Кървавото езеро формирано от топлите минерални извори в Бепу, Япония е едно от деветте “преизподни” (jigoku), които са много по-добри за наблюдаване, отколкото за къпане. Изворите се захранват от вода излизаща на повърхността от голяма дълбочина и оцветена в червено от богатото съдържание на железни соли в нея.

Каменната гора (Китай)

Шилин (от кит. shilin – каменна гора) е изключително впечатляващ пример за карстово образувание. Изградена е от варовик, издялан от действието на проникващата от повърхността вода, която е ерозирала всичко останало освен тези причудливи колони. Това място е известно още от времето на династия Мин като “първото чудо на света”.

Ришат (Мавритания)

Това е едно от най-странните образувания на Земята. Циркулярно по форма, то привлича погледите още на първите астронавти по време на космическите мисии с формата се на огромно синьо око насред пустинята Сахара. Наречено е “Структурата Ришат” и е изумително със своя диаметър от 30 мили, което го прави видимо от космоса. Официалната версия е, че това петно се е образувало като отпечатък от стар сблъсък с метеорит, но немалко геолози вярват, че е резултат от ерозия. Истинската причина за кръглата му форма е все още мистерия.

Ледените пещери (Австрия)

Ледените пещери са много по-различни от скалните. Известни са доста от тях, но тези намиращи се в Австрия, близо до Залцбург са едни от най-големите познати. Ледените пещери Eisriesenwelt Ice Caves се намират в планините Tennengebirge близо до Залцбург и се имат дължина от 40км. Само много малка част от този леден лабиринт е отворен за посещения от туристи, но достатъчна, за да придобият представа за величието на природата.

Клилук, Петнистото езеро в Канада

По време на летните жеги, водата от Петнистото езеро, намиращо се на територията на Британска Колумбия, се изпарява и минералите от водата кристализират образувайки бели кръгове, заграждащи малки езера. Отложените в тях минерали отразяват светлината в различни оттенъци на синьото и зеленото. Езерото съдържа една от най-високите концентрации на минерали в света. Индианците са извличали минерали за изготвянето на лечебни прахове и мазила. Една история разказва, че по време на битка между племената е имало споразумение, което позволява и на двете страни да доведат и лекуват своите ранени воини на брега на езерото Клилук.

Огледалото на света, Salar de Uyuni (Боливия)

Вече сме писали за това удивително място, но заслужава да го споменем отново, когато става дума за “странните места” по света. Огледалото на света е едно от най-впечатляващите места на света. Удивителен пейзаж със солна пустиня, активни вулкани, гейзери и малки острови, който съществува като извънземен мираж, гледка изцяло извън нашия свят.

Vale da Lua (Бразилия)

Лунната долина в Бразилия се е получила в резултат на силна скална ерозия при което са се образували естествени скални басейни разположени близо до река. Мястото се намира в Чапада, на 38 км. от Алто Параисо де Гояс, скалните формации тук са едни от най-старите на планетата, изградени основно от кварц.

Сухите долини в Антарктика с техния покрит с чакъл пустинен пейзаж се смятат за най-подобното на Марс място на Земята. Изумителният ландшафт, разположен близо до Victoria Land, е напълно лишен от снеговалежи и с изключение на няколкото стръмни скали, е единствената континентална част на Антарктика лишена от лед. Теренът изглежда като място не от тази земя. В дъното на долините има дълбоко замръзнали езера от прозрачен лед дебел няколко метра. Под него, в изключително солената вода, живеят прости микроорганизми, които са обект на изследвания.

Остров Сокотра (Йемен, Индийски океан)

Сокотра е архипелаг от няколко острова, разположени в Индийския океан, близо до бреговете на Йемен. Те разбиват всяка представа за “нормално” за ландшафта на Земята и се чувствате като пренесен на друга планета или като пътешествие в друга ера от земната историята. При формирането си архипелагът е останал изолиран от континента Африка в продължение на 6-7 милиона години и подобно на островите Галапагос гъмжи от над 700 уникални вида от флората и фауната.

Климатът е горещ, суров и сух и въпреки това там виреят едни от най-чудноватите растителни видове. Те са се запазили вследствие на дългата геоложка изолация и някои сортове са на възраст от 20 милиона години.

