата на филма представят 32 биографични откъса от живота на Гулд използвайки последователността на 32-та фрагмента от “Goldberg Variations” на Бах. 32 Short Films About Glenn Gould е режисиран от Франсоа Жирар в духа на кинолента без хронологична линия, но с идейна такава, която съдържа фактите от биографията на Гулд осветени под различни ъгли.

Глен има своя мисия. Музиката…

My mother tells me that by five years old…
l had decided definitively to become a concert pianist.
l think she had decided sometime earlier.
The story goes that while l was in the womb…
she played the piano continuously to give me a head start…
and evidently it paid off.

Той е странник, изключително музикално надарен, отдаден на фанатичния перфекционизъм с който подхожда към всяко свое начинание, със странни отношения с приятелите си, с манията си да води безкрайно дълги телефонни разговори, с фобиите му от контакт с непознати, с интервютата му давани единствено по телефона, с внезапния отказ да свири пред публика и пълното му отдаване на студиини записи…

Няколко фрагмента са посветени на радиопредаванията, които той води през 1967 – The Idea of the North, както и идеята му за радиопиеса основана на едновременното встъпление на актьорите, идея, която му хрумва заслушвайки се в разговорите в ресторанта на крайпътен мотел на път за Торонто…

You know l am deeply in love with a certain beautiful girl.
l asked her to marry me but she turned me down…
but l still love her more than anything in the world…
and every minute l can spend with her is pure heaven.
But l don’t want to be a bore…
and if l can only get her to tell me when l could see her it would help.
She has a standing invitation to let me take her anywhere she’d like to go…
anytime but it seems to me she never has time for me.
Please if you see her ask her to let me know…
when l can see her and when l can…

“This series is about how those in power have used Freud’s theories to try and control the dangerous crowd in an age of mass democracy.” – Adam Curtis

Всички 4 епизода на филма могат да бъдат гледани онлайн или след download

Егото след ерата на психоанализата достигна своя триумф и попадна във фокуса на внимание и се оказа подходяща опорна точка около която да се построят модерните социални структури. Това е добре дошло за политиката и бизнеса, където егото е тоталната изява на демокрацията, в неговите ръце най-после се концентрираха сили, които преди това бяха пръснати по различните етажи на кастовите общества. Хората усетиха огромната промяна, която преживяха, но не осъзнаха доколко реална е тя. Филмът разказва премълчаваната и често противоречива история за раждането и развитието на масовото комсуматорско общество основно в САЩ и Великобритания. Как бе създадено консуматорското съзнание, от кой и в полза на чий интерес?

Династията Фройд е в центъра на тази история за властта – Зигмунд Фройд – бащата на психоанализата; неговият племеник Едуард Бърнейс, бащата на PR индустрията, който за пръв път използва психологически техники в рекламата; Анна Фройд, дъщерята на Зигмунд и пионер в детската психология и съвремения PR гуру – внукът на Фройд – Матю Фройд. Част от тази история принадлежи и на основния опонент на теориите на Фройд – Вилхелм Райх.

Филмът е в четири епизода -

• Happiness Machines
• The Engineering of Consent
• There is a Policeman Inside All Our Heads: He Must Be Destroyed
• Eight People Sipping Wine in Kettering

На фона на тези теми, филмът поставя дълбоки въпроси за корените и методите на съвременното консуматорско съзнание, репрезентативната демокрация и приложението им на практика, както и модерния поглед през който виждаме самите себе си, влечението към модата, повърхностното и лустрото.

Бизнесът и политиците използват PR, за да извлекат същността на нашите желания и въжделения и след това да се опитат да ни обещаят тяхното реализиране, правейки своите продукти и речи максимално “приятни” за нас. От една страна политическият процес ангажира рационалната част от нашето същество опитвайки се да задоволи нуждите ни като общество и в същото време използва за тези свои обръщения психоаналитични тактики целейки се директно в ирационалните и първични човешки импулси, които се отнасят пряко до тесния личен интерес и консуматорското съзнание. Показателен е цитатът на един банкер от Уол Стрийт, който казва -

Ние трябва да изместим центъра на мисленето в Америка от културата на нуждите към културата на желанието. Хората трябва да се научат да желаят, да искат нови неща, дори преди старите да са напълно изконсумирани. [...] Желанията на хората трябва да засенчат техните нужди.

