Booksism

Сгорещи се! Много макалатури излязоха официално като книги, печатниците въртят ли въртят. Гутенберг доволно се подсмихва в гроба, ако да беше жив щеше да е на първия ред на арената да наблюдава като полегнал римски сенатор. Ако си спомняте оная приказка, дето попитали един шоп има ли разлика между лъжец и политик: “Па има – отговорил шопът – како да нема: он лажецо, гяволо, знае дека лаже, политико го сам си верува хаирсъзина.”

Та, вие като лъжете, дали си вярвате? В коя категория шопска да ви сложим. От кога жандармите почнаха и да четат? А ние да горим, без дим, без пушек да си къдим, да си подклаждаме дребните букварски страсти, да пописваме, да подсмърчаме, да подкокоросваме неподкокоросаните дето и не подозират какво се случва.

На кой очите да отваряш, че то за тях самите не е полезно да знаят. Ако не знаят са по-читави, по-верни, по-чисти, като деца сякаш, като вярващи в зъбната фейка, дето очакват за всеки избит зъб пари да получат, подарък. Че за какво са им зъби, че те не хапят. Те на влакнести говеда не налитат. Те кротко си пасят тревицата, легалната имам предвид и посръбват си водицата, чистата, бистрата, чешмяната. Не са далече от истината франсетата дето казват, че само животните пият вода, хората пият вино, при това хубаво, класно – Ризлинг с френско сирене.

Колко е полезно човек да може да остане насаме, да има какво да си каже, да излезе за малко от безпросветния коловоз на ежедневието и да се поразмисли малко за тайнството на живота. Че кога писането стана заплаха, че кога перото стана по-остро от нож, дето бодва там дето най-малко очакваш и най-дълбоко стига до същността. Светът май се зарина с писаното слово. Доста претрупано е станало, че и дигитално вече. Нетърпимо, необозримо, не поток, а потоп. Трудно някак да се побере в окафезени по рождение мозъци, които искат нас да окафезат в царството на абсурдите. Едно аутодафенце да спретнем, мащабно, да се драсне клечката, да се почне, дето се вика “на чисто”, да се пречисти в езиците на пламъка всяка езическа частица от еретичната ни душа.

Ама нейсе, спасени сме вече и по рождение християни, няма връщане назад! Спасен си и толкова! Без много приказки! Остана само книгите да им се тури една клечка и туба бензин, хубаво и продължително да лумтят, а пък чиновниците иззад завесите да поглеждат тайно и да се кикотят, като гледат как пращят, как хартията се нажежава и хвърля искри и как цялата тази сцена се обгражда от журналистите, дето сноват насам-натам, да щракат папараците и после всички дружно да се надбягват към редакците, пък дано докарат някой хонорар.

About the author

DreamsHall

View all posts