Рио Тинто (Испания)

Огромните по размер окрити мини в Рио Тинто създават сюрреалистичен, почти лунен пейзаж. Разрастването им е погълнало не само планините и долините, но и цели села, чието население е било преместено наблизо в специално изградени нови градчета. Получил името си от реката, която тече през този регион, Рио Тинто е микроландшафт със собствено устройство. Червените води на реката са силно кисели (pH 1.7—2.5) и богати на тежки метали.

Ако си падате авантюрист, обичате да сменяте по-често въздуха в дробовете си, носите по няколко различни валути в портфейла си и редовно пътувате на стоп, вероятно сте от онази особена номадска порода, на която и става скучно твърде бързо, която има нужда от разнообразие, от това да вижда, научава и помирисва нови неща, да се запознава с нови хора и е адски, ама адски адаптивна и може да вирее в много спартански условия. Ако сте дори не 100%-ово покритие на този типаж, а по-малко нетът предлага доста благини за това как бързо да си изберете маршрут, да намерите къде да отседнете, да откриете приятели, да проговорите езика и да си прекарате чудесно!

Може да започнете с това да намерите място на което да отседнете! Това става лесно – нужно е да влезете в нета и да се поровите в сайтове като CouchSurfing и HospitalityClub. Бързо ще намерите приятели в почти всички страни по света. Ако все пак разчитате на традиционните хостели, един от най-добре организираните сайтове за намирането на такъв е HostelWorld, който разполага и с мобилна версия и може да сърфирате в него през телефона си. Там ще намерите голям лист с хостели, кратко описание и снимки, цени и условия, отзиви на посетители, както и формиран от тях рейтинг за всеки хостел. Може да проверите в реално време за свободни места за съответните дати, както и да направите резервация. Може да ползвате и ActiveHotels, с достъп до огромна база хотели със значителни отстъпки.

За бърза ориентация може да използвате Google Maps през телефона си или през wifi в почти всяка кафетерия. Добре е да снимате доста, да качвате снимките си в онлайн албум, да си водите лист с посетените места и да записвате кратки отметки и истории, най-добре в някой издържлив на употреба тефтер, като Moleskine, например.

Изисква се доста развинтена фантазия, за да приспособиш играта “tetris”, така че да участващ пряко в нея. Това са направили в едно шоу в Япония, където участниците играят ролята на фигури.

Когато имате за цел нещо вкусно, но трудно достъпно, ще трябва да положите повече усилия, за да достигнете до него. А и може да се окаже доста забавно.

Лентите за придвижване по големите летища са голямо удобство. Те са взаимствани от фитнес пътечките. Ще видите обаче как, ако някой си поиграе със скоростта задържането отгоре й може да се окаже голямо предизвикателство.

Е, време е за скрита камера. Как спокойното релаксиране в сауната на масажорен стол, може да се превърне в спускане по снежна писта.

Обичате ли караоке? Дори да е така, няма да се налага да пеете, а да изиграете песента.

Човекът е човек, когато е на път… но за нашето мислене поставено някъде между уседналостта и бедуинството вкусът от покоряването на нови земи е свързано по-често с прагматизма или както популярно се нарича – “работно пътуване”… за истинския пътешественик обаче да опознае местата през които минава означава да се изгуби в тях и в целия процес на “намирането си” да преоткрие местата.

Трамбованите туристически пътеки и маршрутите, когато попаднете в някой нов град, както и “нещата-които-задължително-трябва-да-видите” са най-лошото, което може да направи човек посещавайки едно място за пръв път… Един от най-атрактивните европейски маршрути е този на легендарния Ориент Експрес прекосяващ цяла Европа, тръгвайки от Париж и с последна спирка – Истанбул – вратата към Азия. За баща на “Ориент Експрес” се счита белгиецът Жорж Нагелмакерс. Първото му пътуване започва на 4 октомври 1883. По различно време с него са пътували Франц-Йосиф, Елизавета II, Оноре дьо Балзак, Шарл де Гол, Агата Кристи и други знаменитости, а мястото където редовно са отсядали пътниците му е хотел Пера Палас.

Първоначалният маршрут на влака е включвал тръгване от Париж (Gare de l’Est) през Мюнхен и Виена до Гюргево (Румъния). Оттам пътниците са продължавали с ферибот през Дунава и с друг влак до Варна, откъдето са взимали отново кораб до Истанбул влизайки в пристанището му минавайки през цялата дължина на Босфора.