Със своите трудове върху неясния и подценяван свят на несъзнаваното Фройд промени света особено с откриването на техники за неговото изследване и външна намеса, промени се и усещането за човешкия ум и неговите дълбоки механизми. С това даде много силен инструмент за разбиране на тайните желания, мотиви и подбуди на масите и ключ към насочването им в определена посока. Съвсем неволно неговите творби се оказват предвестник на модерния свят пълен със специалисти по “създаване на политически лидери”, маркетингови крале и реклама, която насажда в социалното съзнание убеждението, че преследването на удовлетворението и щастието са най-върховните житейски цели. Вече 100 години теориите му служат на политиците и PR кампаниите за тяхната “техника на съгласието” без която трудно биха убедили обществото да даде своя глас.

They must find it difficult…
Those who have taken the authority as the truth,
rather than truth as the authority. -Gerald Massey

ZEITGEIST ADDENDUM, нетърпеливо очакваното продължение на разбудилия духовете документален филм ZEITGEIST на режисьора Питър Джозеф, беше избран за откриваща лента на тазгодишния фестивал Artivist в Лос Анжелис.

Zeitgeist: Addendum (линк към филма в Google Video)

Излизането на първата част през 2007 в Google Video, където той направи своята онлайн световна премиера и беше отличен с “Artivist Spirit”, го превърна във филма с най-много свалания от мрежата в цялата й история. Целта му да провокира хората да започнат да гледат на света от една по-критична гледна точка и да разберат, че често масовите интерпретации на събитията не са това, което те претендират да бъдат, беше постигната. Правилното им разбиране, както на историческите, така и на съвмременните, е ключов момент за насоката на развитие, която поема света в бъдеще.

Накратко филмът е 2 часа. В първия час се разяснява монетарната система, кредитите, инфлацията и порочният модел според който системата има нужда от допечатване на пари, за да не колабира – същата идея, която е заложена в друг филм “Money as Debt“. През втория час от филма става ясно, че това което е значимо за развитието не са парите, нито политиката/политиците, нито религията, а технологиите и ресурсите. Разбулен е механизма, който води до икономически кризи – желанието за печалба. То води до експлоатация на природните ресурси отвъд допустимото за запазване на баланса, използването на източници на енергия замърсяващи околната среда, поддържането на петрола като основно гориво… Какво се предлага в замяна? Ресурсно ориентирана икономика – такава, която да се простира до наличните количества, използване на алтернативни източници на енергия – вятъра, морските вълни и течения, слънчевата енергия. Показва се, че използването им може да осигури чист, евтин и неизчерпаем източник за цялото човечество без да е нужно да се използват фосилни горива, нито ядрено. Филмът претендираше да дава не само описание на актуалното положение, но и да дава решение за бъдещето и наистина прави това, популяризирайки идеите на Jacque Fresco и проекта Venus Project за културен редизайн на обществото.

В последните минути са дадени и практическите първи стъпки към тази промяна – 1/бойкот на финансовите картели, които управляват процеса на инфлация; 2/бойкот на ТВ новините – медиините империи показват филтрирана информация силно повлияна и обслужваща конкретна политическа клика; 3/бойкот на милитаризма по всякакъв начин и под всякаква форма; 4/бойкот на енергийните компании – инвестиране в източници на чиста енергия; 5/отхвърляне на политическата система като ненужна; 6/създаването на “критична маса” от хора водени от тези идеи. Погледнете thezeitgeistmovement.com

