1Q84

Дали писателите си дават сметка колко силно променят света с лекотата на перото, особено в днешната епоха на неистово писане? С всяка следваща книга Мураками се доближава до най-високия приз за литература, а сега, след издаването на библейската по размери “1Q84”, е по-близо от всякога.

След като работи върху нея през последните 5 години, нито той, нито издателите не разкриха сюжета, като оставиха на любопитството на публиката единствено заглавието, което и изнесе цялата рекламна кампания със своята енигматичност и догадки и така се предпази от грешката, която направи с излязлата през 2002г. “Кафка на плажа”, която беше много дискутирана преди да бъде видяна от публиката и това допринесе за нейния вял старт на книжния пазар.

Феновете изчели първите два тома на новелата “1Q84” чакаха с нетърпение излизането и на третия. Тъй като книгата излиза засега единствено в оригинал в Япония, голяма част от екземплярите бяха предварително запазени, а бъдещите им собственици чакаха отварянето на книжарниците, за да си ги вземат.

И макар че в някой блогове започна “онлайн четене” на книгата достъпна само на японски, читателите ще трябва да потърпят още поне 1 година, когато ще е завършен английския превод на Джей Рубин. Рубин и Мураками работят в синхрон и Мураками доверява преводите на книгите си единствено на Рубин, който макар и един от великите живи западни японисти, е твърде суетен и превежда само нещата, които истински харесва.

Много шум породи и енигматичността на заглавието, което именно със семплата си кодировка създаде неразрешим пъзел. Първите предположения за възможното значение включваха алюзии с романа на Джордж Оруел “1984”, особено ако заглавието се изпише като “1q84”, което разсейва всички съмнения. Мураками явно съзнателно използва тази словесна игра на романа на Оруел, който от излизането си през 1949г. не губи своята популярност. Тери Джилиам продуцира своя утопичен филм “Brazil” вдъхновен от Оруел, като го снима с работното заглавие “1984 и 1/2”; Антъни Бърджес озаглавява своята вдъхновена от Оруел книга “1985”, а сега Мураками, в “1Q84”, използва образа на тоталитарния “Big Brother” режим в лицето на групата наречена “little people”. Освен това, на японски заглавието се произнася като “ichi-kew-hachi-yon” и “кю” е именно цифрата 9, а подобна хомофония разкрива просто една игра на думи.

Друга хипотеза, подкрепена от изследователя на Мураками – Шоджо Фуджи, свързва заглавието с новелата на китайския писател Лу Ксун “The True Story of Ah Q”, който е повлиял силно Мураками, но най-смелата се опитва да припознае в този код хромозомната шифровка на един човешки ензим, чието функциониране се нарушава от бойния газ зарин, който беше използван при атентата в токийското метро извършен от членове на сектата на Шоко Асахара “Аум”. В подкрепа на това е и първоначалния вариант на корицата на книгата, където се появяват поредица от години: годината 1985, когато е основана сектата “Аум”; 1994 – годината на атаката със зарин в метрото в Токио; 2002 – чието значение е неясно и 2009, когато е излязла книгата от печат.

1985 година е знаменателна за Мураками и начало на неговата писателска кариера, когато е публикувана творбата в която уникалното въображение на Японския Достоевски, както го наричат критиците в Москва, достига до абсолютната си пълнота.

Жанрът на романът “Краят на света и твърдо сварената Страна на Чудесата” е своеобразно синкретично цяло между сюрреалистична приказка – притча в посветителски дух и загадъчна мистерия с криминален елемент. След публикуването и следва мълниеносен успех и награда от литературния конкурс Джуничиро Танизаки.

Темата за терористичния акт е подробно разработена от Мураками в неговата книга “Underground” (2000),  написана след като той интервюира лично 68 души (жертви и фанатици), като застъпва тезата, че това не е акт на група лунатици със замъглено съзнание, а краен продукт на грешките на японското общество и загубата на инерция след изчерпването на “Японското чудо” преобразило страната след Втората световна война. По подобен начин и в “1Q84” Мураками разглежда полярните отношения между култ и култура използвайки именно модела на отношения в подобна на Аум група. Мураками излиза извън гледната точка на “комерсиален писател”, особено с обсебеността си от темата за японските зверства по време на войната. Той смята, че това все още е дълбоко свързано, а и е същността на “японската” идентичност и “тъмното сърце” на страната, както той се изразява. Мураками има и щастието да гледа на страната си от позицията на външен наблюдател, от позицията на живота си в САЩ, където живее и пише.

Едно кратко ревю на новелата “1Q84” я определя като “комплексна и сюрреалистична проза”, която “се върти около паралелните истории на два персонажа, мъж и жена, които се търсят взаимно.” Тяхната история се докосва до темите за убийството, историята, култовете, насилието, семейството и любовта, все силно експлоатирани от Мураками.

60 годишният Мураками води много затворен живот разпределен между писането, бягането сутрин, пристрастеността му към джаза и грижата за котките му.