В началото на Първата световна война влакът е спрян, но години по-късно линията се подновява и през 1930 преживява истински апогей, когато са пуснати три паралелни маршрута. Именно на този период той дължи репутацията на луксозно преживяване, снабден със спални вагони, отличен сервиз и прекрасна кухня. От него са се възползвали редица кралски особи, дипломати, бизнесмени и европейски буржоа.

След войната и разделението на Европа, влакът продължава да пътува по различни маршрути, но падането на желязната завеса го спира напълно, като последното му пътуване е на 19 май 1977.

Понастоящем различни линии повтарят оригиналния маршрут, а дори и влак с подобно име пътува между Париж и Страсбург.

Ролята на влака във времето на съществуването му е била подобна на Дунава като път за обмен на стоки и култура, а преминаването му през големите градове и столици е позволявало лесно “сверяване на часовниците” в цяла Европа по отношение на всичко модно и актуално.

За популярността му са се погрижили и доста автори, който са го споменали в книгите си. Брам Стокър в неговия “Дракула”, Агата Кристи в “Убийство в Ориент Експрес”, Греъм Грийн, Джордж Фрейзър, Ян Флеминг в “От Русия с любов”.

P.S. една от възможностите светът да бъде видян от птичи поглед, макар и виртуално, е GoogleEarth Сателитният земен пътеводител.

Parcour

Французинът David Belle се приема за основател на паркура в Европа, макар подобен начин на придвижване да е бил популярен из някои африкански племена, за което свидетелства френският морски офицер Жорж Ебер при пътуванията му из Африка. На 8 май 1902 в Мартиника изригва вулкан и Ебер организира спасяването на над 700 жители и тогава той е впечатлен от уменията им за придвижване. На него принадлежи фразата “бъди силен, за да бъдеш полезен”. Завръщайки се във Франция оглавява собствена гимнастическа школа, а системата която развива се налага като стандарт за физическа подготовка във френската армия.

В паркура не се използват никакви помощни средства, човек разполага единствено със собственото си тяло, което превръща в бързодвижеща се точка в пространството. Нужна е отлична физическа подготовка, издържливост, голяма подвижност и бързина, както и бърза преценка на ситуацията. Повече информация за паркур в България четете на страницата им.

След 20 години броени от сега вие ще бъдете разочаровани много повече от това, което не сте успели да направите, отколкото от това, което сте направили. Така че пуснете въжетата на платната и отплувайте от сигурния пристан. Не изпускайте попътния вятър. Преследвайте. Мечтайте. Откривайте. -Марк Твен

]]> http://dreamshall.com/istanbul-onfocus/feed/ 0 http://dreamshall.com/amazing-thailand-2/ http://dreamshall.com/amazing-thailand-2/#comments Thu, 24 Jul 2008 06:36:55 +0000 dreams hall http://dreamshall.com/?p=357

Distance makes the heart grow fonder, and familiarity breeds contempt. According to this my soul mate should be in Thailand.
Jason Zebehazy

Още фотоалбуми във фотография

Животът е или приключение или нищо.

Елън Келер

Още фотоалбуми във фотография

Не можем да се впуснем в откриването на нови морета докато в нас има страх, че ще изгубим от поглед брега.

Андре Жид

Каквото и да се каже, най-точното усещане се свежда до по-осезаемата свобода, която притежаваш, за да ръководиш живота си. Този избор ти е наложен, без значение дали можеш да се справиш с подобна отговорност за себе си. Именно затова суфите откриват истинската свобода в липсата на нужда да се правят избори. Това е свят на странни преживявания и освен да му се отдадеш нямаш силата да го подредиш поставяйки го в собствената си рамка, тъй като от нея винаги ще остане да стърчи някоя част, която не може да се побере в правоъгълния й контур.

Непредсказуемостта е основен елемент на живота и дори нейна водеща характеристика, а тук е доведена до нивото на изкуство, до степен да удивлява с ненатрапчивото си присъствие, оставяйки следа във всеки момент на това, което се случва. Историята която се разказва за мястото наречено “Новата порта” е само капка в морето от подобни истории.

Един от султаните имал астролог, персиец, който бил винаги толкова точен в предсказанията си, че султана искал поне веднъж да го улови в незнание и да види как клетника ще се моли главата му да остане на раменете. Измислил план с който да е сигурно, че гадателя ще направи грешен ход и така ще попадне под заплаха да изхуби живота си. Султанът го извикал при себе си и поискал да му направи предсказание за изхода от предстоящата битка, в която възнамерявал да се впусне, както и да направи точно предсказание от коя порта на града ще влезе при завръщането си.