Не бихме искали да нараним чувствата на никого, но искаме да бъдем академично коректни, че това, което знаем и вярваме, е истина. Колкото повече изследвате това, което мислите, че разбирате – откъде идвате, какво правите… толкова повече разбирате, че сте лъгани. Животът е като разходка в увеселителен парк. Влизаме и си мислим, че е реалност, защото такава е силата на съзнанието. Разходката върви надолу, нагоре, наоколо… Има разочарования, изненади и всичко е много ярко оцветено и много шумно, и много забавно за известно време. Някои от нас се разхождат дълго време и започват да си задават въпроса: реално ли е, или е просто разходка? А други хора си спомнят отговора, идват при нас и ни казват: “Хей, не се притеснявай, не се страхувай никога, защото това е просто пътуване… ” И тогава ние убиваме тези хора. “Накарайте го да млъкне! Вложил съм много в това пътуване. Накарайте го да млъкне! Вижте бръчките ми от грижите, голямата ми банкова сметка, семейството ми… Това трябва да е реалноста.” Това е просто пътуване. Но ние винаги убиваме тези добри хора, които се опитват да ни го кажат. Не сте ли забелязали? И оставяме демоните да се вихрят. Но няма значение, защото това е просто пътуване. И можем да го променим, когато поискаме. Всичко е само избор. Без усилие, без работа, без разход на пари. Просто избор – сега. Между страха и любовта.

Филмът може да се гледа онлайн на сайта, както и в гугъл. Вероятно скоро ще се появат и бг субтитрите, но засега е налична единствено оригиналната версия озвучена на английски. Ако сте пропуснали първата част на филма изгледайте и нея.

Libertango на Астор Пиацола е една от емблематичните му композиции, а когато в нея участва и виолончелото на Йо Йо Ма едва ли може да се желае нещо повече…

Астор Пиацола ( Astor Piazzolla ) е известен като големият обновител на аржентинското танго. Започва да учи да свири на бандонеон от осемгодишен, за да се превърне в един от най-вдъхновените изпълнители на този инструмент. През 1939 г. влиза в състава на един от най-известните танго оркестри за всички времена, този на Анибал Тройло. Неговата собствена формация, Октет Буенос Айрес, през 1955 г. слага началото на новата ера в тангото.

Гледайте го онлайн с бг субтитри – разделен е на три части

Не пропускайте да прегледате още серийки

В тази футуристична любовна история писател от Хонг Конг се вдъхновява от жени, които е срещал в миналото си. Гениалният режисьор Кар Уай Уонг продължава историята на героите си от обикнатия от публиката и критиката В настроение за любов. Писателят се връща назад във времето в спомените си, през 60-те, когато е живял в хотел Ориентал и е бил влюбен в мистериозна жена, живееща в стая 2046.

Младият Чо се премества в стая 2047 и започва да пише своя еротичен, чувствен роман. Той е въвлечен в афера с красива проститутка, която се нанася в стаята на мистериозната жена след нейното безследно изчезване. В своя роман Чо пътува в бъдещето до годината 2046-та, когато хората пътуват във времето в преследване на изгубени спомени.

Музиката на Шигеру Умебаяши е уникална и завладяваща и поддържа емоционалното темпо на филма от началния до финалния кадър. Целият филм е невидимо продължение на “В настроение за любов” и обръщение към зрителя. Уонг Кар Уай е режисьор, който обича директния контакт на филма с публиката, която намира в него отражения от собствения си живот.

Тази лента налага невъзможните стандарти в изобразяването и придвижването във времето и смяната на местата, нещо което не може да се срещне другаде. В тази история в която любовниците са образи, чувствата се превръщат във въображаеми орнаменти от бъдещето.

Гледайте този филм, ако искате да узнаете как е възможно визуално да се изобразят невидимите неща, вътрешните турбуленции и романтичните видения, всичко онова, което остава скрито за външния свят.

“Zelig“ е фалшив документален филм за живота на Ленард Зелиг – човекът-хамелеон, който се превръща в знаменитост през 20-те години на ХХ век благодарение на способността си да изглежда и да се държи по същия начин като човека с когото е. Хитроумният монтаж поставя Зелиг в истински кинопрегледи с Удроу Уилсън, Бейб Рут, Хитлер и други исторически личности.

