Пич, закови пирона докрай!
A dream you dream alone may be a dream, but a dream two people dream together is a reality. -John Lennon
Борбата за място под слънцето кара зелените филизи да растат право нагоре смучейки сокове от земята. Така те остават едновременно дълбоко вкоренени в нея и в същото време устремени да се покатерят по-нагоре. От раждането си чак докато дънерите им не паднат сухи и изгнили или не бъдат отсечени те живеят с тяло разтегнато между двете крайности. Това звучи добре за житейска максима и като израз на желанието всичко да се върши добре и докрай.
Разбира се, всеки вижда най-ясно от собствената си камбанария, макар че всичко се движи по общи правила и без значение какво правите все минавате по едни и същи пътища.
Историята с пироните е от най-образните. Как се коват пирони? Отговорът е – с умение. Нима сте очаквали нещо по-различно? Разбира се, нужен е и кураж. Както и това, че всяко начало е трудно и опасно. Трябват сила, точен мерник и замах. В началото има доста наранени пръсти и изкривени пирони, но след време всичко става лесно и с един удар пиронът се забива докрай.
Доста метафорично, а и толкова лаконично обяснение на мойте цели.
6 Comments
На добър час в коването на пирони!
Само не разбрах – Ноев ковчег ли спряташ?
Пирони, пирони… но стига за тях, по-добре разкажете върху какво ги ковете, чукът колко е тежък…, а опита, опита е въпрос на гледна точка или казано иначе начина, по който ще се погледна на пирона или аксесоарите необходими за неговото успешно забиване ..
и както казват попътен вятър т.е. здарв чук в коването и блогописанието
Много хубав блог и си личи, че си много креативна личност, направо не си от този свят
мерси за оценката
Привет!
Исках да ти кажа, че чак сега забелязах блога ти
Хареса ми – затова те плъгвам в моя блогрол (виждам, че ти също си го направил… докато днес си ровя в гугъл да видя кой къде ме е адвал, попаднах на блога ти) 
Поздрави!
Блогът ви е страхотен. Попаднах случайно, но ще се връщам отново. Поздравления!