Астрологът се заел да разгадае посланията на звездите за бъдещето на султана, а и на своето, но помолил за едно условие. Щял да даде запечатано писмо, в което да пише през коя точно порта ще влезе султана, когато се завърне, но това писмо да бъде отворено едва когато влезе отново в града. Султанът се съгласил и взел писмото. Завръщайки се след успешната битка, той на никаква цена не искал да остави астролога да е познал портата и приближавайки стените на града заповядал на войската да избие в крепостната стена нова врата през която той преминал. Доволен от това, че е надхитрил гадателя си, отворил писмото и там прочел – “моят господар султанът ще влезе в града през новата порта”. Така главата му останала на раменете, а султана отново изпробвал верността на неговите предсказания.

Именно надеждата в тази непредсказуемост кара повечето тук да мислят, че непостижимото може да е факт от живота им и вярата в това ги движи и поддържа, макар да им придава леко наивен вид от наша гледна точка. Без значение с какво се занимава, а то не рядко е твърде нищожно и непечелившо, всеки турчин смята, че заслужава най-доброто и че може да го има. Мечтае за скъпа къща, построена на Босфора или на някои от високите места в града, откъдето се открива великолепна гледка, особено нощем, да кара скъпа кола, да не си знае парите, и тези мечти са толкова с контраст с това, което той представлява, че са направо нелепи и немислими.

Истанбул трудно може да остави някой равнодушен, особено ако се върне тук достатъчно много пъти. Този град е кръстопът на няколко цивилизации и това личи на всяка крачка. Неслучайно ако веднъж си бил тук си наполовина хаджия и затова не е нужно да си религиозен – всеки остава омагьосан от чара му по свой начин.

Salar de Uyuni ( или Salar de Tunupa ) е най-голямото солно плато в света с големина от 10,582 km2, разположено в югозападна Боливия на територията на два региона ( Potosi и Oruro ) в близост до гребена на Андите на височина 3,650 метра.

Основните минерали, които изграждат този salar са халит и гипс.

Това е най-големият резервоар на сол в световен мащаб съдържащ над 10 милиарда тона, 25 хиляди от които се извличат всяка година предимно за вътрешните нужди на Боливия. Когато е сухо, платото е изрисувано до безкрая с мистериозни и красиви солни полигони, като огромен пъзъл в ослепително бяло. За онези, които желаят да натрупат слънчев тен, това е мястото с най-висока интензивност и опасността от слънчев удар е сериозна. Няколко дни по-късно дъждът превръща цялото езеро в най-голямото огледало. Водата е само няколко сантиметра и по цялото езеро може да се пътува създавайки илюзията, че се движиш по повърхността на водата. Не забравяйте да си носите шапки и хубави слънчеви очила. Тук много бързо се дехидратираш, изгаряш от слънцето, а белия цвят на солта предизвиква цветна слепота след дълъг престой, подобна на тази получавана от снега в полярните области. Предимство е ако знаете испански, така лесно може да си намерите добър тур с джип по платото.

Водата създава несравнима илюзия, отразявайки небето на Алтиплано и движещите се облаци чак до линията на хоризонта. Ефектът е магичен, ако в този момент пътувате по платото. Усещането е сравнимо с пътуването в самолет сред облаците, гледка граничеща с жива халюцинация и е една от най-красивата, която може да бъде видяна по света.

Лесно можеш да се заблудиш – хората тук на пръв поглед живеят ден за ден, движещи се в едно завидно спокойствие, почиващи под сянката на някой храст встрани от алеята, скрити от жаркото следобедно слънце, но те знаят, че нищо освен настоящето не съществува. Миналото вече е потънало някъде из гънките на маранята, а бъдещето все още не се е показало иззад ъгъла, но каквото и да им обещава то, винаги имат и друг избор – да свият по друг сокак.

Това може и да не отговаря на нашата, западна представа за избор, свикнали със сигурното следване на графиците, на организираното придвижване във времето, на неудовлетворението от непостигнатото, на push-ването, на опънатите жили, на изоставането, на прекаляването, което предизвиква смут в душата… тук това отсъства напълно. Нещата се случват, “ако е рекъл Господ” и когато е рекъл.