Ролята на Зелиг се играе от Уди Алън. Всъщност истинското му име е Allen Stewart Konigsberg. Роден е на 01.12.1935 година в Бруклин, Ню Йорк. Като дете е затворен, мрази училище и прекарва голяма част от свободното се време в саята си свирейки на кларнет. В ранната си младост се подвизава в кафенетата на артистичния и мистичен Гринуич Вилидж и там изгражда творческия си мироглед. Така и не завършва Нюйоркския университет, за да се посвети на шоубизнеса. През 1952 година приема артистичния си псевдоним, с който става известен по целия свят.

Филмите на Уди Алън винаги са печелили симпатиите на интелектуалната публика. Не е парадокс обаче, че неговите некомерсиални, антихоливудски творби са печелили и много награди от различни форуми. Те се отличават с присъщия му находчив диалог и простичък сюжет. Интелигентен хумор струи от всяка реплика на героите. Повечето от продукциите му са типични комедии, но не от типа на баналните холивудски клишета, а по-различни.

Ако сте гледали филми като Scanner Darkly, Minority Report, Blade Runner или Sin City и сте им фен, то ще оцените и френската футуристична анимация “Renaissance”. Действието се развива в Париж през 2054г.

Продукцията му отнема 7 години и е твърде скъпа за анимационен филм, макар и пълнометражен.

Първоначалната реакция при първите кадри е “wow!”, тъй като подобни черно-бели 3D продукции се появяват доволно рядко и бързо се превръщат в явление. Вижте трейлъра, за да се убедите…

Слоугънът на филма е много идеен – Paris 2054. Live forever or die trying. Историята се развива в един Оруелски свят, в който всяко действие се записва и наблюдава, а върху града е надвиснала дебелата сянка на компанията “Авалон”, която се намесва във всеки аспект на ежедневието, за да продава своя основен продукт – вечна младост и красота, неща за които нито за миг не спираме да мечтаем.

В този свят на остри контрасти и твърди закони, масите се държат под стриктен контрол, но това крие риск да бъде разклатен. Една история в която края трябва да определи кой е жертвата.

Човекът е продукт, както всичко, с ограничен срок на годност.

Правя реклами. Аз съм този, който ви кара
да мечтаете за неща, които не можете да имате.
При нас небето е винаги синьо, момичетата са винаги красиви.
Съвършеното щастие, редактирано с “Фотошоп”.

Мислите, че правя света прекрасен? Лъжете се!

Aз го осквернявам. Всичко е временно…

Любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз.
Особено аз.

Извинете ме, че ви отегчавам с това, но…

Но аз съм този, който решава днес какво ще носите утре.

“Зарибявам” ви с наркотика ”новост”, и хубавото на това е, че “новото” е нетрайно.

Когато вие, след жестоки икономии,
си купувате колата на мечтите си
аз вече съм я превърнал в демоде.
Благодарение на мен, вие сте винаги разочаровани.

Уводни думи от скрипта на филма “99 франка“, по книгата на Фредерик Бегбеде.

Рекламата е навсякъде, тя ни залива на всяка крачка, използва всеки канал за комуникация, за да ни облъчи с платените си послания. Никой никога вериятно не би гледал реклама, ако тя не си намираше сама път до всяко съзнание. Рекламата е жадна за нашите очи, уши и умове, тя цени високо инстинските ни, защото продава всичките си продукти като манипулира усещанията за удоволствие и страх.

Всички хора искат да бъдат умни, богати, красиви и млади. Тези четири думи са четирите корена на рекламата. Тя създава потребности от които никой не се нуждае и ни кара да мечтаем за безполезни неща. И най-важното – от нея се печели адски много – тя превръща полетата плат опънати на билбордовете, както и хартията на вестниците и лъскавите списания, в истински златни мини. Всеизвестна е историята за онзи американски строителен магнат, който създал цяла медиина група, когато разбирал, че 1 квадратен сантиметър рекламна площ ще му донесе толкова печалба, колкото 1 квадратен метър отдаден терен.