Книгите му през последните години се занимават основно с социални и политически събития – подобно на “Underground”, където интервюира оцелели от терористичната атака в токийското метро през 1995г., както и “Хроника на птицата с пружина”, която е адресирана към японската окупация и военни престъпления в Манджурия.

През февруари тази година Мураками беше заклеймен заради посещението си в Израел, след като той посети Йерусалим, за да получи литрературна награда по време на бомбандировките в ивицата Газа. Много хора заподозряха израелска пропаганда след като той реши да благодари на израелските си читатели за подкрепата. Факт е, че три от неговите книги – Норвежка гора, Кафка на плажа и Хроника на птицата с пружина станаха бестселъри в Израел.

Историята започва именно през 1984г., като в първия том тя се развива между април и юни, а във втория между юли и септември и се разпростира на 1055 страници в двата начални тома. Основната времева линия се простира в период от 6 месеца през 1984 година. Мураками използва най-любимия си похват – сменящите се поветствователни линии на отделните герои.

Героите: Аомаме, инструктор по фитнес и martial arts (MA) в Токио, която е отраснала в мисионерска група наречена Шонинкай, и Кауана Тенго, начален учител по математика и страстен писател, който никога не е срещал майка си. В едно интервю непосредствено преди публикуването на книгата, Мураками издава частично сърцевината й:

Младо момче и момиче се срещат. Влюбват се. Гледайки така на историята, тя е една обикновена история, но между тях се случва нещо, което ги отвежда към тъмната страна на Луната (Courrier 19)

На пръв поглед това е една любовна история и както винаги се оказва в книгите му, нещата остават прости само в началото и бързо взимат неочакван развой.

Обстановката в която ни въвежда книгата е странна. Това е Токио през 1984г. Началото на книгата започва с това как Аомаме хваща такси в Токио на път за интервю за работа и слуша течащата в този момент по радиото Janacek Sinfonietta. Таксито попада в задръстване и шофьорът й предлага да продължи пеша за да не изпусне важната среща. Така тя попада на едно аварийно стълбище, което я отвежда към алтернативна реалност. Тя започва да забелязва малки особености, като например различните пистолети на полицията. Това, което вижда я обърква, започвайки да влиза в противоречие с паметта й, а Аомаме става все по-объркана. Целта й е да стигне до хотел в квартал на Токио – Шибуя, където да започне работа като служител, за да убие гост на хотела. Тя извършва това убийство с предмет, който не оставя никакви следи върху жертвата, което трябва да заблуди криминалистите, навеждайки ги към версията за естествена смърт. И все пак лековатото й отношение към това убийство започва да я тревожи, когато те стават цяла серия.

В началото мотивите й да убива не стават съвсем ясни или изглеждат твърде преправени. Една от възможностите е, че се дразни прекалено много от ексцентричното си фамилно име, което означава “зелен боб”, казвайки: “Ако не се бях родила с тази фамилия, животът ми щеше да има различна история. Така например, ако имах име като Сато, Танака или Сузуки, може би това щеше да ми донесе по-спокоен живот и щях да гледам по-желикодушно на света”.

С напредването на историята, Аомаме преживява няколко странни случки, като спомени, които не се връзват с архивите на събитията от вестниците. Едно от тях се отнася до група екстремисти, която се крие от полицията в планините на префектура Яманаши. Прочитайки тези новини, тя заключава, че най-вероятно е попаднала в друга реалност именно в онзи момент, когато е слушала Sinfonietta по радиото и малко преди да изскочи от таксито.

Главите в романа са поравно разпределени между историите на двамата герои. Втората глава ни въвежда в живота на Тенго, който е класически за Мураками образ – пасивен и стеснителен, неуспял в живота и разнообразяващ живота си от време на време с кратки сексуални преживявания. Тенго се занимава с писане на фантастика, но както и във всичко друго, той не е стигнал особено далече. Животът му минава в сянка, защото той не се осъзнава нито като учител, нито като писател, но въпреки че няма опит като публикуван автор, той се ангажира тайно да пренапише една кратка, но обещаваща новела на 17-годишното момиче Коматсу, на което той е наставник, и да участва в конкурс за престижната литературна награда Акутагава. Идеята е ръкописът да бъде представен на конкурса под псевдомин, но по-късно става ясно, че момичето нито е написало сама, нито е подала лично ръкописа си. Това въвлича Тенго в цял водовъртеж от проблеми, които го водят до опознаване и сблъсък в истории и събития, които нямат общо с неговия живот.

Опитът на Тенго да заблуди комисията по селекцията на творбите го тласка да създаде една сюрреалистична история, която се развива в малка община, обитавана от странни персонажи, като едно момиче и една сляпа коза.

Аомаме и Тенго обитават един Оруелски свят, тяхната лична 1984, където хитовете на Майкъл Джексън все още звучат по радиата, служители на телевизия NHK минават от врата на врата  за да събират такса, принцеса Даяна е жива, а Ирано-Иракската война пълни новинарските емисии.

Мураками се стреми да разсее максимално границата между нашия свят и този описан в “1Q84” – странностите започват да изглеждат познати, а познатото започва да придобива странни очертания.

About the author

DreamsHall

View all posts