Опитните пътешественици крият тайната на доброто опознаване. А тя е в това да се слееш с пейзажа, да станеш неотделима част от движението наоколо и то да не те изхвърли като чуждо тяло. Да станеш близък, дори интимен на случващото се е крачка към усещането на авантюристичния вкус.

Начинът да влезеш в потока около теб е да се изгубиш в мястото, където си попаднал и да намериш изход. Пътят между изгубването и намирането е опознаването на непознатото. Затова присъствието тук може да се уподоби на пиянство, а опиянението от живота е едно красиво преживяване, може би най-красивото, което може да се случи на някого, а реалността, която усещаме и която ни се натрапва непрестанно, за нея можем да кажем, че е “онзи неприятен промеждутък между две пиянства”? Какво може да си откраднете от тези хора, от тяхната душевност? Те са завидно спокойни, усмихнати и с особена душевна ведрина, абстрахирани от света и по-скоро от неговия бърз поток, от завличащото и засмукващото течение, което те влече напред без значение колко здраво си се вкопчил с нокти в отминаващото… те не мислят за напред и живеят сякаш света им принадлежи, а убедеността, че утрешния ден обезателно ще им донесе нещо по-добро е поразителна и на моменти заразяваща.

Със залеза на слънцето всяко притеснение и смут биват изтривани и новия изгрев над морето, когато лъчите му се разлеят като течно злато по покривите на града ще влее късмет и нов живот. Колкото и езическо да изглежда това, тази мисъл ги кара да трептят в ритъма на случващото се и знаят, че това, което получават е най-доброто, което съдбата би могла да им отреди в този момент.

Безвремието което се шири тук обърква усета ти, имаш усещането, че един ден минава за три, часовете и минутите се нижат направо мъчително, а не е и рядкост да се сблъскате с някой неграмотен човечец, който дори не знае кой ден от седмицата е в момента. Това за него няма никакво значение, не му влиза в работата, времето не му е необходимо, а и как да е след като живее сред руините на четири цивилизации и навсякъде вижда разломите на историята, може да докосне калдаръмите по които са вървели императори и султани, а стъпките им сякаш все още отекват.

Истинска или подправена с илюзия атмосферата тук те прави подозрителен, подсказва ти, че зад всичко това, което виждаш има и още нещо, някакво невидимо присъствие, което се заиграва с въображението ти и го оставя да развърти мелницата си до изтъркване на камъните.

Цената не е просто сумата, която си склонен да платиш, за да имаш нещо. Тя показва колко е ценно за теб, издава желанието ти да го притежаваш, издава ценностната ти постройка, издава характера, вкуса, намеренията, отношението ти към парите. Не е обезателно да купиш на изгодна цена, можеш да го купиш и на твърде висока, тогава ще се чувстваш не по-малко доволен, защото ще заситиш вкуса си към скъпите неща, на които всеки се радва, но можеш и да се пазариш дълго, за да бъдеш сигурен, че си го взел на най-изгодната цена. Затова стоките не бива да се подминават само защото на тях няма цена.

Попитайте търговеца и той със сигурност ще ви каже такава, която е поне два пъти по-висока от тази, от която надолу може да се пазарите, затова и няма нужда да се учудвате когато бързо свалите наполовина. Истинският пазарлък започва оттам насетне, а самата сделка става в най-слабия момент – когато решите да обърнете гръб и да си тръгнете – тогава вече постигате търсеното и интереса, който сте изгубили към предмета преди секунда, отново се е върнал само след миг. Тук нещата стоят така – в мига, в който решиш, че си изгубил нещо, значи в следващия най-вероятно вече си го спечелил… инверсиите са неочаквани и търсени.

Това е свят, където липсват правите линии или ако ги има те са в отправените като стрели към небето минарета, може би единственото място, където е нужно да няма завои, да няма препятствия между молещия се и неговия повелител. Навсякъде другаде властва асиметрията, грапавината, изкривената и виеща се линия, сякаш се търси не най-правилното, а линията на най-малкото сцепление, подобно на водата, която дори да не се движи по права линия, намира винаги най-прекия път.

Виещите се сокаци, подобно на разклонени вени, проникват навсякъде и съблазняват погледа, който може да те отведе лесно в грешната посока. За да се ориентираш тук е нужен инстинкт на котка и минавайки по един път да можеш да се върнеш без колебание по него, както и интуицията да напипаш правилната посока, там където няма да попаднеш на задънена улица или неосветено гето…

Ако вярваме на думите на пътешественик като Никола Бувие, то голямата красота на авантюризма е да се изгубиш на непознато място, за да усетиш удовлетворението да се намериш… или използвайки думите му:

„Често казват, че пътуванията са бягства, но за мен са по-скоро дирения. Има и неща, от които е препоръчително да бягаш. Например да си отидеш, за да не заемеш нишата, която обществото вече ти е приготвило. За да избегнеш маршрута: следване – диплома – докторат – професура – хонорис кауза – пенсионни осигуровки – пенсия – осигуровки за инвалидност – ковчег. Аз не съм осигурен.” (из “Употребата на света”)

Трудно е да се правят ретроспекции, още повече да се следва някакъв ред, когато се говори за спомени и преживявания. Няма закономерности, а по-скоро поредица от мигове, от завършени моменти и от начина, по който те извикват емоции в нас. Всеки миг тук е пълноценен, сам за себе си и дори извън всички други преди и след него. Така можеш да преживееш неща двойно и тройно, да усещаш едно след друго вече уловения вкус, очаквайки от живота винаги най-доброто, случки повече приличащи на “разкази с неочакван край”, единствените, които могат да направят живота ти достатъчно интересен, че да бъде любопитен на самия теб.

Това, което липсва на западната цивилизация, но го има тук, в Ориента, е патината

Истанбул – градът на седемте хълма, така както са наричали този днешен мегаполис в Древността, е като разсънване след продължителен сън, истинско откровение за уседналата душа, като камъче в обувката, което напомня за себе си на всяка крачка и те кара да гледаш с широко отворени очи на всяка крачка пред теб.

Тук може да те обземе направо еретично вдъхновение, преситен от шарената пелена и снопове цветове събиращи се в очите. Истанбул е мозайка от милиони натрошени цветни стъкла, счупени на парчета, които после така са се смесили и подредили едно до друго, че мястото, от което тази мозайка започва вече не се знае.

Времето тук тече различно, по-бавно от очакваното, точи се, извива се, бавно се проплъзва между каменните руини, обгръща минаретата, извива се до самия им връх и се спуска надолу с напевите на мюизините в коридорите на закритите пазари, прониква между панерите с ориенталски подправки, сладкишите, фенерите и сувенирите, плъзва се по влажните канали покрай рибните пазари, влиза в извивките на всяко бижу сред тоновете злато в златарските дюкянчета, облизва пристанищата и подредените риби за продан, минава под мостовете и се издига отново нагоре заедно с дима на наргилетата и ритъма на дарбуките, пръскащи тонове изпод ръцете на уличните музиканти…

Кара те да се оставиш за малко на течението, което те подема, засилва те по бързеите на времето, което те блъска и натрошава на парчета и които се уталожват в спокойната вода по-надолу, където се събираш отново в себе по един нов начин – обновен, прероден, пренареден.

Този свят на контрастите, които си съжителстват без да си пречат и дори без да се поглеждат и интересуват един от друг, е поразителен със спокойствието, което лъха от него. Може да сте тук и да видите и всичко и нищо, да откриете находки и ценности, които не може да мечтаете да видите на други места, а на друг дори да не направят впечатление. Затова хич не е чудно, че стоките тук нямат цена, а пазарлъка я определя, защото така всеки разбира, че нещата нямат собствена стойност – тя се определя според човека и желанието му да притежава нещо. Освен всичко това е най-вярното мерило, което разбулва истинската човешка природа повдигайки завесата към системата му от ценности.

Има една хубава притча за персийски мъдрец, който често търпял критика от незапознатите с учението му. Един ден той свалил от пръста си скъп пръстен, който носел и го дал на един от онези, които го нападали словесно, като му заръчал да отиде на пазара и да го продаде за 1000 динара, но не по-малко.

Отишъл както му било заръчано и цял ден стоял, но никой така и не дал толкова пари. Вечерта го върнал на мъдреца с обяснението, че хората на пазара не дават повече от 10 динара за пръстена му… Тогава мъдрецът го пратил при златарите, за да ги попита колко биха дали за него. Те обаче били готови веднага да платят 1000 динара. Когато предал това на мъдреца, той му отвърнал – “Виждаш ли! И ти разбираш от думите ми толкова, колкото хората на пазара разбират от пръстени”.